Протокол № 23 от 04.09.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Частно наказателно дело 3487/2020
- Вид
- Протокол № 23
- Подписан
- 04.09.2020
- В сила
- 09.09.2020
- Състав
- Валя Цуцакова
Цитирани разпоредби
- чл.198 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а ал.3 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.274 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.297 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
Номер 23
Районен съд – Варна
03.09.2020 г.
Град Варна
15 състав
На 03.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Валя И. Цуцакова Нанкова
Секретар: Радостина И. И.а
Прокурор: Николай Найденов Павлов (РП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Валя И. Цуцакова Нанкова Частно наказателно дело № 20203110203487 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА , при редовност на призоваването, като представител се явява прокурор Николай Павлов.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. С. А. , редовно призован, води се от органите на РД „Охрана – Варна“ от Ареста – Варна, представлява се от адв. Станислав И. от АК – Варна, надлежно упълномощен от досъдебното производство и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки от процесуален характер за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.65 от НПК
СЪДЪТ снема самоличността на обвиняемото лице.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. С. А. , роден на 09.05.1999 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, не работи, ЕГН **********, с разяснени права по НПК.
АДВ. И.: Потвърждавам, че това е А. А. и това е неговата самоличност.
1
На основание чл.274 от НПК Председателят на състава разясни на страните правото им на отвод. Искания в тази насока не бяха направени.
АДВ. И.: Поддържам така направеното искане от моя подзащитен за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
ОБВ. А.: Поддържам молбата си.
ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се искането.
Нови искания по чл.275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. И.: Предвид определението на ОС – Варна, с което беше потвърдена взетата мярка по отношение на моя подзащитен, ще направя разбор на доказателствата, касаещи второто престъпление, за държане на наркотични вещества- ясно ОС – Варна каза, че такива доказателства за такова престъпление няма. Затова и няма да го коментирам. По друг начин обаче, стои въпросът с по-тежкото обвинение, което е повдигнато на моя подзащитен. Още изначално при друг състав на РС – Варна защитата се съсредоточи върху обстоятелствата, че действията и показанията на така наречения пострадал са най-малкото нелогични. Няма, пак казвам, лице, което да е изпитвало някакъв страх, да са му взети парите, да отиде на втора среща на другия ден, да отиде след повече от 24 часа, в полицията да се тъжи, че му е извършен грабеж. Това са абсолютно нелогични действия. Да не говорим, че може да се звънне на 112 и т.н., което само по себе си подлага под съмнение дали изобщо случката е била такава, но първоначално ние боравим с доказателства, които прокуратурата вече предоставя. Когато се запознаем, вече ние можем да искаме други доказателства и т.н.
Нелогични са и показанията на приятеля на пострадалия – П.П.. Бил там, обаче 50 на 50 дали видял пистолет. В тази връзка, като беше запитан за някои обстоятелства по случая, той каза, че този човек не е бил на това място, там е бил Д.К.. Той няма защо да си измисля.
