Заповед за изпълнение № 1258 от 25.08.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 25.08.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1834 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът В. И. Р. с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ********** да заплати на кредитора "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, *****, ЕИК *******, адрес:

***********, законни представители –*********, пълномощник – ю.к. Б. Т., сумата в общ размер от 722,68 лева (седемстотин двадесет и два лева и шестдесет и осем ст.), от която:

-500 лева (петстотин лева) главница по Договор за паричен заем № ******* от 12.03.2020г., сключен със ******** ООД

-50,42лв. (петдесет лева и четиридесет и две стотинки) договорна лихва за периода 12.03.2020г.-13.07.2020г.

-лихва за забава в размер на 172,26 лв. /сто седемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 13.07.2020г.-31.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 13.06.2025г., до изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) разноски по делото, представляващи платена държавна такса – 25 лв. /двадесет и пет лв./ съобразно уважената част от претенцията и юрисконсултско възнаграждение – 50,00 лв.

/петдесет лева/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 241,58 лева /двеста четиридесет и един лева и петдесет и осем ст./ неустойка по чл.6 от Договор за потребителски кредит.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 330,56 лева /триста и тридесет лева и петдесет и шестстотинки/ дължими такси.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 50.00 лв. /петдесет лева/ до претендирания размер от 100.00 лв. /сто лева/, както и за ДТ в размера на 25 лв./двадесет и пет лв./ до претендирания размер от 25,90 лв. /двадесет и пет лв. и деветдесет ст./.

Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по Договор за потребителски кредит № ******* от 12.03.2020г., сключен между длъжника и ******* ООД.

По силата на договора длъжникът е получил сума в размер на 500 лв., които е следвало да върне на 4 бр. месечни вноски, последната от които с падеж на 13.07.2020г. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г. вземането е прехвърлено на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********, за което длъжника е уведомен 1 на 24.08.2022г.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът констатира, че клаузата на чл. 6 от договора за паричен заем, която предвижда неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което искането за тези суми се отхвърли. В договора за кредит е предвидено в чл. 6 не направо заплащането на неустойка, ако кредитополучателят не изпълни свое текущо задължение на падежа, а заплащане на неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение - предоставянето на обезпечение в срок от 3 дни от усвояване на заемната сума. В нормалните случаи, когато кредиторът наистина цели обезпечаване изпълнението на същинските задължения по договора, а не допълнително обогатяване, прикрито под една или друга форма на неустойка, и то за неизпълнение на акцесорно задължение, разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и други подобни, то се изисква преди сключването на самия договор за кредит и е условие за сключването му, а не три дни след усвояване на заемната сума. Неустоечната клауза е предвидена, за да получи кредиторът не само предвидената договорна лихва и евентуално, лихва за забава, ако такава бъде допусната от кредитополучателя, а допълнително възнаграждение, извън посочената договорна лихва. Това възнаграждение е прикрито като такова за вреда от неполучено обезпечение, но не е ясно защо самият кредитор не я е осуетил или намалил, поисквайки например да му се даде подобно обезпечение още преди сключването на договора, като въобще да не го сключи, ако обезпечението не се осигури. Тоест кредиторът изисква обезпечение едва в един по-късен момент, когато договорът е вече сключен, без да е била направена при сключването му ясна преценка за финансовата възможност на длъжника да изпълнява договора. В противоречие с добрите нрави се изопачава присъщата функция на обезпечението – да служи на кредитора и да бъде налично преди сключването на договора за кредит, именно като предпоставка за неговото сключване. В обобщение неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите и функции, като цели само и единствено неоснователно обогатяване за кредитодателя.

Относно претенцията за дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ******* ООД, съдът счита, че за да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, най-напред трябва да се посочи какви точно са тези разходи-за какъв вид действия с точно посочване времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо- забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно действащата към датата на подаване на заявлението редакция на чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 50 до 180 лв. Заявителят е претендирал такова в размер на 100 лева. С оглед размера на претендираното вземане и уважената част от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 50,00 лева. В случая 2 следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева първо, защото не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд обичайно е повече от този в заповедното производство и второ, защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта, с която е постановен отказ за присъждане на разноски, подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора:

1. ********** BIC: **********

2. Чрез EasyPay по микросметка с КИН КОД ********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА:

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1. Да подадете в съда писмено възражение по чл. 414 ГПК, по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В случай, че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

2. Да платите сумата/предадете вещта, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по чл. 414а ГПК, по образец, приложен към заповедта, че сте изпълнили изцяло или частично задължението си. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

5. Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

6. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

7. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

8. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Районен съдия: ...............................................

( Лилия Й. Любенова Димитрова )

3