Решение № 130 от 12.06.2025, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 595/2024
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 12.06.2025
- Състав
- Борислав Любомиров Чернев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Елин Пелин, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820100595 по описа за 2024 година
С исковата молба се твърди че в производство по ч.гр.д.№ 344/2016г. по описа на РС Елин Пелин, въз основа на заповед за изпълнение от 06.06.2016г. и издаден в полза на “Ю.Б.” АД изпълнителен лист / ИЛ/, е било образувано Изпълнително дело № 20168380405253 по описа на ЧСИ МБ. рег. № 838, с район на действие СГС, за заплащане от длъжника и ищец в настоящото производство И. Ц. М., с ЕГН ********** следните парични суми: 13 961.00 лева- главница, заедно със законна лихва считано от 03.06.2016г. до окончателното изплащане на главницата; 3 874.89 лева – неолихвяема сума ; такси и разноски по ИД № 20168380405253 по описа на ЧСИ МБ. като задълженията произтичат от Договор за потребителски кредит № FL637921.
Ищецът твърди, че не дължи посочените по- горе суми по изпълнителния лист поради погасяване на вземането на банката по давност, като считано от 13.07.2020 година до момента на депозиране на исковата молба /16.05.24г./ кредиторът не бил предпиемал никакви действия и съгласно чл.433, ал.1,т.8 ГПК вземането се погасявало по силата на закона. Съдебният изпълнителн можел само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, като в продължение на повече от две години взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника че ищецът не му дължи следните парични суми: 13 961.00 лева- главница, заедно със законна лихва считано от 03.06.2016г. до окончателното изплащане на главницата; 3 874.89 лева – неолихвяема сума; такси и разноски по ИД № 20168380405253 по описа на ЧСИ М.Б..
Претендират се направените по делото разноски – заплатени: държавна такса, депозит за вещо лице по изготвена и приета по делото ССчЕ, адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск. Твърди, че процесния ИЛ е издаден на 06.06.2016г. в полза на кредитора-“Ю.Б.” АД, като от влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнал да тече 1
5-годишен давностен срок.
Твърди се с отговора, че още с молбата за образуване на ИД взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия и за целия период на изпълнителното дело взискателят не е бездействиял, а е проявявал активност за ненастъпване на погасителна давност. Опитвал се е да се удовлетвори като кедитор чрез налагане на запор, възбрани на недвижими имоти и др..
Сочи, че твърдяната от ищеца за настъпила перемпция не се отразява на давността., като въвежда съображения за разграничаване на двата института с присъщите им различни правни последици.
Прави възражение, че процесното вземане не е погасено по давност.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото е допусната, изсушана и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ от 29.11.2024г., изготвена от в.л. А.Б., от заключението по която е видно, че постъпилите суми по ИД № 20168380405253 по описа на ЧСИ М.Бъзинск за периода 15.08.2016г. до 26.11.2024г., са в общ размер на 5 857.55 лева, като към 26.11.2024г. задълженията на ищеца по процесното ИД /установени по пера в костативносъобразителната част на експертизата/ остават в общ размер на 27 417.07 лева, от които: 13 961.00 лева – главница; 11 423.44 лева - лихва за периода 03.06.16г. до 26.11.24г.; 3.18 лева – неолихвяема сума; 2 029.45 лева – такси по т.26 от тарифата към ЗЧСИ.
Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правно страна следното:
Не се спори между страните, че в полза на заявителя и ответник в настоящото производство, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издаден ИЛ от 06.06.2016г. по ч.гр.д. № 344/2016г. по описа на РС Елин Пелин, за дължими по Договор за потребителски кредит № FL637921 от И. Ц. М. парични суми посочени в исковата молба и уточняваща молба от 06.06.24 година.
