Присъда № 38 от 04.12.2025, Районен съд - Провадия

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 418/2025 по описа Районен съд – ****, V състав

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-****** обвинителен акт /коригиран по реда на чл.248а от НПК/ против З. М. М., за това, че в периода от месец януари 2023 г. до месец юли 2025 г. включително, в с. ******, след като била осъдена с Решение № 209/27.07.2018 г. по гражданско дело № 442/2018 г. на Районен съд ****, влязло в сила на 27.07.2018 г. да плаща месечна издръжка в размер на 150,00 лева да издържа своя низходящ — Б. Е. А., роден на 04.01.2011 г., чрез неговия баща и законен представител Е. А. М., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 31 /тридесет и една /месечни вноски за общата сума от 4 650,00 лева -престъпление чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството по делото се проведе при условията и реда на глава XXVII от НПК, като по искане на подсъдим ата бе проведено съкратено съдебно следствие. Същата, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и не се събираха доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание, участващият в производството представител на ВРП счита, че възведеното против подс. М . обвинение за осъществено от същата престъпление по чл.183, ал.1 от НК е доказано както от обективна, така и от субективна страна, като по отношение вида и размера на наказанието заявява, че същото следва да бъде „Пробация“ с определени задължителни пробационни мерки за период от девет месеца.

Подс. М. участва в производството лично и със защитник – адв.Н.. В хода на съдебното следствие подс. М. прави самопризнания, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума изразява готовност да заплаща дължимата на детето си издръжка, както и желание да й се наложи наказание „Глоба“.

Защитникът на подс.М. - адв. Н. не оспорва изложените в обвинителния акт обективни факти, като по отношение вида и размера на наказанието, счита че същото следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК, като наказанието „Пробация“ бъде заменено с наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева, предвид налични по делото многобройни, смекчаващи вината обстоятелства, които дават основания да се приеме, че и най-лекото наказание определено по закона ще бъде несъразмерно тежко с предвиденото. Аргумент за изложеното изтъква обстоятелствата: че подсъдимата е неосъждана, че по предходните две с идентичен предмет дела е възстановявила сумите, които тя е дължала под формата на издръжка; че предвид непосредствената близост, в която живеят, оказва на сина си необходимата помощ в отглеждането и възпитанието му и когато има възможност дава нужните средства. Сочи се, че материалната затрудненост на подс.М. е и с оглед социалното й положение, т.к. няколко поредни години е отглеждала и възпитавала най-малкото си дете, което всъщност е третото за нея, а в последствие отглежда и малкото дете на дъщеря си, което препятствало подсъдимата да си намери работа, с която да може да осигури доходи, както за своето семейство, така и за сина си, да го 1 издържа, затруднения, увеличени от това, че в района, където тя живее няма достатъчно работа, която тя да може да използва и осъществява.

Предвид провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на приетия обвинителния акт, като се позова на направените самопризнания от подс.М. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които подкрепят самопризнанията на подсъдимата.

От фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:

Подс. З. М. М. и св. Е. М. живеели в с. ******, като двамата били съпрузи до прекратяването на гражданския им брак с Решение № 209/27.07.2018 г. по гр. д. № 442/2018 г. по описа на Районен съд ****, влязло в сила на 27.07.2018 г. Двамата имали родени през време на брака им две деца св. Б. Е. А., родена на ****** г. и св. Б. Е. А., роден на ****** г. С решението на съда, родителските права по отношение на двете децата били предоставени на техния баща - св. Е. М.. Със същото решение обв. З. М. била осъдена да заплаща на св. Б. А. и св. Б. А., чрез техния баща и законен представител, св.

Е. М., месечна издръжка в размер на 150 лева, за всяко от децата, с падеж до всяко 5-то число на месеца, за който се дължи. След влизане в сила на Решение № 209/27.07.2018 г., подс. З. М. не изпълнявала задължението си да дава издръжка на децата си, като за периода от влизане в сила на съдебния акт до месец април 2021 г. с Присъда по НОХД № 159/2021 г. по описа на P C ****, влязла в сила на 25.06.2022 г., подс.М. била призната за виновна за неизпълнeние на задължението й за 34 месечни вноски за всяко дете, на обща стойност 10 200 лева, като предвид, че преди постановяване на присъдата задължението било изпълнено и не настъпили други вредни последици за низходящите й, на осн. чл. 183, ал. 3 от НК не й било наложено наказание.

