Определение № 2015 от 31.05.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№………./……….5.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.5.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА

МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Митева въззивно частно търговско дело № 788 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД, чрез пълномощник ю.к. Александрова срещу разпореждане №11967/20.03.19г. по ч.гр.д.2931/19г по описа на ВРС 20 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявено задължение за неустойка и за разходи и такси, по договор за заем предоставен от „Вива кредит“ООД, придобити от заявителя с цесия. Жалбоподателят твърди, че в заявлението е посочил претендираните вземания в съответствие с изисквания за редовност по чл.

410 ал. 2 ГПК и това е било достатъчно за уважаване на искането му за снабдяване с изпълнителното основание.

Сочи, че извън формалната проверка на твърденията на кредитора, съдът не следва да преценява наличието на спор по материалните права, тъй като такъв следва да очертае длъжника, ако упражни възражението си след издаване на заповедта.

Счита, че е обосновал възникване на вземане за неустойка като обезщетение за вреди от неизпълнение и начислени уговорена такса за експресно разглеждане и такси и разходи за извънсъдебно събиране, които не следва да се доказват, а валидността на такива уговорки не може да се прецени само по твърдения без да се проведе състезателно производство след оспорване на от длъжника. Отделно оспорва квалифицирането на неустойката като договорена в отклонение от присъщите й функции по критериите, установени в задължително тълкуване. Оспорва квалифицирането на основанието на претенцията за допълнителните плащания като противоречащо на закона, като сочи, че с клаузата е уговорена допълнителната услуга предоставяна при неизпълнение, а законодателят е допуснал разходите, породени от неизпълнението да се заплащат от потребителя, като изрично ги е изключил от формирането на ГПР по кредита. Таксата за експресно разглеждане сочи като уговорена за допълнителна услуга, свързана с договора и поискана изрично от заемателя.

С доводи за необосновани изводи на първоинстанционния съд и незаконосъобразно превишаване на пределите на проверка по реда на чл. 410 ГПК, жалбоподателят моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и вместо нея въззивният съд да постанови издаване на заповед за всички заявени от кредитора суми.

Жалбата вх. №24829/04.04.19г. е подадена в срок, считано от уведомяването на заявителя за постановения частичен отказ. Изявлението е на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване разпореждане и производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса в минимален размер е внесена.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014 на ОСГТК на ВКС).

Производството е било образувано по молба на заявителя срещу физическо лице – потребител с адрес в седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е сезиран с формуляр по чл. 410 ГПК. Съответно на това сезиране разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413 ал.2