Пред ЧСИ М.Б. е било образувано ИД № 20168380405253, въз основа на издадения изпълнителен лист от 06.06.2016 година. С молбата си от 14.07.2016г. до ЧСИ, като способ за изпълнение взискателят е посочил запор върху банковите сметки на длъжника / в изчерпателно посочени с молбата до ЧСИ банки / И. Ц. М.. Със запорно съобщение от 19.07.16 година ЧСИ е наложил запор върху вземанията на ищеца при ЗК”С.,с. Г. Община Г.М.бл. Софийска.Последвали са запорни съобщения в полза на взискателя: от 09.08.16г. до “Уни Кредит булбянк” АД, от 12.08.16г. - до “Ю.Б. ” АД. Последвало е искане за вписване възбрана върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот /апартамент/, собственост на ищеца и находящ се в гр. С. - на 02.09.16 година, както и искане за вписване възбрана върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот /гараж/, собственост на ищеца и находящ се в гр. С. - на 30.09.16 година.
С нарочна молба вх. № 68889/14.10.16г. Взискателят отново е направил искане до ЧСИ М.Б. за налагане запор върху манкови сметки на длъжника по процесното ИД.
На 25.01.2017 г. ответникът е депозирал последваща молба по ИД с изрично искане за налагане запор върху трудово възнаграждение на длъжника Ив.М., както и искане за извършване на опис на движимите вещи в дома на длъжника, като бъде уведомен взискателя за дължимите такси.
С молба от 25.05.17г. взискателят отново е поискал ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника Ив. М., с приложена към мобата вн. бележка за заплатена такса съгласно т.9 от ТТР към ЗЧСИ.
С Молба вх. № 67423/08.09.2017г. ТБ”Ю.Б.”АД е поискало по процесното ИД да 2 бъдат извършени справки за трудови договори на длъжника, като при наличие на такива ЧСИ да предприеме да бъдат възбранени недвижимите имоти на длъжника, да се извърши опис на движими вещи в дома на Ив. М., да се наложи запор върху банковите му сметки.
На 21.11.2018 година ответникът и взискател по процесното ИД отново е депозирал молба пред ЧСИ, с искане за извършване справка в ТД на НАП за наличие на трудови договори на длъжника ,като се наложи запор на трудовото му възнаграждение, съответно се изварши справка за наличието на банкови сметки на длъжника и се наложи запор на същите.
С молба вх. № 40771/22.07.2019г. по описа на ЧСИ М.Б. пълномощник на ТБ”Ю.Б.”АД отново е отправил искане по процесното ИД, за спрака за наличие на трудови договори на длъжника и налагане запор върху трудовото му възнаграждение, както и се наложи запор на банковите сметки на длъжника Ив. М..
На 20.07.2020 година взискателят за пореден път е депозирал молба до ЧСИ с искане за налагане запор върху банковите сметки на длъжнка по процесното ИД, както и алтернативно / при липса на постъпили парични средства по банковите сметки / съдебният изпълнител да пристъпи към опис и осребряване на движимо имущество по постоянния адрес на длъжника.
Със Запорно съобщение от 22.04.2024 година ЧСИ М.Б. е наложил запор на сметките / левови и валутни/ на ищеца при “Банка ДСК” АД, като по блокираната сметка имало постъпления на суми от възнаграждения за работа / писмо рег. № 134708 25.04.24г., “Банка ДСК” АД /.
С исковата молба се твърди че в производство по ч.гр.д.№ 344/2016г. по описа на РС Елин Пелин, въз основа на заповед за изпълнение от 06.06.2016г. и издаден в полза на “Ю.Б.” АД изпълнителен лист / ИЛ/, е било образувано Изпълнително дело № 20168380405253 по описа на ЧСИ МБ. рег. № 838, с район на действие СГС, за заплащане от длъжника и ищец в настоящото производство И. Ц. М., с ЕГН ********** следните парични суми: 13 961.00 лева- главница, заедно със законна лихва считано от 03.06.2016г. до окончателното изплащане на главницата; 3 874.89 лева – неолихвяема сума ; такси и разноски по ИД № 20168380405253 по описа на ЧСИ МБ. като задълженията произтичат от Договор за потребителски кредит № FL637921.