След влизане в сила на Присъдата, подс.М. отново не изпълнявала задълженията си за издръжка на децата си, като с протоколно определение от 03.10.2023 г. ****** одобрил Споразумение по НОХД№22/2023 г. на ******, с което същата се признала за виновна за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК , за това, че за периода от 25.06.2022 г. до месец декември 2022 г. включително, в с. ******, съзнателно не изпълнила задължението си съобразно Решение № 209/27.07.2018 г по гр.д. № 442/2018 г. по описа на РС-**** да издържа свои те низходящи – дъщеря си Б. Е. А., и сина си Б. Е. А. за общо четиринадесет месечни вноски, в общ размер на 2100 лв.като. на основание чл. 78а, ал. 1 от НК й било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв.

От месец януари 2023 г., подс.М. започнала да полага грижи и да дава лично различни парични суми на дъщеря си - св. Б. А., която често я посещавала, предвид и близкото й местоживеене до дома й и която на 31.07.2024 г. навършила пълнолетие.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на направените самопризнания на подс.М. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК на фактите, предявени й с обвинителния акт, които се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показания на св.Е. М., св.Б. А., св.Х., св.Б. А., по отношение на включени в предмета на доказване обстоятелства, с които същите сочат за поведението на подсъдимата 2 касателно сина й, респ.към неговата сестра и с показанията на които еднопосочно се установява, както факта на неплащане на дължимите за обхванатия период суми за издръжка на св.Б. А., факт, който се признава и от подсъдимата и за който, а така и за неговата сестра грижи полагал св.М. при който живеели, различното взаимно отношение на двете й деца към тяхната майка, изключително рядко и спорадично виждаща се със св.А., за разлика от неговата сестра, а така и липсата на трудова ангажираност на същата към обхванатия от обвинението период. Съдът приема за обективни и кореспондиращи помежду си показанията на посочените свидетели , относно процесните обстоятелства. Описаната фактическа обстановка е съответна и на дадените от подсъдимата обяснения и на останалите писмени доказателства и доказателствени средства събрани по досъдебното производство – справката за съдимост, представени справки от ТД на НАП, справка от ДСИ, решение по гр.дело, изпълнителен лист, извлечение от банкова сметка писмени доказателства, представени в проведеното по делото открито съдебно заседание. В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват приетата за установена по-горе фактическа обстановка, поради което съдът изцяло основава на тях своите правни изводи и приема, че подсъдимата З. М. М. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

От обективна страна, в конкретния случай са налице всички признаци на визирания престъпен състав за което подс.М. е призната за виновна. По отношение на основните факти са събрани достатъчно доказателства, които са безспорни, непротиворечиви и еднопосочни. По делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимата, чрез своето бездействие не е е изпълнила задължението си да заплаща издръжка на своето дете Б. Е. А. , по силата на влязло в сила на 27.07.2018 г Решение по гражданско дело № 442/2018г. по описа на PC -****, с което е била осъдена да заплаща на низходящия си Б. Е.

А., чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 150,00лв., като неизпълнението на тези задължения е в размер на повече от две месечни вноски, а именно - за периода от януари 2023 г. до юли 2025 г. за който не е заплатила своевременно дължащите се 31 месечни вноски о т по 150,00 лева, в общ размер на 4 650,00 лева.

От субективна страна подсъдимата е извършила деянието виновно, при пряк умисъл. За ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата е необходимо от субективна страна да бъде установено съзнателно неизпълнение на дължимите алиментни задължения, което изисква доказване на обективна възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка. Деецът трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/.

Съгласно разпоредбата чл. 143, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите /по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК /. В този смисъл и според трайната съдебна 3 практика не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера й.

Приема се, че за да е налице елементът "съзнателност" на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две условия, а именно деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща издръжка /обстоятелство което в конкретния случай е налице/ и д а не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които да са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение.

Като такива примерни пречки практиката е приела липсата на движимо и недвижимо имущество, съчетано кумулативно с: неработоспособна възраст; наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд; продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна, въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа и др.

Следва да се отбележи, че според утвърдената съдебна практика липсата на трудова заетост или изпитваните материални затруднения, предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл.143, ал.2 СК,то и същите не могат сами по себе си да обусловят извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да работи. Още по-малко липсата на работа или наличните материални затруднения могат да бъде извинителна причина, ако деецът не е положил възможните и необходими усилия, които всеки би могъл да положи, за да създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си задължение да издържа своите низходящи.