Решение № 4 от 10.01.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Айтос, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20222110200396 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Производството по делото е образувано въз основа на жалба от И. А. И., ЕГН:

**********, адрес: ***, чрез адв.П., съдебен адрес: ***, против НП № 22-0335-000156/ 05.09.2022г. на Началник Група ОД МВР-Б., РУ-Р. с което на осн. чл. 174 ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; на основание чл. 183 ал.1, т.1,пр.1,2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – Глоба в размер на 10 лв.;на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки .

Жалбоподателят И. А. И., редовно призован се явява лично и се представлява от адв.

П.. В о.с.з. адв. П. оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като твърди че неправилно е посочено мястото на извършване на адм.нарушение.

Административно - наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Страна Районна прокуратура - Айтос, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в седмодневен, предвидения от закона изискуем преклузивен срок, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна. Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.

Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :

На 26.008.2022 година, около 22.38 часа свид. Х. Н. и И. С. изпълнявали служебните си задължения в с.Люляково, когато към тях се насочил л.а. ***. След като забелязал патрулния автомобил водача предприел маневра обратен завой и се отправил в друга посока. Свид Н. възприел маневрата и решил да пресрещне автомобил с цел да извърши проверка. Свид.Н. и С. успели да настигат автомобила *** на черен път, който излиза от селото и между нивите води към с.***, където подали сигнал за проверка. В резултат на проверката било установено, че водач на автомобила е жалбоподателя И. И..

1

Свид.Н. го тествал с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, който отчел 0,91 промила алкохол в кръвта в издишания. Поканен да даде кръвна проба жалбоподателят отказал. В хода на проверката било установено също така, че жалбоподателят е правоспособен водач, но не може да представи КТ и СУМПС.

При така описаната фактическа обстановка и след прякото разкриване на извършителят на адм.нарушение, свид. Х. Н. издал АУАН бланков № 085568 /26.08.2022г.

Въз основа на издаденият АУАН, АНО издал процесното НП № 22-0335-000156/05.09.2022г, в което изцяло възприел фактическата обстановка и правните констатации, отразени в акта.

Възпроизведените с гласни доказателствени средства – разпити на свидетелите по време на съдебното следствие – показанията им се открояват с последователност, непротиворечивост, логическа обоснованост и с подчертана убедителност, поради което съдът ги кредитира, като достоверни и обективно дадени. С така дадените показания свидетелите изпълниха отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства. що се отнася до показанията на свид.Е. И., съдът при преценка на същите отчете факта, че свидетелката е съпруга на жалбоподателя е и заинтересован от изхода на спора.

В текста на АУАН и НП е посочена концентрация на алкохол, с която е управлявал нарушителят 0,91 промила в издишания въздух, което съответства на показанията на техническото средство. В този смисъл жалбоподателя не оспорва показанията на показанията на техническото средство.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която установи. Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган 2 не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 12.10.2022г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата. Правилно са били преценени и вида и размера на наказанието.

Събраните по делото доказателства – АНП и възпроизведените от гласните доказателствени средства, ясно и напълно обосновават извода, че извършеното деяние представлява нарушение по ЗДвП, извършено е от жалбоподателя, извършено е виновно, правилно е ангажирана административно- наказателната отговорност. Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно поведение, при което водачът на МПС го управлява под въздействие на алкохол. Съгласно чл.174, ал.1,т.2 ЗДвП на санкция подлежи всеки водач, който управлява МПС с количество на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установено по надлежния ред с техническо средство, установяващо количеството алкохол в издишания въздух или с медицинско изследване, установяващо количеството алкохол в кръвта. От обективна страна извършеното от жалбоподателя И. деяние, консумира признаците на нарушението по чл.174 ал.1,т.2 ЗДвП.

Количеството алкохол в кръвта е установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № ARDN-0067. Показанията на техническото средство не се оспорват от нарушителя. Показанията на техническото средство се потвърждават освен от показанията на свид.Н. и И., също така и от показанията на свид. И. (съпруга на жалбоподателя). Що се отнася до възражението, че неправилно контролните органи са посочили мястото на проверката и съответно на нарушението съда не споделя съображенията на нарушителя в тази насока. На следващо място съдът не се солидаризира и с възражението относно липса на компетентност на контролните органи поради мястото на извършване на проверката.

Следва да се отбележи, че жалбоподателя сам се е насочил към черния път извън селото с цел да осуети проверката и това е причината свид.Н. да извърши проверката на това място.

Самите контролни органи не са седели първоначално на това място и да спират автомобили с цел проверка. Свид.И. също не отрича, че контролните органи са били паркирали патрулния автомобил в център на селото и когато съпругът й е направил обратен завой са ги последвали и спрели за проверка. Не е правилно нарушителят да черпи права от противоправното си поведение.

От субективна страна деянието е извършено от нарушителят виновно при форма 3 на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасният му характер, знаел е че е употребил алкохол , знаел е че не бива да управлява МПС и въпреки това го е направил.

Относно вида и размера на наказанието същото е императивно определено в закона и АНО правилно е наложил адм.наказание „Глоба“ в законоустановеният размер от 1000 лева и наказание „лишаване от правоуправление“ за срок от 12 месеца.

Относно нарушението по т.2 НП разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно поведение, при което водач на МПС , който е правоспособен не носи СУМПС и контролния талон към него. От обективна страна извършеното от И. И. деяния, консумира признаците на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно : на 26.08.2022г около 22.38ч в с.Люляково по ул.“Васил Левски“ управлява л.а. ***, не носи СУМПС и контролен талон . Деянието е подробно описано от свид.Н. и С., които са поискали от на нарушителя да им представи съответните СУМПС, а той е отказал .От субективна страна деянието е извършено от нарушителят виновно при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществено-опасният му характер, знаел е, че като правоспособен водач следва да носи и представи при поискване СУМПС и контролен талон към него и не го е направил. В този смисъл правилно е наложена и предвидената в санкционната част на чл.183, ал.1, т.1, предл.1, 2 ЗДвП „Глоба” в размер на 10 лева.