Решение № 115 от 10.11.2020, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

Номер 115

10.11.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Елхово

II -ри състав

На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Мара И. Демирева

Виолета К. Апостолова като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20202310100438 по описа за 2020 година

Производството е образувано по реда на чл.310 и сл.от глава 25 от ГПК въз основа на предявени искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК и по чл.149, вр. с чл.143, ал.2 от СК.

Ищцата М. М. М. от с.Лесово, общ. Елхово, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Г. Р. Й. , в исковата си молба против Р. Й. Р. , твърди, че с ответника са родители на малолетното дете Г. Р. Й. , родена на 17.12.2013г. в гр.Ямбол.

Сочи се, че пред 2016г. родителите се разделили и детето останало да живее при майка си, която единствено полага грижи за отглеждането, възпитанието и осигуряването на средства за издръжката му. Ищцата излага в исковата си молба, че детето освен обичайните за седемгодишно дете нужди, има и специфични нужди, вкл. и за задоволяване на здравословните проблеми, които има и за необходимите за това лечение и лекарства, като тя сама не може да осигури достатъчно средства за издръжката на малолетната Г.. Сочи, че детето е болно по рождение и през 2018г. с ЕР на ТЕЛК към БМАЛ Ямбол е определена оценка на работоспособност 74% за срок от 2 години, с поставена диагноза „непсихично разстройство в детско юношеска възраст с нарушение в развитието на двигателната функция, епилепсия без пристъпи от една година, но на системно лечение“. Това заболяване налага специфичен подход при отглеждането на детето и задоволяване на специфични нужди във връзка със социализацията му и подобряване на здравословното му състояние.

Ищцата сочи, че ответникът се е дезинтересирал от детето и не плаща издръжка, а е здрав, в трудоспособна възраст и следва да се включи в издръжката на детето.

Предвид на тези си съображения, ищцата счита, че са налице основанията на чл.143 ал.2 и чл. 149 от СК, поради което желае съда да постанови решение, с което да осъди ответника Р. Й. Р. да заплаща на малолетното си дете Г. Р. Й. , чрез ищцата като негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 1 подаването на исковата молба в съда до настъпване на събитие, водещо до изменение или прекратяване на дължимата издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, както и да й заплати сумата от 3600.00 лева дължима издръжка – по 300 лева на месец, за времето от м. август 2019г. до м. юли 2020 година. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. По реда на чл.310, вр.с чл.128 от ГПК към исковата си молба ищцата е приложила писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ответникът Р. Й. Р. , в предоставеният му едномесечен срок за подаване на писмен отговор не е депозирал такъв, не е направил възражения, не е посочил и не е представил доказателства.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, но нейният процесуален представител - адв. М. М. от АК-гр.Ямбол заявява, че поддържа изцяло предявените искове.

В съдебно заседание ответникът Русев, не се явява лично и не изпраща представител.

Не е изразил становище по предявените искове и не е представил и посочил доказателства.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните и Закона, на основание чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установи, че страните по делото - ищцата М. М. М. и ответника Р. Й. Р. са родители на роденото на 17.12.2013 година в град Ямбол дете – Г. Р. Й , видно от приложеното по делото удостоверение за раждане на детето, издадено въз основа на акт за раждане № 0780/19.12.2013г. на Община Ямбол.

От изложените в исковата молба и неоспорени от ответника обстоятелства, се установява, че от 2016 година родителите на детето се разделили, като от този момент детето и майка му живели в с. Лесово и единствено майката – М.М. е полагала грижи и осигурявала средствата за издръжка на малолетното дете Г..

Не се спори по делото, че към момента малолетната Г. Р. Й. живее за известен период от време извън Република България заедно с майка си, която се грижи за нея и за лечението й в чужбина. Предстои през м. декември да се върнат обратно в страната. Ответникът живеел в с. Юлиево, общ. Мъглиж, но към настоящият момент се намира също извън страната.

По делото не са представени доказателства за получаваните от родителите доходи, вкл. и същите реализират ли такива от трудова дейност.

За установяване на изложените в исковата си молба твърдения, ищцата е ангажирала гласни доказателства чрез показанията на допуснатия свидетел – М. Х. И. /баба на ищцата/.

Макар и заинтересована от изхода на делото като роднина на ищцата, показанията на тази 2 свидетелка се възприемат от съда за достоверни и обективни, тъй като същата има преки и непосредствени наблюдения по отношение на отглеждането и възпитанието на малолетното дете Г.Й., неговите потребности и то за времето след 2016г., от когато датира фактическата раздяла между страните и през което малолетната Г. и майка й са заживели в с. Лесово, като именно бабата на ищцата – св. Илиева се грижела за Г. заедно с майка й. Свидетелката сочи, че към настоящият момент – от няколко месеца майката и детето се намират извън страната, вкл. и с оглед провеждане на лечение на детето там, но по делото не се представят доказателства за реално осъществено лечение там.

