Решение № 4091 от 10.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4091 гр. Пловдив, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря П. Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330110282 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът П. В. Б., починал в хода на процеса и заместен от своите наследници на основание чл. 227 ГПК – П. Д. Б., В. П. Б. и Д. П. Б., конституирани с Определение от 25.09.2025 г., е предявил против С. Р. А. и С.

М. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание договор за дарение и придаване по регулация на 100 кв. м., съставляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № ....... по КККР на с. С., одобрени със Заповед № РД-18-291/03.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота с. С., неправилно заснета като част от съседен поземлен имот с идентификатор ........., по КККР на с. С., одобрени със Заповед № РД-18291/03.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота с. С., с площ от 924 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план: .., кв..., парцел..., при съседи: .........., ......., ........., .............. и ......, която част е заключена между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 съгласно комбинирана скица на инж. Д.

К. (л. 19), както и за осъждане на ответните страни да предадат владението по отношение на описаната реална част от недвижимия имот.

При условията на евентуалност ищецът П. В. Б. е предявил против С. Р.

А. и С. М. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение на 100 кв. м., съставляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № ....... по КККР на с. С., одобрени със Заповед № РД-81 291/03.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота с. С., неправилно заснета като част от съседен поземлен имот с идентификатор ........., по КККР на с. С., одобрени със Заповед № РД-8-291/03.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота с. С., с площ от 924 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план: ..., кв., парцел .., при съседи: .........., ......., ........., .............. и ......, която част е заключена между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 съгласно комбинирана скица на инж. Д. К. (л. 19), както и за осъждане на ответните страни да предадат владението по отношение на описаната реална част от недвижимия имот.

Ищецът твърди, че е придобил от своите родители Р. П. Б. и В. Р. Б. на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт №.. от 14.01.2022 г. собствеността по отношение на поземлен имот с идентификатор ......., находят се в с. С., общ. Р, обл. Пловдив по ККР, одобрени със Заповед МРД18-291/03.12.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е от 17.10.2022 г., с адрес на поземления имот с. С., общ. Р обл. Пловдив, с площ по кадастрална скица 529 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор - няма, номер по предходен план: ...., кв., парцел..-...., при съседи: имоти с идентификатори № .............,......, ......, ........., ........ Поддържа, че при придобиване на имота последният е бил ограден съгласно границите, очертани и материализирани на място според владението, установено от неговите родители - Р. П. Б. и В. Р. Б., и техните праводатели – И. Г. Т. и П. Г.

Т., съответно Г. П. Т. и В.В. Т.. Сочи, че към датата на придобиване волята на праводателите по сделката е била да се прехвърли собствеността в граници и рамки, каквито те са притежавали. Поддържа, че впоследствие е установил, че е налице разминаване между действително притежаваното, съответно оградено на място, и заснетото в кадастралната карта. Сочи, че разминаването е в площта на придобития от ищеца имот, като в действащата кадастрална карта, одобрена сьс Заповед № РД 18-291/03.12-2020 г. на ИД на АГКК поземлен имот с идентификатор № ......., вместо с цялата си площ, установена по титули за собственост и на място, е заснет с квадратура, от която е изключена придаваема част от 105 кв. м. по документи и 100 кв. м. фактически измерени. Твърди, че тази площ неправилно е включена в площта на съседния поземлен имот с идентификатор № .......... Поддържа, че с протокол за спогодба в производство по съдебна делба, вписан № ....том ... от 16.05.1989 г. в дял на Г. П. Т. и Р. П. Б. се дава в общ дял дворно място от 720 кв. м., съставляващо парцел .... кв. .. по плана на с. С., при граници: Г.А.Б. и Р.А. П., наследници на И.С.Б. и М.Б.А и улица, което е сьс собствено място от 615 кв. м. и неуредени регулационни отношение за 105 кв. м. Сочи, че с констативен нотариален акт № ... т. от 06.06.1989 г. е установено, че на съделителите и техните с. Г. П. Т. и В.В. Т. и Р. П. Б. и В. Р. Б. за собственици по давност, наследство и делба на дворно място от 720 кв.м., съставляващо парцел ...., 2 като с констативен нотариален акт № .. т. от 07.06.1989 г. за собственост върху имот, придобит по регулация последните са признати и за собственици на празно дворно място от 105 кв. м., съставляващо част от имот пл. № ..., в кв. , собственост на наследници на И.С.Б., М.Б. и Т.И. Т., при съседи на придаваемото място: наследници на И.С.Б., М.Б., Т.И. Т. и Л. Т., съгласно изменение на регулацията, одобрено със Заповед № 589/1950 г. Поддържа, че в нотариалния акт изрично е посочено, че стойността на придаваемото място в размер на 117,10 лв. е изплатена напълно с квитанция № 110411/13.11.1987 г.

