Решение № 14077 от 17.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14077 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110169019 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че Л. Х. В., ЕГН **********, е потребител на топлинна енергия като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ..., аб.№ ..., като не била заплатила следните суми:

4785,44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот находящ се в ..., ведно със законна лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането, 578,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода на забава от 15.09.2019 г. до 07.05.2021 г.,

42,45 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането, и

8,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г.

Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34344/2021 г. по описа на СРС. Претендира разноски.

1

Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа ескпертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Представя писмени доказателства.

Ищецът моли на негова страна, като трето лице-помагач, да бъде конституирано дружеството за дялово разпределение ....

Ответницата Л. Х. В., в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва ответницата да е собственик на процесния имот. Оспорва имотът да е топлоснабден и ответницата да ползва услугите на ищеца или на .... Оспорва истинността на приложения към исковата молба нотариален акт. Твърди, че сумите по съобщенията към фактури били произволно посочени. Моли съдебно-счетоводната експертиза да бъде изготвена въз основа на документи, различни от съобщенията за фактури, тъй като последните не представлявали годно доказателство за установяване размера на процесните суми и доставеното количество на ТЕ. Възразява и срещу размера на исковете, като посочва, че общите фактури не представляват основание за плащане по смисъла на Общите условия. Навежда твърдение за настъпила погасителна давност за част от вземанията. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „ битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197/16.07.1993 г., на нотариус при СРС, молба – заявление от 21.09.1993 г. от Л. В. за откриване на партида за ап.208, находящ се в ..., Протокол от ОС на ЕС – ... от 16.09.2002 г. и Списък на етажните собственици към него /на л.19 и 20 от делото/, в който за ап.208 е вписан ответника Л. Х. В., /всички приложени на л.14-20 от делото/, съдът приема за безспорно установено, че именно ответника по делото Л.

Х. В. /придобил имота в резултат на покупко-продажба през 1993 г./ притежава правото на собственост върху процесния апартамент 208, находящ се в гр. София, .... Това обстоятелство, макар да се оспорва от ответник, се опровергава категорично от приетите доказателства. Приетия по делото нотариален акт от 1993 г., е представен по делото и от 2

Агенцията по вписванията, по реда на чл.192 от ГПК, като видно от делото, самия ответник В. го е представила и на ищеца при подаване на молбата, с която е поискала откриване на партида за ап.208 на нейно име. Следователно, заявените от ответника оспорвания, са бланкетни и недоказани.

Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност обосновават извод, че ответника Л. Х. В. се явява единствен собственик на процесния ап.208 с посочен по-горе адрес, а в това си качество и потребител на доставената до него топлина енергия и в т.см. има качеството „ потребител на топлина енергия за битови нужди“. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № 208 е открита партида, с присъединен аб. № ..., по която се отчита потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида е прехвърлена на името на ответника по негово лично заявление, подадено до ищеца след придобиване на имота през 1993 г. В молбата-декларация, В. е посочила, че семейството й е състои от 3 члена, като ще използва доставяната до имота ТЕ за битови нужди.

При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното общо събрание на ЕС в жилищната сграда /на 16.09.2002 г./, находяща се в гр. София, ..., лично е присъствала Л. В., вписана под № 1 и като собственик на ап.208 в Списъка на присъстващите етажни собственици, която видно от протокола от общото събрание е удостоверила с подписа си, че ще ползва услугите на ..., в т.ч. е изразила съгласие за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, декларирала е наличието на 5 бр. радиатори както и начин на плащане на потребената ТЕ – разсрочено на 12 м. Нещо повече, на проведеното общо събрание именно ответника В. /там вписана като Ч., но с идентичен ЕГН .../ е избрана от етажните собственици да сключи Споразумителен протокол с ... и Договор с ТАЕС ... от името на ЕС за извършване на услугата по „топлинно счетоводство“ и същата следва да представлява етажната собственост по време на изпълнение на този договор. Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на първоначалния 5 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на ... е видно, че именно последното дружество осъществява дейността по „топлинно счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. 208 на ответника. От становището на третото лице – помагач, представено по делото се установява, че в процесния топлофициран имот, първоначално е монтиран един топлинен разпределител върху единствения присъединен към разклонения на та общата отоплителна инсталация радиатор, който през 2019 г. е констатирано, че е отсъединен. През м.09.2019 г. в имота е бил подменен и индивидуалния водомер за топла вода, като абоната е консуматор на количеството ТЕ, припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация; количеството ТЕ, потребена за отопление на имота и количеството ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените куб.м. топла вода. За отоплителен сезон 2018-2019 г., при изготвяне на изравнителните сметки, дела за отопление на имота е начислен, съгласно т.6.5. от Приложение към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяването, а дела зда топла вода е бил изчислен съгласно чл.69, ал.2, т.2 от НТ на база брой потребители – трима, поради неосигурен достъп до имота в края на отоплителния сезон. При изготвяне 3 на изравнителната сметка за следващия сезон от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., вече дела за топла вода е изчислен, въз основа на снети показания от водомера за топла вода. За тези си твърдения, ФДР е представил и писмени доказателства, приети по делото /на л.61-63/ като неоспорени от ответника, като видно от талона за отчет на уредите за дялово разпределение за сезон 2019-2020 г., същия е подписан лично от ответника В. на 23.05.2020 г., като същата е предоставила достъп за реален отчет на уредите в имота си.

От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ..., протокол от проведено на 16.09.2002г. общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, подписан лично от бивша собственик Л. В., в т.ч. Договор от 26.09.2002г., сключен между ФДР ... и ЕС, находяща се на посочения адрес, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът Л. Х. В. /Ч./ в качеството си на собствени к на топлоснабдения имот – апартамент 208, находящ се в гр. София, ..., през процесния период /2018-2020 г./ да е била потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът В., като собственик на топлоснабдения имот, е била обвързана по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично нейно изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца ..., топлинна енергия. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове.

Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д.

№ 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС , е възприето, че разбирането на съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с касатора, съответства на практиката на ВКС, отразена в решения № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответни ка и без изричното им приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът Л. В. /а преди това и предишния собственик Асен Борисов Димитров/ да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да е сключено с тях допълнително споразумение.