Затова ние сме поискали трафични данни за разкриване на това тежко престъпление или ще потвърди версията на пострадалия или ще дискредитира свидетеля. Ние няма как да искаме нещо, което ще е във вреда на моя подзащитен, той няма за какво да ме лъже. И за да докажем, че не е така, имаше изнесени обстоятелства, че той се е придвижил със сребрист Пасат – не Пасат, Джета. На 30.07. е дал подробни обяснения, аз го посъветвах да разкаже всичко – какво се е случило, с кого е бил. Той цитира на едното момче телефонния номер, наизуст го помни. Той го цитира, аз не съм го цитирал, аз просто се помолих някой да отиде да го разпита, защото разследващият полицай в рамките на един месец не установи нито 2 едно от тези лица, които сме посочили. Това не е обективно, как да се защити и да каже, че това не е така. Казахме колата, цвета, пак казвам, че е Джета – много си приличат, кои лица са били вътре с него, а какво те са възприели аз няма как да знам и не е моя работа, първо трябва да ги установи разследващият, има способи, разполагат с ресурс, оперативни работници. Въпреки всичко, ние посочихме телефонен номер на единия – Х. И.. Е, поне той да беше разпитан. Всичко се гради на база пострадалия и неговия така наречен свидетел, който ние сме убедени, че не е свидетел на случката. Аз съм сигурен и вярвам на подзащитният си, че не той е бил там, а друг е бил там, който не му е приятел негов, няма пак за какво да лъжем. Този пострадал се е нуждаел от свидетел и затова се е забавил до другия ден. Аз съм убеден в това нещо, защото когато го питат от полицията кой беше там и ако няма нито един да потвърди, никой няма да му обърне внимание. Ето това е причината да отиде чак на другия ден по някое време. И при все това, пострадалият сам се е качил в автомобила, с който са били на втората среща – Голфа. Пострадалият сам си каза: „Никой не ме е заставял, никой не ме е вкарвал.“ Сега тука остава въпросът – обективно ли се разследва?! Изчакахме месец от как е дал обясненията някой да провери тази версия на това момче, не е въпросът да стои в ареста и да чакаме нещо да се случи. Ние имаме право активно да искаме събиране на доказателства, както оневиняващи, така и прокуратурата събира в друга насока. Трябва да е обективно това разследване, а не той да стои в ареста и ние да чакаме, защото може би накрая ще излезе нещо друго. Така, че една по-лека мярка за неотклонение по никакъв начин няма да попречи на прокуратурата да си работи на досъдебното производство. Неговите права ще са съхранени, майка му е в залата, има адрес къде да го намерят. Той няма вече къде да отиде, тъй като си загуби квартирата, защото обстоятелствата са такива. Той до последно е работил, като при настъпването на пандемията си загубва работата, но това той го обясни, има го в протокола при искането за вземане на мярката. Вярно е, че е осъждан, това няма как да го скрием, но и впечатление прави, че принципът да се работи приоритетно със задържани лица не се спазва. За какво им е на досъдебното тогава в ареста, като той сам казва – така беше, тези хора бяха там, не е това лицето, но никой нищо не установява, никой никого не разпитва. Взаимнозаменяеми са разследващите полицаи. Така, че аз считам, че по-лека мярка за неотклонение, каквато и да е тя, няма да попречи на никой. Той над кого има да влияе?! То няма установени свидетели.
Ние сме посочили свидетели, но никой не ги разпитва, поне можеше да ги извикат, поне една беседа някой оперативен работник да беше написал, че се е помъчил да ги намери – няма такива работи. Пак казвам, това е в рамките на месец, така, че преценете дали е необходимо да бъде с тази мярка за неотклонение. Според мен същата е неадекватна и поважното – не е нужна на прокуратурата. Това са нашите аргументи. От вземането на мярката му за неотклонение 16.07. няма нито едно процесуално следствено действие, освен това, което ние искахме. Ние пуснахме молби да го разпитат. Нищо друго, освен това, което искахме да отиде някой в ареста да го разпитат. Ние отидохме с друг разследващ, не титулярът, водещ разследването.
ПРОКУРОРЪТ: Аргументите са железни, макар че ние и колегите от разследването 3 сме възприели всички искания на защитата и вярно е, че в рамките на един месец не може всичко да се свърши, но законовият срок на разследването обикновено е два месеца.
Удовлетворили сме искането за трафични данни, въпреки че втори състав не ни го уважи. А относно аргумента за това, че си променял показанията пострадалият, никой не може да бъде в главата на свид. П. и да знае какви са били мотивите му защо 24 или 36 часа по-късно уведомява прокуратурата и полицията. Относно показанията на свид. П.П., според мен защитата пред Вас ги тълкува превратно, като за нас е достатъчно обстоятелство, което е споделил по време на разпита и до предната мярка за неотклонение, дори и да казва, че не бил сигурен, факт, в който отбелязва, че е сигурен – обвиняемият е надигнал тениската си и е видял пистолет, който е пневматичен, но в достатъчно степен имитира истински пистолет, който да даде основателен страх и от там да попадне в хипотезата на чл.63 НПК, а именно че има достатъчно доказателства за извършено престъпление и относно тяхното авторство. Все пак става въпрос за данни и доказателства за грабеж. Аз съм сигурен, че ще бъдат разпитани и посочените от защитника и обвиняемия свидетели и ако се установи, че обвинението, съответно разследването е било подведено, то е ясно как ще приключи делото. Въпросът е, че отново се избързва. Разследващият орган реално не повече от 10 – 15 дни е работил по същество по делото. Ходило е на две инстанции, после пак беше в съда по чл.159 за трафични данни. Предполагам, че и отпускарският период си е дал своето отражение колкото и несериозно да звучи, но има обективни фактори, които са забавили разследването и все пак един месец не е фатално. Смятам, че трябва да се даде още време да могат да се съберат и обвиняващите и оневиняващите доказателства. В случай, че решите, че аргументите на защитата са по-силни и оборват тази на обвинението, то моля да имате предвид, че лицето е осъждано и извършва деянието в срока на условната присъда и да постановите мярка за неотклонение, следващата по степен, т.е. „Домашен арест“.
