Решение № 5578 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5578 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110212116 по описа за 2023 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12116 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на К. Л. С. депозирана чрез адв. М Б. от САК срещу Наказателно постановление № 23-4332-014347/14.07.2023 г., издадено от Д.а Д.Д. Началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя К. С. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата от К. Л. С. депозирана чрез адв М Б. от САК наказателното постановление се атакува като издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се фактическата обстановка касателно мястото на извършената на водача проверка. По изложените съображения се претендира отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото, жалбоподателят К. Л. С., редовно призован, не се явява, като не се явява и упълномощеният му представител – адв. М Б. от САК.

Въззиваемата страна - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

В депозирани писмени бележки от Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, чрез пълномощника си главен юрисконсулт К.В.Г. се излага становище по същество на делото и се иска жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.

1

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско такова.

Съдът като съобрази изложените от страните доводи и възражения и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят К. Л. С. е правоспособен водач на МПС с придобити категории С, М, АМ, В ТКТ като на 15.03.2022 г. от МВР - София му било издадено СУМПС № ***** валидно до 15.03.2027 г.

На 27.06.2023 г., около 01:25 часа в гр. София жалбоподателят К. Л. С. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 230“ с рег. № ***** НМ, собственост на З. Л. С. по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от "Околовръстен път4 към ул. „Д.

Пешев“. При извършена от полицейски служители от отдел "Пътна полиция" при СДВР, един от които бил свид. Д. Т. - полицейски инспектор при отдел "Пътна полиция" при СДВР проверка на кръстовището на бул. "Цариградско шосе" с ул. „ Патриарх Герман“, водачът жалбоподателят К. С. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабр. номер 0022. По време на проверката свид. Д. Т. и колегата му Б.К. също от ОПП - СДВР констатирали, че автомобилът не бил представен за ГТП в срок. В тази връцка и Б.К. – мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР издал талон за изследване № 0151052/27.06.2023 г. на жалбоподателя К. С. с посочване, че жалбоподателят С. следва да се яви за извършване на медицинско изследване в УМБАЛ „Света Анна“ до 45 минути от връчване на талона. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 01:55 часа на 27.06.2023 г.

С оглед на установеното при проверката и свид. Д. Е. Т. съставил против жабоподателя К. С. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 1002176/27.06.2023 г., в който описаните фактически констатации били квалифицирани като нарушения на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Б.К. и на жалбоподателя С., който вписал, че няма възражения, подписал и получил препис от същия. Впоследствие жалбоподателят С. не се явил в УМБАЛ „Света Анна“ за извършване на химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Срещу съставения АУАН серия GA № 1002176/27.06.2023 г. в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения.

На 14.07.2023 г. Д.а Д.Д. - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР издала обжалваното Наказателно постановление № 23-4332-014347/14.07.2023 г., с което на жалбоподателя К. Л. С. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване - гласни показанията на свидетеля Д. Е. Т. – актосъставител, както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - талон за изследване № 0151052/27.06.2023 г., справка картон на водача К. **** за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверени копия на Заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, на Заповед № 8121к13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени доказателства.

2

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля Д. Т., които оцени като последователни, еднопосочни, детайлни и безпротиворечиви, съответни и на писмените доказателства. Свидетелят Т. заявява конкретни спомени за извършената проверка на водача, по време на която било установено, че управлявания от него автомобил марка “Мерцедес“, модел „ЦЛК 230“ с рег. № ***** НМ няма валиден ГТП, както и отказа на водача да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, съставянето на АУАН и издаването на талон за медицинско изследване.

Съдът се довери и на писмените доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, срещу акт подлежащ на съдебен, в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН - наказателното постановление е връчено на 21.08.2023 г., а жалбата е подадена на 29.08.2023 г.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи - видно от представените по делото Заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят Д. Е. Т. (на длъжност „инспектор“ при ОПП - СДВР) разполага с материална и териториална компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

От писмените доказателства - Заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. се установява, че издалата наказателното постановление Д.а

Д.Д. е заемала длъжност началник на група

„Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, поради което и е разполагала с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.

АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Не са допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН. Същият е съставен в присъствието на един свидетел, които е присъствал при установяване на нарушенията и при съставянето на акта, както и в присъствието на жалбоподателя. Подписан е от съставителя, свидетелят и жалбоподателят С..

АУАН и НП имат предвиденото съответно в чл. 42 ЗАНН и в чл. 57 ал. 1 ЗАНН като минимално изискуемо съдържание, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и то при пълна идентичност, се съдържа описание на нарушенията с посочване на всички признаци от състава им, описани са обстоятелствата по извършване на нарушенията и са посочени нарушените разпоредби.

По изложените съображения съдът намери, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Досежно нарушението по пункт първи от наказателното постановление:

3

Разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В настоящия случай от събраните доказателства се установи, че на 27.06.2023 г., около 01:25 часа жалбоподателят К. Л. С. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 230“ с рег. № С ***** НМ, собственост на З. Л. С., на територията на град София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от "Околовръстен път" към ул.

„Д. Пешев“, когато на кръстовището на бул. "Цариградско шосе" с ул. „Патриарх Герман“, бил спрян за проверка от свидетеля Д. Е. Т., полицейски инспектор при ОПП СДВР и колегата му Б.К., които пристъпили към извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабр. номер 0022, но жалбоподателят К. С. отказал да му бъде извършена проба с техническото средство. Б.К. – мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР издал талон за изследване № 0151052/27.06.2023 г., съдържащ указание жалбоподателят да се яви за извършване на химическо лабораторно изследване в УМБАЛ „Света Анна“ до 45 минути от връчване на талона, но С. не се явил в медицинското заведение.

Като е възпрепятствал даването на валидна проба и по този начин е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и след това не е изпълнил даденото предписание да се яви за извършване на химическо лабораторно изследване, жалбоподателят К. С. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Нарушението е формално, довършено е с отказа на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и неявяването му в лечебното заведение за извършване на лабораторно изследване. За съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал МПС след употреба на алкохол.

Нарушението С. е осъществил при пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици.

Нарушението не е маловажно, тъй като не се установиха никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го определят като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, както вече беше посочено, за съставомерността на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП да не се изисква водачът да е употребил алкохол.