Поддържа, че към този момент границите на имота са материализирани на място и имотът е завладян от Г. П. Т. и В.В. Т. и Р. П. Б. и В. Р. Б. с площ от 720 кв. м., в които са включени и придаваемите и заплатени 105 кв. м. Твърди, че с нотариален акт № .., т. от 14.01.2022 г. наследниците на Г. П. Т. и В.В. Т.: д. им И. Г. Т. и П. Г. Т. са прехвърлили на Р. П. Б. и В. Р. Б. половина от имота, индивидуализиран по действащата кадастрална карта като поземлен имот с идентификатор ........ Твърди, че съседният поземлен имот с идентификатор ......... е бил собственост на М.Б.А., който притежавал 7/8 ид.ч., а останалата 1/8 ид.ч. е собственост на наследниците на И.С.Б., сред които и М.Б.А.. Сочи, че М.Б.А. е починал на ......, като е оставил за свои законни наследници ответните страни, които са придобили правото на собственост при равни права. Твърди, че поземлен имот с идентификатор ......... съответства на парцел .... от кв. на село С., граничещ от запад на дворно място от 720, представляващ парцел .... по плана на селото, одобрен към 1950 г., по който са материализирани границите и по който се е извършило придаване по регулация. Сочи, че последващият план е одобрен сьс Заповед от № 678/1993 г., но той не е съобразил приложената регулация, съответно става основа и за погрешно отразяване в действащата кадастрална карта па двата поземлени имота с идентификатори ......... и ........ Поддържа, че въпреки описаното неправилно отразяване на междуимотната граница на място тя не е променяна до момента, в който ответната страна С. М. А., без знание и съгласие на собственика, самоволно е преместила оградата между двата имота, за което на 14.08.2023 г. е съставен протокол за констатиране на преместването на съществуваща та ограда. Твърди, че във връзка с преместване на оградата е изготвена комбинирана скица с обяснителна записка, отразяваща и обясняваща фактите относно границата по различните планове, като пред АГКК е подадено искане за регистрация на собствеността, по повод на което е даден отговор, че е налице грешка, подлежаща на поправяне по процедура, различна от регистрация на съсобственост. При условията на евентуалност се позовава на давностно владение, започнало от 1989 г., установена по отношение на имота от праводателите на ищеца и впоследствие от ищеца. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни С. Р. А. и С. М. А., са депозирали отговор на исковата молба.

Признават предявения иск, като сочат, че не са станали причина за завеждане на делото, доколкото е налице грешка при заснемането на имотите в 3 кадастралната карта, като част от имота на ищците – съответните придаваеми части, са включени в имота на ответните страни, за което последните не са знаели. Твърдят, че доколкото не са знаели за придаването по регулация и грешката са изградили ограда, за която са считали, че е на границата между имотите, за което са ползвали услуги на правоспособно лице – геодезист и данните в кадастралната карта. Считат, че е налице възможност за провеждане на административна процедура по реда на чл. 53 и сл. ЗКИР. Твърдят, че не са станали повод за образуване на делото и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като в тежест на ответните страни не се възлагат разноски. Релевира възражение за прекомерност на разноските, сторени от ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Искът е допустимо предявен, в който смисъл съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал.

1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Главният иск е такъв с правно основание чл. 108 ЗС с наведено основание грешка в кадастралната основа към действащия регулационен план.

След приемане на ЗКИР и ЗУТ, и Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, съдебната практика приема, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана, е заснета като част от съседен имот, по който са наведени и обстоятелства за допусната грешка в кадастралната основа. Поради отпадане отчуждителното действие на плановете по ЗУТ и това, че той не предвижда възможност по силата на дворищно-регулационен план да се придава по регулация /след отмяната на ЗТСУ/ и факта, че и кадастрален план, а не само кадастралната карта, е основа за изготвяне на ПУП, кадастралният план също следва да отразява вярно имотите. Затова исковете за собственост, основани на грешка и непълнота могат да се отнасят и за имоти от кадастралния план преди да е изготвена кадастралната карта. Това се налага и с оглед правилното заснемане на имотите в процеса на създаване на кадастралната карта. Този иск може да бъде предявен както като установителен иск, така и като осъдителен, тъй като 4 след отмяната на ЗТСУ не е необходимо първо да се изменя кадастралния план, респективно КК и ПУП, за да се ревандикира спорната площ. Грешното заснемане в кадастралния план или в КК не е довело до промяна на правото на собственост. ПУП /ако не е такъв по чл. 16 ЗУТ/ също няма вещно действие.

КК и ПУП не са променили и с изменението им няма да променят правото на собственост. Поради това и предвид изясняване характера на иска за установяване на грешка или непълнота като иск за собственост към настоящия момент, в мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС се прие, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Предметът на положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, респективно на иска по чл. 108 ЗС в установителната му част е идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /предишен чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР/. И в трите хипотези се установява правото на собственост към настоящия момент.