Присъда № 19 от 08.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №19 ОТ 08.07.2021Г ПО НОХД 1032/2021Г

ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ

Производството е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Пловдив обвинителен акт срещу подсъдимата А. Н. П. за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК, това, че през периода месец март 2010г. до 14.06.2011г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на фактически извършваща управлението и представителството на „***“ ЕООД ЕИК ***, гр.Пловдив е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 35 690лв. за „***“ ЕООД гр.Пловдив, представляващи дължим данък върху добавена стойност, като при водене на счетоводството е съставила документи с невярно съдържание отчетни регистри - дневници за покупките на „***“ ЕООД, гр.Пловдив, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от ППЗДДС, в които е отразила данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка, като е потвърдила неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му – чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС пред ТД на НАП гр.Пловдив и е приспаднала неследващ се данъчен кредит, както следва:

1.През месец март 2010г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС и посочен доставчик, както следва: фактура № 0000000001/01.03.2010г. с данъчна основа 60 100 лв. и начислен ДДС в размер 12 020 лв., с посочен доставчик „***“ АД, а на 14.04.2010г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 12 020 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001481920/14.04.2010 г. за данъчен период март 2010г, подадена в ТД на НАП гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 020 лв., а действително установения е 00.00лв. и е променила резултата за периода като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 91.00 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 12 111 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 12 020 лв.

2.През месец юни 2010г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС и посочен доставчик, както следва: фактура № 0000005001/30.06.2010г. с данъчна основа 67 500 лв. и начислен ДДС в размер на 13 500 лв. с посочен доставчик „***“ ЕООД, а на 14.07.2010г. е избегнала установяването и плащането на 1 данъчни задължения в размер - 13 500 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001526462/14.07.2010г. за данъчен период юни 2010г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 13 500 лв., а действително установения е 00.00 лв. и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 500.00 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 14 000 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 13 500 лв.

3.През месец декември 2010 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС и посочен доставчик, както следва: фактура № не се чете/01.12.2010г. с данъчна основа 39 750 лв. и начислен ДДС в размер на 7 950 лв. с посочен доставчик „***“ ООД, а на 14.01.2011г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер - 7 950 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 2214-1238504/14.01.2011г. за данъчен период декември 2010г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 950 лв., а действително установения е 00.00 лв. и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 50.00 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 8 000 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 7 950 лв.

4.През месец май 2011г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС и посочен доставчик, както следва: фактура № 0000000068/08.05.2011 г. с данъчна основа 10 100 лв. и начислен ДДС в размер на 2 220 лв. с посочен доставчик „***“ ООД, а на 14.06.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер - 2 220 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 22141290014/14.06.2011г. за данъчен период май 2011 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 220 лв., а действително установения е 00.00 лв. и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 30.00 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 2 250 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 2 220 лв.

Съдебното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно 2 следствие по чл.371, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимата признание на фактите по обвинителния акт. По делото е приет за съвместно разглеждане предявен граждански иск от страна на Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт при ТД на НАП, за причинени имуществени вреди от престъплението в размер 35 690лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението, като сочи, че доказателствата по делото установяват фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Иска се подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде определено наказание Лишаване от свобода по чл.54 НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с една трета. Сочи се липсата на имущество на подсъдимата, спрямо което да се наложи наказание Конфискация. Предлага се изпълнението на наказанието Лишаване от свобода да бъде при общ режим.

Процесуалният представител на гражданския ищец моли гражданският иск да бъде уважен ведно със законната лихва от увреждането, като се претендира заплащането на разноски за представителство в производството в предвиденият в закона размер.

Защитата на подсъдимата, в лицето на адв.Р.И., не оспорва фактите по делото. Предлага съдът да наложи наказание Лишаване от свобода по чл.54 НК, ориентирано към минимума, с приложение на чл.58а от НК. Иска се изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимата А.П., в последната си дума, моли за минимална присъда, като изразява съжаление за стореното.

Съдът, след като обсъди всички доказателства по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата е А. Н. П. е родена на *г. в гр. Пловдив, живуща в с.*, обл.Пловдив, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, осъждана многократно, но след извършване на престъплението по настоящото дело, *, ЕГН **********.

Подс.А.П. била * и стопанисвала * в гр.Пловдив, която до 2006г. работела с ЕТ “*“, а от 2007г до края на инкриминирания период с фирма „*“ ООД.