АДВ. И. /реплика/: Ние нищо не третираме и не излагаме превратно. Факт – или си видял да се извади пистолет или не си видял, няма как да кажеш 50 на 50 – това е несериозно. Това не е да размахваш портфейл, това е абсолютно несериозно. Това е по отношение на свид. П.. А дали е отпускарски месецът, какъв е графикът за почивки – този човек и всеки задържан най-малко го интересува. Пак казвам, всички са взаимнозаменяеми по веригата на разследването. И не е вярно, че делото се е разхождало, делото е било върнато на разследващия полицай и на 30-ти, въпреки че го нямаше този разследващ полицай, аз помолих друг разследващ полицай да дойде с мен да разпитаме този човек, защото стана ясно, че нещата няма да се случат. В рамките на един месец нищо не е сторено.
Кога е депозирана молбата, кога е постъпило искането за трафични данни в съда, може да се провери. А свидетели може да се разпитват и без делото физически да е при тях, няма как да се лъжем, тъй като пак казвам, че говорим за задържан. За мен най-притеснително е, че от първоначалното задържане под стража до днес няма нищо направено, само единствено неговите обяснения. А това, че той е дал подробни такива и ако има нещо неясно, е можело да бъде питан повторно, не е направено това нещо. Какво друго да направим, освен да поискаме изменение на мярката за неотклонение, явно той не е нужен на разследването.
4
Поне нещо да беше сторено. Извинявам се, но ще го кажа – като сръчкаме и искаме изменение на мярката, се искат трафични данни. Защо не се работи така и през другото време?! Когато сме казали един куп лица, кола. Това е, нямам други аргументи.
СЪДЪТ, на основание чл.297 ал.1 от НПК, даде на обвиняемия
П О С Л Е Д Н А Д У М А:
ОБВ. А.: Моля за по-лека мярка.
СЪДЪТ се произнесе с ОПРЕДЕЛЕНИЕТО си.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното искане от обв. А. С. А. , ЕГН **********, чрез защитника адв. Станислав И., за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП № 836/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна, както и предвид събраните до настоящия момент доказателства и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, направи следните правни изводи.
Настоящото ЧНД е образувано въз основа на постъпила молба от А. С. А. , обвиняем по ДП № 836/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна, с която се иска изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
В съдебно заседание обвиняемият и неговият защитник изцяло поддържат молбата за изменение на взетата най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава, като защитата заявява, че няма да излага аргументи по отношение на престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което А. е бил привлечен в качеството на обвиняем, предвид становището на ОС – Варна, че въз основа на събраните доказателства по делото не би могло да се мотивира обосновано предположение относно авторството на деянието, а по отношение на престъплението по чл.198 ал.1 от НК, в извършването на което също е обвинен А., защитата прави своя анализ на събраните по делото гласни доказателства, като излага аргументи в подкрепа на становището, че показанията на пострадалия и на свид. П. са нелогични. Твърди се, че в хода на досъдебното производство не са събрани необходимите доказателства, посочени от обвиняемия, които да подкрепят неговото обяснение, че не се извършват никакви действия по разследването, въпреки че обвиняемият е задържан и в заключение се иска мярката за неотклонение да бъде изменена в по-лека такава, като се твърди, че няма опасност обвиняемият да се укрие и би могла да бъде изпълнена мярка за неотклонение „Домашен арест“.