Решение № 2234 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2234 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20221100510610 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Х. Ш., срещу решение № 8811/01.08.2022 г., постановено по гр. д. №10804/2022 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, с което съдът е издал на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита срещу него в полза на А. А. Ш. и В. Ш., налагайки на ответника мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, както и глоба в размер на 400 лв. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Излага съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да остави без уважение молбата за защита.

Претендира присъждане на направените разноски и за двете инстанции.

Въззиваемите страни А. А. Ш. и В. Ш., действащ чрез неговата майка и законен представител А. А. Ш., в законоустановения срок, не са подали възражение срещу въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли съда да я уважи.

Претендира се присъждане на разноски, за които е представен списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

1

В съдебно заседание въззиваемите страни молят решението да бъде оставено в сила. Претендират разноски, за които представят списък. Правят възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 28.02.2022 г. А. А. Ш. и В. Ш., действащ чрез неговата майка и законен представител А. А. Ш. са поискали да се издаде заповед за защита срещу А. Х. Ш. -бивш неин съпруг и баща на детето им В. Ш., описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие, извършени спрямо нея и детето на 29.01.2022 г. и за системно психическо и емоционално насилие, извършвани от лятото на 2018 г. до подаване на молбата за защита.

С решение №8811/01.08.2022 г., постановено по гр. д. №10804/2022 г., СРС, ІІІ ГО, 139 състав е издал на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита срещу него в полза на А. А. Ш. и В. Ш., налагайки на ответника мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите, осъдил го е да заплати глоба в размер на 400 лв., държавна такса в размер на 25 лв. и направените от молителката разноски в размер на 800 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

В жалбата са наведени доводи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че ответникът е извършил акт на насилие от каквото и да е естество.

Мотивът на молителката да сезира съда с молба за защита е да блокира контактите между бащата и детето. Със събраните и кредитирани показания на свидетеля Д. не се установява извършено деяние, което да представлява акт на насилие, тъй като свидетелят не е снимал или следил молителката, а е снимал жилището й.

Тези доводи настоящия съдебен състав счита за основателни.

Предмет на производството по ЗЗДН е осъществили ли са се твърдяните в молбата за защита акт/актове на домашно насилие между страните по 2 делото, намиращи/намирали са се в изискваната от закона родствена или фактическа връзка. Относно част от твърдяните актове извън този на 29.01.2022 г,. са водени дела, приключили с влезли в сила решения, с които извършването на домашно насилие е отречено.

Настоящия съдебен състав счита, че обстоятелствата, посочени в молбата за защита по ЗЗДН относно акта, попадащ в едномесечния преклузивен срок, не съдържат признаци на акт, респ. актове, на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. За твърденията не се събраха и никакви доказателства в посока тяхната основателност. Между родителите на детето Виктор са налице влошени отношения, междуличностни конфликти и спорове относно осъществяването на режим на лични отношения на бащата с детето, но тяхното описание в молбата за защита не може да се квалифицира като домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, с предвидените в него специфични мерки за закрила, а не разрешаването на спорове за родителски права и/или за режим на лични отношения между децата и родителите– за това разрешаване законодателят е предвидил друг ред- по реда на СК и принудителното изпълнение в ГПК, както и за разрешаване на междуличностни конфликти.

Касае се и за наличието на родителски капацитет и по-скоро- на негативи в същия. Относно изводът на СРС, че ответника е поискал от свидетеля Д. да следи и заснема молителката- същия не кореспондира със събраните доказателства. Свидетелят Д. дава показания, че „…ме помоли да отида да снимам жилището на А., за да може да докаже, че тя не живее там и да го използва пред съда… Аз тогава отказах да снимам и да следя майката…“единствените обстоятелства, за които има преки и непосредствени впечатления.

Настоящия съдебен състав счита, че по делото не се ангажираха доказателства, установяващи основателността на молбата за защита от домашно насилие. При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, искането й се явява неоснователно.

Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а молбите за защита – да се оставят без уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното 3 дело се явява основателна.

Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда А. А. Ш. да заплати държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба) съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, както и на въззивника направени разноскизаплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв. за двете инстанции (при платено такова 1700 лв. за СРС и 1300 лв. за СГС). Основателно е направеното възражение за прекомерност на същото, тъй като минималното за този вид дела към редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на заплащането му в първа инстанция е 600 лв., а във въззивната инстанция1000 лв. Искането на въззиваемите страни за присъждане на разноски, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8811/01.08.2022 г., постановено по гр. д.

№10804/2022 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. А. Ш., ЕГН**** и В. Ш., ЕГН**********, действащ чрез неговата майка и законен представител А. А.

Ш., ЕГН**** за издаване на заповед за съдебна защита срещу А. Х. Ш., гражданин на ФРГ, роден на ********** г. в гр. Отава, Канада и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА А. А. Ш., ЕГН**** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 37,50 лв.

ОСЪЖДА А. А. Ш., ЕГН**** да заплати на А. Х. Ш., гражданин на ФРГ, роден на ********** г. в гр. Отава, Канада сума в размер на 1600 лв.разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането на А. А.

Ш., ЕГН**** и В. Ш., ЕГН**********, действащ чрез неговата майка и законен представител А. А. Ш., ЕГН**** за присъждане на деловодни разноски.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5