Протоколно определение № 1967 от 06.04.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1967 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Цветанка Б. Делова и прокурора М. Люб. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20261100202212 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ И. В. Д., не се явява.

ЗА НЕГО СЕ ЯВЯВА служебен защитник - адв. П. В. М..

ПРОКУРОРЪТ: Прилагам писмени доказателства - докладна и справки от ГДНП, съгласно разпореждането на съда.

СЪДЪТ приобщава писмена справка, съдържаща докладна записка и Бюлетин за ОДИ, видно от които обвиняемият И. В. Д. е бил обявен за ОДИ с Телеграма № 2330/02.02.2026 г. на ГДНП, като съобразно докладната записка същият е установен да пребивава на територията на Кралство Испания.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

КОНСТАТИРА самоличността на обвиняемия, съобразно наличните по делото данни:

И. В. Д., ЕГН **********, род. на ****г. в гр. Тутракан, с българско гражданство, с последен адрес гр. София, ж.к. ****.

СТРАНИТЕ /поотделно/ Няма да правим отводи на състава на съда.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА искане по чл. 56а, ал.1 от Закона за Екстрадиция и Европейска Заповед за Арест на СГП, с което се моли за издаване на разрешение от страна на СГС за изготвяне на ЕЗА по отношение на обвиняемият И. В. Д..

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Нямам доказателствени искания.

АДВ. М.: Моля да остане без уважение искането. Няма да соча нови доказателства.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане. Моля да разрешите да се издаде ЕЗА спрямо обвиняемият И. В. Д.. Видно от материалите по делото, същият е привлечен в качеството на обвиняем за тежко умишлено престъпление на 27.02.2026г. задочно по реда на чл. 269, ал.3, т.1 и т.2.

Считам, че от хода на събраните доказателства са налице достатъчно 2 доказателства, с които може да се обоснове наличието на достатъчно доказателства за вземане на най-тежката „Задържане под стража“, спрямо обвиняемият.

Налице е реална опасност същият да се укрие, с оглед това, че от момента на повдигане на обвинението същият е с неустановено местонахождението. По информация на ГДНП и на ГДБОП обвиняемият И. В.

Д. пребивава на територията на Кралство Испания.

Считам, че са налице предпоставките за вземане на най-тежката МНО „Задържане под стража“, спрямо него, поради което ви моля на основание ЗЕЕЗА, чл. 56а, да издадете разрешение за издаване на ЕЗА по отношение на И. В. Д..

АДВ. М.: Моля да отхвърлите предложението за издаване на разрешение за издаване на ЕЗА, спрямо подзащитният ми И. Д..

Считам направеното искане за неоснователно, тъй като въпреки събраните материали по досъдебното производство в няколко тома, не е налице обосновано предположение, че именно подзащитният ми е участвал в престъплението, за което е обвинен, а именно, че е ръководител на ОПГ за извършване на престъпление по чл. 281 от НК. Видно от постановлението за привличане, както и отразеното в направеното искане, досъдебното производство е образувано на 27.08.2025г. Инкриминираният период, за който прокуратурата счита, че подзащитният ми участва в изпълнението на престъплението, е от месец април 2024 г. до 27.01.2026 г., т.е. месеци след като делото е образувано и водено и по него са събирани доказателства.

Не става ясно как е определен периодът на престъпната дейност за времето след 27.08.2025 г. до 27.01.2026 г. Остава неизяснено и какви точно действия е извършил подзащитния ми в този период.

Вярно е, че престъплението, за което е обвинен, е тежко умишлено и е форма на усложнена престъпна дейност. Но все пак остава неизяснено точно в какво се изразяват деянията по ръководството на организираната престъпна група, най-вече във визираният период след образуване на производството.

На следващо място, в проекта на ЗЕЕЗА прокуратурата сочи, че организираната престъпна група е образувана и ръководена за извършване на 3 престъпления по чл. 280, а не по чл. 281, както се сочи в постановлението за привличане на обвиняем и в направеното искане за издаване на Заповедта.

С оглед изложеното, считам че не е налице първата процесуална предпоставка, а именно обоснованото предположение, въпреки множеството събрани доказателства – те не сочат на участие на моя подзащитен.

На следващо място пребиваването на подзащитния ми в друга държава членка на ЕС не означава непременно, че същият цели да се укрие от органите на досъдебното производство, поради което считам, че не е налице и втората предпоставка. С оглед на което, моля да оставите искането без уважение.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след като изслуша страните и при независимата си преценка счита следното:

Производството е по реда на чл. 56а, ал. 3 от Закона за екстрадиция и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), инициирано по искане на прокурор от СГП, с оглед съдът да издаде разрешение за издаване от страна на СГП на ЕЗА по отношение на И. В. Д.. Същият е обвиняем по досъдебно производство № 469/2026 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 19059/2026 г. по описа за СГП.

Както е посочил законодателят, в процедурата по чл. 56а от ЗЕЕЗА, за да прецени основателността на искането, съдът следва да изясни наличието на няколко кумулативни обстоятелства, които законодателят в ал. 1 и ал. 3 условно е групирал в две подгрупи.

В първата - да се прецени, от една страна, наличието на предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК, съвпадащи с тези в производство по чл. 64 от НПК, а от друга, при наличие на тези предпоставки - дали искането е пропорционално на издаване на ЕЗА.

