Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4451 от 16.12.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 650/2021
Вид
Определение № 4451
Подписан
16.12.2021
В сила
16.12.2021
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Невин Реджебова Шакирова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4451 гр. Варна, 15.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100500650 по описа за 2021 година

С определение № 998 от 19.03.2021 г., постановено по настоящото дело, съдът на основание член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК е спрял производството по делото до постановяване на стабилен съдебен акт п о гр.д.№ 2666 по описа за 2019 г. на тридесет и първи състав на Районен съд - Варна.

С определение № 260 от 15.07.2021 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 307/2021 г. по описа на ВАпС, е потвърдено определението на ВОС, с която е спряно производството по в.гр.д.№ 650/2021 г. по описа на ВОС на основание член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК до постановяване на стабилен съдебен акт по гр.д.№ 2666/2019 г. по описа на ВРС само в частта му, имаща за предмет исковете за установяване нищожността на договор за учредяване право на строеж, обективиран в НА № 90/2005 г., като привиден - относително симулативен - в частта за цената, на основание член 26, алинея 2, точка 5 от ЗЗД, и за обявяване за действителен на основание член 17 от ЗЗД на прикрития договор между ..

ЕООД, Д. ЕФТ. ЕФТ., Христо Иванов Момчилов и Добринка Дамянова Момчилова, и е отменено същото определение в частта му, с която е спряно производството по в.гр.д.№ 650/2021 г. по описа на ВОС на основание член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК до постановяване на стабилен съдебен акт по гр.д.№ 2666/2019 г. по описа на ВРС в частта му, имаща за предмет исковете с правно основание член 72 от ЗС, член 87, алинея 3 от ЗЗД и член 190, алинея 1 от ЗЗД.

След извършена служебна проверка съдът констатира, че по производството по иска с правно основание член 26, алинея 2 от ЗЗД е образувано гр.д.№ 7313/2021 г. по описа на ВРС след разделянето му от гр.д.№ 2666/2019 г. по описа на ВРС с определение на съда от 11.05.2021 г. Същото е прекратено с определение № 6243 от 13.10.2021 г., на основание член 232 от ГПК, влязло в законна сила на 05.11.2021 г.

Доколкото основанието за спиране е отпаднало с постановяването на определение № 6243 от 13.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 7313/2021 г. по описа на ВРС, то 1 производството по настоящото дело следва да бъде възобновено на основание член 230, алинея 1 от ГПК.

Настоящото въззивно дело е образувано по пет въззивни жалби, както следва:

1/ на ИН. Н. П. чрез адвокат С.К., в която се излага, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда в обжалваното решение по иска с правно основание член 108 от ЗС, а именно: че НА № 90 от 09.09.2005 г. за учредяване право на строеж е симулативен, тъй като прикрива договор за замяна под условие, както и че ищцата е собственик при условия на СИО само на 7,05 кв.м идеални части от апартамент № 3, на 2,08 кв.м идеални части от гараж № 3 и на 6,77 кв.м идеални части от апартамент № 1, които са получени над размера на обезщетението от 167,84 кв.м, а не на претендираните ½ идеална част от процесните обекти. Счита, че първоинстанционният съд погрешно е достигнал до извода, че ищцата е станала съсобственик при условия на СИО само на 31,79 кв.м идеални части от всички обекти, позовавайки се на уговорката в раздел II, точка 6 от договора за възлагане на строителство. Посочва, че ВРС не е изложил мотиви въз основа на кои факти и доказателства е достигнал до този извод, не е съобразил и представените по делото фактури, нареждания и разписки, представляващи доказателства за извършени плащания от ищцата чрез нейния баща и получени от строителната фирма за осъществяване на строителството, както и заключението на назначената ССчЕ. Твърди, че момента на придобиване на правото на собственост върху вещните права за осъществяване на бъдещо строителство е по време на брака между И.П. и Д.Е.. Въззивницата е придобила собствеността върху вещните права по силата на покупка на правото на строеж при заплащане на цена. Срещу парични средства, заплатени от съпрузите, е осъществено и фактическото строителство на обектите, за които тези права са закупени. В жалбата се излага още, че са представени доказателства за действително платени и получени от строителната фирма средства – за продажбата на правото на строеж и за фактическото строителство. Твърди се, че произходът на средствата е семеен и трите обекта са придобити в режим на СИО, поради което ищцата притежава половината от собствеността и на това основание има правото да изкупи за тази част продадените на трети лица процесни имоти. По отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС жалбоподателката счита, че неправилно установената фактическа обстановка и формираните въз основа на нея погрешни правни изводи по иска с правно основание член 108 от ЗС са довели и до неправилно определяне на условията за изкупуване на процесните имоти.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на разноски.

В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от В. Б. К. чрез адвокат Петър М., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за опровергаване доводите на въззивника. Моли за потвърждаване на първоинстанционното 2 решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно и за присъждане на разноски.

Депозиран е също отговор от Д. ЕФТ. ЕФТ. чрез адвокат Н.Ж., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли за оставянето й без уважение.

