Определение № 18618 от 24.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18618 гр. София, 24.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело № 20231110120503 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпили са молби с вх. № 108158 от 26.03.2025 г. и с вх. № 108161 от 26.03.2025 г. от ищеца „******“ ЕООД за изменение на решението от 10.03.2025 г. в частта за разноските, като искането е съдът да приеме, че адвокатско възнаграждение в полза на ответника за заповедното производство не се дължи или бъде намален присъденият размер на адвокатското възнаграждение на ответника за заповедното производство поради неговата прекомерност, както и да бъде намален присъденият размер на адвокатското възнаграждение на ответника за исковото производство поради неговата прекомерност.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – ответникът Г. Я. Т., е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът намира, че исканията са процесуално допустими, доколкото същите е направени от легитимирана страна в преклузивния срок, без необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК.

По същество са неоснователни, доколкото съдът вече е намалил поради прекомерност заплатените от ответника адвокатски възнаграждения до определения от съда справедлив размер по съображения, подробно изложени в постановеното по делото решение относно заявеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, както за заповедното, така и за исковото производство, и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Във връзка с доводите на ищеца, че адвокатско възнаграждение в полза на ответника за заповедното производство не се дължи, съдът намира за необходимо да добави следното:

Имено съобразно цитираната от молителя т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.036.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда 1 иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С посоченото ТР върховната съдебна инстанция изрично приема, че „С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.“. В подкрепа на изложеното е и многобройната практика на ВКС, в която се разглеждат имено въпросите за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на ответника за оказаната му защита в заповедното производство (била тя при условията на заплатен адвокатски хонорар или при условията на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА) в различни хипотези, като напр. определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, II т.о., определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г. на ВКС, I т.о.,, определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д. № 2883/2020г. на ВКС, IV г.о и много други. Само за пълнота съдът посочва, че в случая ответникът е претендирал заплатени от него адвокатски хонорари, а не както се твърди в сезиращите съда молби – адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на страната по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите по чл. 248 ГПК с вх. № 108158 от 26.03.2025 г. и с вх. № 108161 от 26.03.2025 г. на ищеца „******“ ЕООД, ЕИК 175074752 за изменение на решение № 4064 от 10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 20503/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за разноските, присъдени на ответника Г. Я. Т., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2