Решение № 3453 от 02.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3453 гр. Пловдив, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330113144 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявана от ***** А. В. Я. и ***** М. И. В., чрез пълномощник юрисконсулт Н. М., като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.- клон България, ЕИК: 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д., е предявил срещу С. И. М., ЕГН: **********, от *****, иск за признаване за установено, че длъжникът дължи на ищеца, сумите, за заплащане на които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***** г. по частно гр. дело № ***** г. на ПРС, *****- ти гр. с-в, а именно: главница в размер на 11 924, 16 лева, дължима по договор за кредит от ***** г. и споразумение за отсрочване на погасителни вноски, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, чийто универсален правоприемник е кредиторът; възнаградителна лихва в размер на 72, 86 лева за периода от 20.09.2020 г. до 20.10.2020 г.; възнаградителна лихва в размер на 584, 37 лева- дължима по споразумение за отсрочване на погасителни вноски; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- ***** г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, бил сключен договор за потребителски паричен кредит № *****/ ***** г., по силата на който на лицето се предоставила сумата от 20 000 лева, за срок от 84 месеца, с 1 краен падеж- ***** г., съгласно погасителен план, на месечни вноски от по 343, 55 лева.

Предвидена била и такса ангажимент за фиксиран лихвен процент по време на договора.

Сумата била преведена на длъжника по негова лична банкова сметка. Между страните било сключено и споразумение за отсрочване на вноски. По този начин се изменили условията по договора, но ГПР останал непроменен. Длъжникът преустановил плащанията до 41- ва вноска. На основание чл. 5 от договора вземането станало изискуемо в пълен размер, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от ***** г., за което до длъжника било изпратено уведомление. Тъй като плащания не постъпили, за събиране на вземането се образувало заповедно производство по частно гр. дело № ***** г. на ПРС, *****- ти гр. с-в, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова се предявявал настоящият установителен иск. Моли за уважаване на иска, претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, не се представлява и не взема становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения в производството особен представител на ответника. Посочва се, че длъжникът бил погасил добросъвестно част от кредита, но поради обективни затруднения след 41- вата вноска сключил споразумение за отсрочване на погасителните вноски. По този начин се били изменили срока на кредита, броя на вноските, датите на плащане, лихвите, но това не било отчетено от ищеца.

Претенцията не била установена по категоричен начин, нямало и данни, че вземането е станало ликвидно и изискуемо, както и дали длъжникът бил уведомен по надлежния ред за невнасяне на вноските по плана. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора. Представя и писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № ***** г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ***** г. на ПРС, ***** гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 11 924, 16 лева, дължима по договор за кредит от ***** г. и споразумение за отсрочване на погасителни вноски, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, чийто универсален правоприемник е кредиторът; възнаградителна лихва в размер на 72, 86 лева за периода от 20.09.2020 г. до 20.10.2020 г.; възнаградителна лихва в размер на 584, 37 лева- дължима по споразумение за отсрочване на погасителни вноски; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда***** г. до окончателното й погасяване, както и разноските по заповедното дело в общ размер на 292, 30 лева, по съразмерност.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски паричен кредит № *****/ ***** г., сключен между 2 ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: 130697606, на лицето е предоставена в заем сумата от 20 000 лева, като са предвидени застрахователна премия от 6 300 лева и такса ангажимент- 500 лева. Кредитът се погасява на 84 месечни вноски, всяка от по 404, 96 лева, при ГПР- 11, 15 % и ГЛП- 9, 79 %. В договора е инкорпориран и погасителният план.

Със споразумение от ***** г. във връзка с COVID пандемията страните са договорили отсрочване на вноски с номера от 42- ра до 47- ма включително, за срок от шест месеца (гратисен период), като общата дължима сума става 28 301, 01 лева.

Представени са копия от договора, споразумението, извлечение по кредита и покана за предсрочна изискуемост.

Приложени са и доказателства за универсално правоприемство на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: 130697606, чрез трансгранично сливане с френско дружество, както и удостоверение от Агенцията по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие от отчуждител „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК:

204915054, към „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото за обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя определена парична сума, при съответни условия. Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, приел ги е, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем.

Ответникът е изпълнявал задълженията си до определен момент, като е заплатил почти половината- 41 от дължимите общо 84 вноски по погасителен план и е извършил последното плащане на ***** г. Според чл. 5 от договора при просрочване на две или повече месечни вноски, вземането по кредита става ликвидно и изискуемо в целия му размер.