Постъпил е и отговор от Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. чрез адвокат Д.П., с който се оспорва подадената от ИН. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е неоснователна и необоснована. Излагат се подробни съображения, с които се оспорват изложените във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

Депозиран е също отговор от В. С. ОСМ. чрез адвокат Д.П., с който се оспорва подадената от ИН. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е неоснователна и необоснована. Излагат се подробни съображения за опровергаване доводите на въззивника.

Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски в двете инстанции.;

2 / на Д. ЕФТ. ЕФТ. чрез адвокат Н.Ж., в която се излагат съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Излага, че първоинстанционният съд е излязъл извън очертания в исковата молба и твърденията на страните предмет на делото и разпределената доказателствена тежест в процеса, като е обсъждал като основание за възникналата СИО между ищцата и ответника Д.Е. възмездно придобиване на 31,79 кв.м, съгласно член 6 от договор за възлагане и проектиране на строеж от 27.10.2004 г. Оспорва изводът на съда в тази насока.

Жалбоподателят твърди, че на 11.02.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба Христо Иванов Момчилов и съпругата му Добринка Дамянова Момчилова заедно със съсобственика си Д.Е. са прехвърлили на .. ЕООД правото на собственост върху общо 100 кв.м от дворното място, като съгласно сключен на 27.10.2004 г. договор за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда, насрещната престация не е парична, както е описана в договора, а е конкретизирано задължение на дружеството да построи със свои сили и за своя сметка и да предаде на прехвърлителите конкретно посочени в договора обекти. Посочва още, че НА № 146 от 14.02.2005 г. за възмездно учредяване на право на строеж на процесните имоти за сумата от 734,55 лева, на който основава правата си ищцата като придобити възмездно в режим на СИО, е нищожен поради абсолютна симулация, тъй като страните по него не са имали намерения да уреждат възмездно отношенията си, а същите са уредени в посочения договор от 27.10.2004 г. и НА № 118 от 14.02.2005 г., видно от които е налице пълна трансформация на лично имущество на Д.Е. и ищцата няма принос за придобиване на процесните имоти. Посочва се още, че знанието на ищцата за сключените договори е видно 3 от споразумението, с което е приключило бракоразводното дело между нея и Д.Е., в което са уредени имуществените им отношения при прекратяване на брака, а именно – че страните нямат взаимни претенции от имуществен характер. По отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС за изкупуване на ½ идеална част от процесните имоти жалбоподателят излага, че ищцата е пропуснала двумесечния срок за предявяване на претенцията, поради което същият е неоснователен. Оспорва събраните по делото гласни доказателства в тази насока.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори. ;

3 / н а В. С. ОСМ. чрез адвокат Д.П. в частта от решението, с която ВРС приема за установено в отношенията между И.П. и В.О., че ищцата е собственик на 6,77 кв.м идеални части от апартамент № 1 и осъжда ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС, като е допуснато на основание член 33, алинея 2 от ЗС и изкупуване в полза на ищцата на посочения имот за сумата от 54 294,46 лева. Излага се, че решението в тази част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Въззивницата посочва, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по правния спор в рамките, очертани от ищцата в исковата молба, като погрешно е възприел, че И.П. и Д.Е. са закупили идеални части в процесната сграда по време на брака им, тъй като такива твърдения не са въвеждани от страните, нито са събирани доказателства в тази насока.

Твърди, че по делото не е изследван и въпроса за паричната стойност на придобитите според съда по време на брака 31,79 кв.м, както и дали цената им съответства на сумите по трите фактури, представени от ищцата и дали точно с тези плащания са заплатени посочените идеални части. В жалбата се излага още, че не са обсъдени всички доказателства по делото, което е довело до постановяване на неправилно решение. Посочва се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между ищцата и Д.Е. е възникнала СИО за 31,79 кв.м общо за трите процесни имота, тъй като видно от съдържанието на договора от 27.10.2004 г., целта на собствениците на земята е била да възложат строителството на сграда, в която да получат като обезщетение самостоятелни обекти в своя изключителна собственост, каквото изявление се съдържа и в точка 3 от НА № 90/2005 г., където изрично е посочено, че обектите, върху които се учредява право на строеж „представляват индивидуална собственост на суперфициара Д. ЕФТ. ЕФТ., който може да се разпорежда индивидуално с тях.“ Следователно принос за реализиране на строителството на процесните обекти има единствено Д.Е., тъй като само той е вложил лично имущество, за да бъде построена сградата и процесните имоти в нея. Посочва се още, че видно от споразумението между ищцата и Д.Е., сключено по бракоразводното дело между тях, са уредени имуществените последици от развода и страните заявяват, че нямат претенции от имуществен характер.

4

Въззивницата намира също, че неправилното решение по иска с правно основание член 108 от ЗС е довело до неправилен извод по отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС. Отделно от горното е изложено, че искането за изкупуване на процесните имоти е направено извън преклузивния двумесечен срок от узнаване на разпоредителните сделки. В тази връзка и изслушаните свидетелските показания следва да бъдат преценени при условията на член 172 от ГПК.