Втората група обстоятелства касае задължението на прокуратурата да представи наравно с искането Национална заповед за задържане по отношение на обвиняемия и проект на ЕЗА.

С оглед изложените обстоятелства, които следва да се преценят като налични, съдът констатира следното:

И. В. Д. е привлечен като обвиняем задочно при условията на чл. 269, ал.

3, т. 1 и т. 2 от НПК с постановление, предявено на неговия служебен 4 защитник на 27.02.2026 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 2 от НК, което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, наказуемо с „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години.

В случая съдът констатира, че задочното привличане на обвиняемия покрива изискванията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, доколкото, видно и от днес представената докладна записка и Бюлетин, въпреки обявяването на И. В. Д. за общодържавно издирване и проведените оперативно-издирвателни мероприятия, същият до настоящият момент не е намерен.

По отношение предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НК съдът намира, че събраните до момента в значителен обем гласни и писмени доказателства са достатъчни да удовлетворят критерия за наличие на обосновано предположение И. В. Д. да е осъществил вмененото му деяние по горепосочената квалификация, като, без да навлиза в излишни подробности, съдът следва да посочи, че обоснованото предположение на този етап се подкрепя по повече от достатъчен начин от множеството гласни доказателства, събрани от разпити на свидетели, включително разпитани по реда на чл. 223 от НПК пред съдия. Това са свидетелите А.Б., Н.С., В.С., Н.Г., В.С. и В.Л., като всеки един от тях излага различни обстоятелства, свързани с това, че обвиняемият И. Д., по прякор „К.“, се явява основен организатор и лидер на група за трафик на хора, както и лице, което редовно е предоставяло коли за превозването на емигранти и организирало цялостната дейност.

В подкрепа на тези показания са и протоколите за разпознаване на лица по снимки, осъществени с всеки един от цитираните преди малко свидетели, при които същите кореспондиращо са посочили снимката на обвиняемия, като лицето, за което дават показания, че се явява организатор на престъпна група за трафик на хора.

В тази насока са налице и много други гласни доказателства, макар и от свидетели, които не са разпитани пред съдия, наравно с протоколи от СРС-та, прилагани за подслушване на телефона на И. Д. и справките от мобилни оператори за тези телефони.

Същевременно съдът счита, че е налице и другата, дадена в алтернативност, предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НК, наравно с обоснованото предположение, а именно лесно предвидима опасност от укриване. Тя се извежда по напълно достатъчен начин от обстоятелството, че обвиняемият е 5 обявен за общодържавно издирване, не е намерен на известните адреси в страната, а видно от приложената в днешното съдебно заседание докладна записка, в хода на оперативно-издирвателните мероприятия са придобити данни, че същият в момента пребивава на територията на Кралство Испания, където води конспиративен начин на живот, с цел укриване от органите на МВР, често сменял „работни“ телефони, адреси на които пребивава, както и автомобили, с които се придвижва. Иначе казано, налице е ясно определима опасност от укриване, което обезсмисля обсъждането дали е налице опасност и от извършване на престъпление, но в случая и това обстоятелство е налице, и то е достатъчно изводимо дори само от изключително високата обществена опасност на самото деяние, за което е повдигнато обвинение по отношение на И. Д..

Колкото до другата група кумулативни обстоятелства съдът констатира, че искането на СГП е придружено с постановление за вземане на мярка за процесуална принуда „Задържане под стража за срок от 72 часа“, издадено на 23.02.2026 г., за което служебният защитник е уведомен на 27.02.2026 г., като предвид фактите по делото, съдът намира, че това постановление за задържане за 72 часа удовлетворява критериите и изискванията, които законодателят е имал предвид под наименованието национална заповед за задържане.

Отделно от горното, налице е и проект на ЕЗА, който според съда в достатъчна степен е издържан, доколкото отговаря по форма и съдържание на изискванията, които законодателят е въвел по отношение на ЕЗА в чл. 37 от ЗЕЕЗА - с индивидуализация на исканото лице, наименование на издаващия орган, посочения акт, с който лицето е привлечено като обвиняем, правната квалификация и наложеното наказание. Дори да има някакви разминавания между постановлението за привличане на обвиняем и проекта на ЕЗА, все пак става дума за проект, което предполага неговото прецизиране преди издаването му в окончателния вариант.

И на последно място, освен че националната заповед за задържане се явява законосъобразна, то искането е пропорционално на издаването на ЕЗА, най-малкото предвид обстоятелството, че се касае за деяния, които изрично фигурират в приложното поле на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, а именно в т. 1, доколкото се визира като престъпление участие в организирана престъпна 6 група и отделно т. 3 - трафик на хора.

С оглед всичко изложено и на основание чл. 56а, ал. 3 от ЗЕЕЗА, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗРЕШАВА на прокурор при СГП да издаде ЕЗА по отношение на българския гражданин И. В. Д., с ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 469/2026 г. по описа на ГД БОП, пр. пр. № 19059/2026 г. по описа на СГП.

Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес пред САС, като в случай на обжалване или протест съдът насрочва следващото съдебно заседание за 09.04.2026г. от 10:00 ч.