През 2005г. свид. * * регистрирал търговско дружество „***“ ЕООД, 3 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.*. Дружеството било учредено с помощта на подс. А.П. и на 17.11.2005г било регистрирано по ЗДДС.

След учредяване на „***“ ЕООД свид.* предложил на подс.П. да води счетоводството на дружеството, което последната приела. Така непосредствено след регистриране на „***“ ЕООД свид.* възложил устно на подсъдимата счетоводната отчетност на новоучреденото юридическо лице.

Освен да води счетоводството на „*** “ЕООД, свид. * упълномощил подсъдимата да подава пред данъчните органи и месечните справкидекларации по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби. Последните се подавали пред ТД на НАП гр.Пловдив електронно, на магнитен носител, от подсъдимата чрез нейни служители от кантората.

Свид. * имал намерението да развива търговска дейност с фирма „***“ ЕООД в сферата на хотелиерството, за което закупил бивша почивна станция в с.*, общ.*. Въпреки намеренията си да започне бизнес, единствените сделки извършени от името на „***“ ЕООД останали покупката на почивната база, както и закупуването на лек автомобил през 2006г. В последствие свидетелят * се отказал да развива търговска дейност, но оставил подс. П. да движи цялото счетоводство на „***“ ЕООД, без обаче да й дава пълномощие да осъществява търговски сделки от името и за сметка на търговското дружество.

Тъй като „***“ЕООД било регистрирано по ЗДДС, в периода от регистрацията до юни 2011г, подсъдимата А.П. редовно и в срок изготвяла справки- декларации по ЗДДС за дружеството, ведно с дневниците за покупки и продажби, в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба, които подавала в ТД на НАП Пловдив, някои от които чрез служители от счетоводната й кантора, като Г П. или ГС.

Съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка- декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157 от закона. Според чл.116, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДДС- регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125, ал.1 от закона по образец. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични отчетни регистри- дневници за покупки и за продажби, в които, съгласно чл. 124, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от правилника за прилагане на ЗДДС, се съдържа информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следвало да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или на правилника.

Въз основа на правата, дадени й от свид. * *, подсъдимата формирала окончателните задължения на „***“ ЕООД с подаване на месечните справки4 декларации по ЗДДС, основани на изготвените от нея отчетни регистридневници за покупки и продажби. Възползвайки се от обстоятелството на дезинтересиране от страна на свид.* да развива търговска дейност с „***“ ЕООД, подс.П. решила да използва дружеството му без негово знание, като осъществява с негово участие някои търговски сделки, както и да осигурява фактури от името на „***“ЕООД към други дружества, или обратно- да осчетоводява първични счетоводни документи, с получател „***“ ЕООД, макар въпросните фактури да не документирали реални доставки, с цел да намали дължимия ДДС на извършените от фирмата продажби. Така съдържанието на някои от дневниците за покупки, в които подсъдимата включвала фактури, описващи нереални доставки към „***“ ЕООД, било предопределяно само и единствено от нея с включването им в тях. По този начин подсъдимата П. освен, че движела счетоводните дела на фирмата, фактически извършвала и оперативното управление на „***“ ЕООД.

Наред със счетоводното обслужване на „***“ЕООД, подс. П. водела счетоводството и на търговските дружества „*“ ЕООД, с управител свидетеля МК и „***“ ЕООД, с управител БМ.

В инкриминирания период месец март 2010г- месец май 2011г. подс.

А.П. осъществила от името на „***“ЕООД няколко търговски сделки, изразяващи се в предоставяне на услуги, за което издала фактури за продажба, които включила в дневниците за продажба на инкриминираното дружество.

Същевременно, за да не натоварва „***“ ЕООД с начисления ДДС по включените от нея фактури в дневниците за продажби и за да намали данъчните резултати на фирмата, подсъдимата включила в дневниците за покупки на „***“ ЕООД за инкриминираните данъчни периоди фактури от името на обслужвани от нея фирми, а именно „***“ ЕООД и „*“ ЕООД, с които се снабдила по неустановен по делото начин. Въпреки посоченото във фактурите, не била налице доставка на стоки от тези дружества към „***“ ЕООД. Подс.П. се снабдила от неустановени лица и с фактури, с посочени доставчици „***“АД и „***“ ООД, които също не отразявали действително извършени доставки.