Именно това се е получило и в конкретния случай, като финансовата институция се е възползвала от предвидената в договора възможност да обяви заема за изцяло и предсрочно изискуем. Дори и да се приеме, че изявлението на кредитора в тази връзка не е стигнало до знанието на длъжника, в случая това не е и необходимо, доколкото именно в текста на чл. 5 от договора изрично е записано, че при подобна забава в плащането изискуемостта настъпва директно, без даже да се изпраща и съобщение за това до длъжника. При положение, че не е предвидено подобно уведомяване, не може да се приеме, че не е бил спазен редът за обявяване на тази предсрочна изискуемост на кредита, още повече, че в случая са неприложими изискванията, които се отнасят до банковите кредити, тъй като настоящият има потребителски характер и е отпуснат от небанкова финансова институция.

Обстоятелството, че в последствие настъпва правоприемство чрез прехвърляне на търговско 3 предприятие от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България“, към „Юробанк България” АД не прави кредита банков, за да са приложими специалните правила за обявяване на предсрочна изискуемост според чл. 60 ал. 2 от ЗКИ.

Нещо повече, според мотивите на т. 1.1 от ТР № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземането не променя правното основание, от което произтича вземането, а само изискуемостта на вноските, за които не е настъпил падеж. От това следва, че дори и да не е налице предсрочна изискуемост, трябва да се вземат предвид падежиралите, но неплатени вноски по кредита към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция. Крайният падеж вече е настъпил и именно в тази връзка, ако се установи, че липсва плащане, няма пречка претенцията да бъде изцяло уважена.

Длъжникът не доказва изпълнение на основното си задължение след датата на последното плащане и гратисния срок на отложените шест вноски, а ангажираните от ищеца писмени доказателства- най- вече споразумението за отлагане на вноски, което съдържа общата дължима сума по кредита към онзи момент- 28 301, 01 лева, както и погасителен план с размера и падежа на всяка вноска от отложените до края на срока на договора- ***** г., които документи са подписани от ответника и не се оспорват в отговора, доказват размера на дължимите суми.

Макар и по отношение на процесния кредит са приложими нормите на ЗПК, няма недействителни клаузи, относими към настоящия случай. От една страна, ищецът не претендира заплащане на „такса ангажимент“, каквато действително е предвидена в условията на договора, но доколкото тя не е въведена като предмет на делото, въобще не следва да се обсъжда. Още повече, че няма и насрещна претенция за връщане на платена такава такса, за да се отнасят плащанията по нея като такива, погасяващи главницата, нито пък е ясно дали подобна такса въобще е била плащана или удържана, в какъв размер и т.н.

От друга страна, не се търси и „застрахователна премия“, за да се обременява допълнително задължението на длъжника и с това перо на разходите по заема.

Следва още да се посочи, че в случая лихвеният процент е фиксиран за срока на действие на договора- 9, 79 % и в подобна хипотеза няма изискване да се посочват условията за прилагането му, да се описва как се разпределя той във времето и т.н. Още повече, че размерът му е дори под този на законната лихва, поради което въобще не може да се говори и за прекомерност или пък предвиждането му в нарушение на добрите нрави. От втора страна, досежно ГПР също няма отклонения в размера му, който дори е значително по- нисък от петкратния такъв на законната лихва, определен като лимит- 11, 15 %, а и няма данни по делото в договора да е посочена по- ниска обща стойност на всичките плащания от действителната, за да се приеме, че на потребителя е била предоставена невярна информация или, че е налице заблуждаваща търговска практика от страна на кредиторовото дружество.

На следващо място, предвид забавата в плащанията, кредитополучателят следва да дължи съответни обезщетения, като в случая на него са начислени договорна лихва и такава за забава, като по отношение на мораторната лихва производството е прекратено и забавата 4 също не следва да се обсъжда. При всеки договор за кредит възнаградителна лихва е дължима, като това представлява цената на предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок. Тази лихва е посочена в договора, кредитополучателят е запознат с нея, както и със задължението да заплати цената по кредита, като няма нищо незаконно или неморално в начисляването на подобни суми към месечните вноски по заема. Тези суми биха били дължими дори и при редовно плащане, защото представляват част от дълга, който е изначално определен. Тук възнаградителната лихва се формира от два компонента: първо за периода от забавата на плащане на първата пропусната вноска- 20.09.2020 г., до настъпване на предсрочната изискуемост- 20.10.2020 г., в размер на 72, 86 лева и второ- като задължение по споразумението за отлагане- 584, 37 лева, което длъжникът е подписал и за което се е съгласил, като в тази връзка и това акцесорно задължение е дължимо в пълния му предявен размер.