Определение № 574 от 21.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. Ловеч, 21.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500270 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.414а,ал.5 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ София“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Ястребец“№23 Б, представлявано от изпълнителния директор А. А. и председателя на УС И. Е.,чрез юрисконсулт Ивелина Маноилова, срещу Разпореждане №942/16.05.2023г.,пост.по ч.гр.д.№237/2023г.на РС- Тетевен,с което е отказано да се издаде изпълнителен лист и за сумата от 22.01лв. Не споделя мотивите на съда за отхвърляне на искането му. Обяснява,че в издадената Заповед №108 за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК съдът е разпоредил длъжникът да заплати сумата 667.17лв.-главница, 121.07лв.-мораторна лихва, 25лв.-държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение,както и законната лихва от 06.01.2023г. до изплащане на вземането. С извършеното от длъжника плащане действително са погасени присъдените суми за главница,мораторна лихва, държавна такса,както и законната лихва,която се начислява от 06.01.2023г. до датата на плащането,която е в размер на 22.01лв.С остатъка от общо платената сума(863.24лв.)от 27.99лв.се погасява част от юрисконсултското възнаграждение.Така е останало дължим остатъкът до общо присъдената сума от 50лв.,за което е поискано да се издаде изпълнителен лист. Сочи,че при издаване на обжалваното разпореждане съдът не е съобразил,че със Заповед №108 по чл.410 от ГПК е присъдена законната лихва без да е определен размерът й.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи претенцията и за сумата от 22.01лв.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 31.05.2023г., а жалбата е подадена на 06.06.2023г.,т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

1

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 237/2023г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира следното:

На 06.01.2023г. пред РС-Тетевен е подадено заявление от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ***, срещу Г. Н. А. с посочен адрес в гр.София. Образувано ч.гр.д.№534/2023г. по описа на съда. Предявени са следните вземания- главница в размер на 617.97лв., лихва в размер на 110.38лв. за периода от 15.09.2020г. до 19.12.2022г., вземане за дялово разпределение в размер на 49.20лв., лихва върху него в размер на 10.69лв. за периода от 05.03.2020г. до 19.12.2022г. Пояснено е,че сумите се дължат за доставена топлинна енергия през периода май 2019г. до април 2021г.за топлоснабден имот,намиращ се в гр.София. Не са заплатени сумите за топлинна енергия,стойността на изравнителните сметки и дължимата сума съгласно дяловото разпределение. След проверка за настоящия адрес е установено, че е в с.Г.Б., Община Ябланица,поради което и на основание чл.411 от ГПК съдът е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на РС-Тетевен.

Пред РС-Тетевен е образувано ч.гр.д.№237/2023г.,по което съдът е издал Заповед №108/03.04.2023г.,с която е разпоредил длъжникът Г. А. да заплати на „Топлофикация София“ЕАД следните суми- 667.17лв.-главница за период от 01.01.2020г.до 01.04.2021г. ,ведно със законната лихва с начало от 06.01.2023г.до окончателното изплащане, 121.07лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2020г.19.12.2022г., държавна такса от 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.

Заповедта е връчена на длъжника на 10.04.2023г., като на 20.04.2023г. е подал възражение по реда на чл.414а от ГПК,с твърдение,че не дължи сумите,тъй като е погасил вземането и прилага вносна бележка. Представил е вносна бележка от 20.04.2023г.,с която се удостоверява изплащането от Г. А. в полза на „Топлофикация София“ЕАД, на задължението му, така, както е постановено в заповедта в общ размер на 863.24лв.

По реда на чл.414а от ГПК заповедният съд е указал на заявителя за подаденото възражение и възможността му в 3-дневен срок да подаде становище. В срок заявителят е подал становище за потвърждаване на извършеното плащане,с изключение на сумата от 22.01лв.,за която твърди,че представлява непогасен остатък от признатото юрисконсултско възнаграждение (50лв.).

Пояснил е,че с внесената сума задълженията са погасявани в поредността разноски, лихви и главница с начислената върху нея лихва.

С обжалваното Разпореждане №942/16.05.2023г. РС-Тетевен се е произнесъл по становището на заявителя,като е приел,че е неоснователно и оставил без уважение. Липсва произнасяне по възражението на длъжника по чл.414а от ГПК.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав намира, че обжалваното разпореждане е непълно.

В случаите на своевременно подаване на становище от заявителя,съгласно чл.414а,ал.5,изр.ІІ от ГПК заповедният съд дължи произнасяне по същество по възражението-дали го приема за основателно или не, като и по становището на заявителя. В случай, че установи,че е извършено плащане, заповедният съд следва да приеме възражението по чл.414а ГПК за основателно и да обезсили заповедта за изпълнение(/изцяло или частично в зависимост от приетия размер на заплатената част от вземането). Ако установи,че не е извършено плащане,следва да отхвърли възражението. И в двата случая заповедният съд дължи произнасяне по направеното 2 възражение по чл.414а ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали го приема или не,съотв.при уважаване-да обезсили издадената заповед- изцяло или от части.

В случая с обжалваното разпореждане заповедният съд се е произнесъл само по изразеното от заявителя становище, не и по възражението по чл.414а от ГПК на длъжника.Необходимо е да се допълни и с позицията на съда по възражението-дали го приема за основателно с прилагане на предвидените в закона правни последици - обезсилване на заповедта, или за неоснователно,с оглед изложените в становището на заявителя аргументи.

Затова въззивният състав намира,че следва да върне делото на заповедния съд за произнасяне по възражението по чл.414а от ГПК на Г. Н. А..

При служебната си проверка въззивният състав констатира, че има несъответствие между размера на претендираните от заявителя суми и тези,по които съдът се е произнесъл(разликата е в присъдени в повече 75лв.). Следва да има пълно съответствие –по основание и размер на заявените и претенциите,по които съдът се произнася.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че настоящето производство следва да се прекрати,а делото се върне на заповедния съд за допълване с произнасяне и по възражението на Г. Н. А. по реда на чл.414а,ал.5 от ГПК.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ч.гр.д.№270/2023г.о описа на ОС-Ловеч и ВРЪЩА ч.гр.д.

№237/2023г.на РС-Тетевен за допълване с произнасяне по възражението на Г. Н. А. с ЕГН **********,с настоящ адрес в с.Г.Б.,Ловешка област, ул.“Н.“№14, по реда на чл.414а,ал.5 от ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3