Решение № 686 от 06.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Варна, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Частно наказателно дело № 20253110202232 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.4, вр. чл.111, ал.3 ЗИНЗС и е образувано по жалба от Я. И. Р., ЕГН **********, изтърпяващ мярка за неотклонение „задържане под стража“ подсъдим по НОХД №1705/2024 г. по опис на ОС Варна за престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2 НК срещу Заповед №Л-419 от 20.05.2025 г., издадена от Началник на Затвор Варна, с която на основание чл.148, ал.1, т.1 ЗИНЗС е разпоредено да бъде настанен в постоянно заключено помещение в зоната за повишена сигурност в Затвор Варна.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено. В с. з., лично и чрез назначен процесуален представител, навежда твърдения чрез оспорената заповед да е лишен от възможност да получава и приема предписаните му от специалист – психиатър медикаменти.

Въззиваемата страна, оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспорения административен акт.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от оспорения административен акт - Заповед №Л-419 от 20.05.2025 г., спрямо въззивника Я. Р., в качеството му на подсъдим по НОХД №1705/2024 г. по опис на ОС Варна за престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет до двадесет години, е разпоредено да бъде настанен в постоянно заключено помещение в зоната за повишена сигурност в Затвор Варна. Посочено е също в заповедта, че с Присъда №35 от 16.05.2025 г. по НОХД №1705/2024 г. по опис на ОС Варна въззивникът Я. Р. е признат за виновен с наложено наказание „лишаване от 1 свобода“ за срок осемнадесет години като първоинстанционната присъда подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд гр. Варна в петнадесетдневен срок 16.05.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Оспореният административен акт – Заповед №Л-419 от 20.05.2025 г. е издаден от компетентен орган – Началник на Затвор Варна, съобразно чл.148, ал.2, изр.1 ЗИНЗС.

Относно законосъобразността на оспорения акт:

Съобразно чл.248, ал.1, т.1 ЗИНЗС, подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато са обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ над петнадесет години или доживотен затвор, а посочено в процесната заповед основание въззивникът да бъде настанен в постоянно заключено помещение е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет до двадесет години по възведеното спрямо същия обвинение.

Максималният срок на посоченото в заповедта предвидено наказание по обвинението спрямо въззивника Я. Р. действително надвишава петнадесет години, но след като нормата на чл.248, ал.1, т.1 ЗИНЗС сочи като основание за съответното настаняване, предвиденото наказание да е „лишаване от свобода“ над петнадесет години или „доживотен затвор“, настоящият съдебен състав счита, че това означава минималния срок на предвиденото наказание да е петнадесет години, при което изтъкнатия в заповедта минимален срок на наказанието по обвинението спрямо въззивника е по-нисък от изискуемия по чл.248, ал.1, т.1 ЗИНЗС. Поради това, оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава, подлежи на отмяна.

Също така, съдът счита за необходимо да изтъкне, че постановената на 16.05.2025 г. първоинстанционна присъда спрямо въззивника не е влязла в сила, при което напълно ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед е факта, че с тази невлязла в сила присъда е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок над петнадесет години, доколкото този съдебен акт няма окончателен характер, а въззивникът е настанен в Затвор Варна в качеството на подсъдим по неприключено наказателно производство с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и същият не търпи наложено с окончателен съдебен акт наказание.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯВА Заповед №Л-419 от 20.05.2025 г., издадена от Началник на Затвор Варна, с която е разпоредено, Я. И. Р., ЕГН **********, изтърпяващ мярка за неотклонение „задържане под стража“ подсъдим по НОХД №1705/2024 г. по опис на ОС Варна за престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2 НК, да бъде настанен в постоянно заключено помещение в зоната за повишена сигурност в Затвор Варна, на основание чл.248, ал.4, вр. чл.111, ал.6, т.2, вр. ал.5 ЗИНЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3