Въз основа на показанията на св.Илиева, съдът приема за достоверно, че грижите по отглеждането и възпитанието на малолетното дете, са били полагани по време на фактическата раздяла на родителите и продължават да се полагат единствено от ищцата, подпомагана от нейната баба. Малолетното дете се води на медиц. прегледи и се осигурява лечение. Съгласно показанията на свидетелката Илиева, майката е тази, която задоволява потребностите на детето от храна, облекло, лекарства и др. От нейните показания, а и от писмените доказателства по делото - ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД Ямбол и документ № 02698 от 17.07.2020г. за извършено медиц.изследване на Г. Р. Й. в МДЛ по образна диагностика към „МДЛ-Русев“ ЕООД гр. Бургас, се установява още, че Г.Й. е с поставена диагноза „непсихично разстройство в детско юношеска възраст с нарушение в развитието на двигателната функция, епилепсия без пристъпи от една година, но на системно лечение“, като за профилактика и лечението му се налага да посещават лекар специалист в гр. София и гр. Бургас. Свидетелката Илиева заявява, че от раздялата на родителите, бащата не е изпращал пари за издръжката му, а само веднъж му е дал подарък на Коледа.

От Дирекция „Социално подпомагане” гр.Елхово не са изготвили социален доклад, като са заявили, че не могат да извършат социално проучване, тъй като майката на детето към настоящия момент живее в чужбина.

От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените в кумулативно обективно съединяване искове като такъв по чл.143, ал.2 от СК – за заплащане на месечна издръжка на малолетното дете Г. Р. Й. , чрез неговата майка и законен представител М. М.

М. от с. Лесово, общ. Елхово, в размер на 300.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.07.2020г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска от деня на падежа до окончателното плащане, както и иск по чл.149, вр.с чл.143, ал.2 от СК – за заплащане на издръжка на малолетното дете Г. Р. Й. , чрез неговата майка и законен представител М. М. М. за минало време, считано от 01.08.2019 година до завеждането на исковата молба в съда – 20.07.2020г., в размер на 300.00 лева месечно, или общо в размер на 3

3600.00 лева. Претендира се и присъждане на разноски по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК.

Предявените искове се преценят от съда за процесуално допустими, като депозирани от лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор, а разгледани по същество, същите се явяват частично основателни по следните съображения:

Разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед текста на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Към момента на подаването на исковата молба в съда – 20.07.2020г., с Постановление № 350/19.12.2019г. на Министерски съвет, минималната работна заплата за страната е определена в размер на 610.00 лева /от 01.01. до 31.12.2020 година/, от което следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката не може да е под 152.50 лева към момента на подаването на исковата молба в съда, а и към настоящия момент. В процесния случай ищцата претендира издръжка от бащата на детето за минало и бъдеще време в размер на 300.00 лв. месечно, считано от 01.08.2019 година до настъпване на обстоятелство, водещо до промяна на този размер или прекратяване на издръжката.

За установяване нуждите на детето, са ангажирани конкретни доказателства, вкл. и такива за по-големи от обичайните такива, а именно - необходимост от лекарства и лечение, от специални грижи, изискващи допълнителни средства, поради което съдът преценява нуждите на детето от една страна предвид обичайните за неговата възраст, местните условия на живот в с. Лесово, където преимуществено живее то, като съобрази необходимите средства за закупуване на дрехи, храна, обувки и други ежедневни разходи, необходими за правилното му физическо, интелектуално и духовно развитие, но от друга страна – и предвид заболяването на детето /страда от непсихотично разстройство с нарушение в развитието на двигателната функция и епилепсия/ и необходимостта да посещава лекар специалист в друго населено място и да се снабдява с нужните медикаменти и съответно средствата за това лечение. Тези разходи следва да се поемат от родителите на детето съобразно доходите и възможностите им. По делото не се установи родителите на детето да имат задължение за издръжка и на други свои ненавършили пълнолетие деца.

От ангажираните по делото доказателства, не се установи, какви доходи получават родителите на Г. и полагат ли те труд по трудово правоотношение, но за двамата няма данни да боледуват, същите са в млада и работоспособна възраст, което е индиция за това, че биха могли да работят и реализират доход поне в размер на минималната работна заплата и да 4 осигурят една прилична издръжка на малолетното си дете. Предвид безусловния характер на задължението на родителите да осигуряват издръжка на ненавършилите пълнолетие техни деца съгласно чл.143, ал.2 от СК и съобразяване на размера й, както с нуждите на детето, така и с възможностите и материалното състояние на този, който я дължи, в случая от доказателствата по делото не се установява, че материалните възможности на ответника значително надхвърлят тези на ищцата и че Р. Й. Р. може да осигурява месечна издръжка за детето в претендирания размер от 300.00 лв. Но, както вече се посочи, обстоятелството, че няма данни за доходите на ответника, не го освобождава от задължението да заплаща издръжка на своето малолетно дете, като при определяне на размера, с който този родител следва да участва в издръжката на детето следва да се вземат предвид конкретните обстоятелства относно неговата трудоспособност, квалификация, възможността за реализиране на доходи от недвижими имоти, търговска дейност и др. С такава възможност ответникът би разполагал, ако полага труд и реализира доходи. Това би му позволило да изпълнява задължението си към детето Г.Й.. Ответникът не е ангажирал доказателства за налични нужди, за които да отделя средства, да живее под наем, да издържа други свои низходящи, ненавършили пълнолетие и т.н.