Решение № 216 от 28.09.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. *******, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря П.Х.Д. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100502 по описа за 2022 година

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И. Н. И., ЕГН **********, пост. адрес: с. ******* срещу Земеделска кооперация „*****”, ЕИК 103104656, седалище и адрес на управление: с. ********* представлявана от Председателя на УС - И. К.

И..

В исковата молба се твърди, че ищецът работил в Земеделска кооперация „*****”, ЕИК 103104656 на длъжност „Водач на ССМ до 16.08.2021 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 94/16.08.2021 г., на основание чл. 327, ал.

1, т. 12 от КТ - поради придобИ.е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На 12.05.2022г., ответникът изплатил на ищеца обезщетение при пенсиониране в размер на 5721.60лв., представляващо 6 брутни трудови възнаграждения, изчислено на база основната му работна заплата по трудов договор - 800.00лв. и допълнително възнаграждение за придобит професионален опит и стаж - 153.60лв., а не от полученото брутно трудово възнаграждение през предходния месец 07.2021 г. в размер на 2552.60лв.

Според ищеца обезщетението му за пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ е неправилно изчислено. В разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната залата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 222 от КТ се включват:

1. Основната работна заплата за отработеното време;

2. Възнаграждението над основаната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

1

3. Допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата с друг нормативен акт.

Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;

5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал, 1 от Кодекса на труда;

6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;

7. възнаграждението по реда на чл.

268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

Ищецът твърди, че дължимото му обезщетение за пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ следва да бъде в размер на 15315.60лв., изчислено от полученото от него брутно трудово възнаграждение през м. 07.2022 г. в размер на 2552.60 лв., а не както му било изплатено в размер на 5721.60лв., изчислено само от основната работна заплата - 800.00лв. и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 153.60лв.

Иска се да бъде осъден ответника Земеделска кооперация „*****", ЕИК 103104656, седалище и адрес на управление: с. *******, представлявана от Председателя на УС - И. К.

И. да изплати на ищеца обезщетение за пенсиониране на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 9594 лв., представляващо разликата между дължимото му обезщетение в размер на 15315.60лв. и изплатеното му обезщетение в размер на 5721.60лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и обезщетение за забавено плащане на обезщетението при пенсиониране за периода от 01.10.2021 г. до датата на частичното изплащане на обезщетението - 12.05.2022 г. в размер на 952.93лв, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Всрока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Не се спори, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл.

327, ал. 1, т. 12 от КТ- поради придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и че на работника е изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срок от 6 месеца.

Спорът между страните бил на каква база следвало да се изчисли дължимото обезщетение.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се определяло въз основа на брутното трудово възнаграждение по чл. 228, ал. 1 от КТ, в което обаче не се включвали всички допълнителни плащания и в частност тези, които нямали постоянен характер или не можели да се определят като възнаграждение над основната заплата. Допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер на ищеца било само това за професионален опит.

2

В случая постоянен характер имало само основното трудово възнаграждение и възнаграждението за професионален опит, но ни и останалото възнаграждение, което било изплатено на работника за м. юли 2021 г. Тези възнаграждения не били дължими съгласно индивидуалния трудов договор, по колективен трудов договор, не са предвидени във вътрешните правила за работната заплата в предприятието или в нормативен акт.

Иска се отхвърляне на предявените искове.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Моли да не се кредитират мотивите на вещото лице изложени в заключението му. Твърди, че доверителят му за всеки един от отработените месеци през 2021г. е получавал допълнително възнаграждение наименувано в ССчЕ и фишовете вероятно като надбавка. Това допълнително възнаграждение следвало да се включи като част от основата за изчисляване на дължимото на ищеца обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Твърди, че ответника правилно е определил размера на обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ. Твърди, че за да е постоянно по характер едно трудово възнаграждение следа да е изрично уговорено в трудовия договор или във вътрешните правила за формиране на работната заплата. Моли за присъждане на разноски.

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От Молба за прекратяване на трудово правоотношение от 16.08.2021г.; Заповед № 94/16.08.2021г. за прекратяване на трудово правоотношение; Разпореждане № **********/24.02.2022г. от ТП на НОИ-******; Фиш за заплата за м.07.2021г. се установява, че ищецът е подал на 16.08.2021г. молба за прекратяване на трудовото му правоотношение до председателя на УС на ЗК „*****“ с.***** на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ считано от 17.08.2021г.. Издадена е Заповед № 94/16.08.2021г. за прекратяване на трудово правоотношение между ищеца и ответника на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, с място на работа ЗК, на длъжност „водач ССМ“ считано от 17.08.2021г.. Причините за прекратяването са придобИ.е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта е връчена на ищеца.

С Разпореждане № **********/24.02.2022г. от ТП на НОИ-****** на ищецът е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 12.08.2021г..

От фиш за заплата на ищеца за м.07.2021г. се установява, че той е получил следните възнаграждения: 800 лева за отработени 22 дни, за прослужено време 19,2% - 153,60 лева, постоянни надбавки 1599 лева, брутна заплата 2552,60 лева, от която са направени съответните удръжки за осигурителни и здравни фондове.

От изготвената по делото ССчЕ, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, на ищеца И. Н. И. с ведомостите за работни заплати 3 за 2021 г. са начислени следните брутни трудови възнаграждения:

Платен

Обезщ-е месец/годинаБТВ за отр.дниДВ клас отпуск Надбавки Болнични чл.224 Всичко ОД яну.21

120,00 23,04

406,28

0,00115,36

0,00

664,68 фев.21

0,00

580,40

0,0084,00

0,00

664,40 мар.21

690,91 132,65 158,29 350,00

0,00

0,00

1331,85 апр.21