Ищецът твърди, че не дължи посочените по- горе суми по изпълнителния лист поради погасяване на вземането на банката по давност, като считано от 13.07.2020 година до момента на депозиране на исковата молба /16.05.24г./ кредиторът не бил предпиемал никакви действия и съгласно чл.433, ал.1,т.8 ГПК вземането се погасявало по силата на закона. Съдебният изпълнителн можел само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, като в продължение на повече от две години взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника че ищецът не му дължи следните парични суми: 13 961.00 лева- главница, заедно със законна лихва считано от 03.06.2016г. до окончателното изплащане на главницата; 3 874.89 лева – неолихвяема сума; такси и разноски по ИД № 20168380405253 по описа на ЧСИ М.Б..
Претендират се направените по делото разноски – заплатени: държавна такса, депозит за вещо лице по изготвена и приета по делото ССчЕ, адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск. Твърди, че процесния ИЛ е издаден на 06.06.2016г. в полза на кредитора-“Ю.Б.” АД, като от влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнал да тече 5-годишен давностен срок.
3
Твърди се с отговора, че още с молбата за образуване на ИД взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия и за целия период на изпълнителното дело взискателят не е бездействиял, а е проявявал активност за ненастъпване на погасителна давност. Опитвал се е да се удовлетвори като кедитор чрез налагане на запор, възбрани на недвижими имоти и др..
Сочи, че твърдяната от ищеца за настъпила перемпция не се отразява на давността., като въвежда съображения за разграничаване на двата института с присъщите им различни правни последици.
Прави възражение, че процесното вземане не е погасено по давност.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото е допусната, изсушана и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ от 29.11.2024г., изготвена от в.л. А.Б., от заключението по която е видно, че постъпилите суми по ИД № 20168380405253 по описа на ЧСИ М.Бъзинск за периода 15.08.2016г. до 26.11.2024г., са в общ размер на 5 857.55 лева, като към 26.11.2024г. задълженията на ищеца по процесното ИД /установени по пера в костативносъобразителната част на експертизата/ остават в общ размер на 27 417.07 лева, от които: 13 961.00 лева – главница; 11 423.44 лева - лихва за периода 03.06.16г. до 26.11.24г.; 3.18 лева – неолихвяема сума; 2 029.45 лева – такси по т.26 от тарифата към ЗЧСИ.
Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правно страна следното:
Не се спори между страните, че в полза на заявителя и ответник в настоящото производство, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издаден ИЛ от 06.06.2016г. по ч.гр.д. № 344/2016г. по описа на РС Елин Пелин, за дължими по Договор за потребителски кредит № FL637921 от И. Ц. М. парични суми посочени в исковата молба и уточняваща молба от 06.06.24 година.
Пред ЧСИ М.Б. е било образувано ИД № 20168380405253, въз основа на издадения изпълнителен лист от 06.06.2016 година. С молбата си от 14.07.2016г. до ЧСИ, като способ за изпълнение взискателят е посочил запор върху банковите сметки на длъжника / в изчерпателно посочени с молбата до ЧСИ банки / И. Ц. М.. Със запорно съобщение от 19.07.16 година ЧСИ е наложил запор върху вземанията на ищеца при ЗК”С.,с. Г. Община Г.М.бл. Софийска.Последвали са запорни съобщения в полза на взискателя: от 09.08.16г. до “Уни Кредит булбянк” АД, от 12.08.16г. - до “Ю.Б. ” АД. Последвало е искане за вписване възбрана върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот /апартамент/, собственост на ищеца и находящ се в гр. С. - на 02.09.16 година, както и искане за вписване възбрана върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот /гараж/, собственост на ищеца и находящ се в гр. С. - на 30.09.16 година.