Решение № 281 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. В., 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100502563 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 81*00/20.0*.2025г., подадена от М. Д. Г., ЕГН ********** като майка и законен представител на М. П. Г., ЕГН **********, срещу решение № 2873/28.07.2025г., постановено по гр.д. № 14387/2024г. по описа на РС-В., 42 състав, в частта, с която е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл. 143, ал.4 СК от М. Д. Г., ЕГН ********** като майка и законен представител на М. П. Г., ЕГН ********** и двете с адрес: ****** против ответника П. М. Г., ЕГН ********** с искането ответникът да заплати на детето М. П. Г., род. на 06.12.2011г, чрез неговата майка и законен представител М. Г., сумата от 2000 лева, представляваща добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето М. от обучение през учебната 2024/2025г., за период от 12 месеца - считано от 01.12.2024 г. до 1.11.2025 г. с падеж първо число на месеца, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (13.11.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Въззивницата счита, че необосновано съдът е приел, че направените разходи за подготовка за изпитите на НВО след 7 клас не представляват 1 специфични нужди от „изключителен“ характер, тъй като са трайни и безсрочно присъстващи в живота на детето. Излага, че така направените разходи за обучение на детето нямат постоянен характер и са на значителна стойност, като за част от тях на майката се е наложило да заеме средства от близки. Поддържа още, че мотивите на съда са в противоречие с чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето. Излага също, че ответникът не е оспорил претенцията от фактическа и правна страна, нито е изложил аргументи в подкрепа на това, че не е в състояние да покрие така възникналите извънредни разходи на детето. Моли решението да бъде отменено в обжалваното му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск по чл.143, ал.4 от СК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия П. М. Г., ЕГН **********, , с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението, като счита, че правилно е прието, че не са налице изключителни нужди на детето. Моли решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 26* ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – В. е образувано по искова молба на М. Д. Г., ЕГН ********** като майка и законен представител на М. П. Г., ЕГН ********** срещу П. М. Г., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл.150 от СК за изменение в размера на присъдената с решение № 2737 от 05.07.2016г., постановено по гр.д. №4612/2016г. по описа на РС-В., в полза на детето М. Г. чрез увеличаването му от 200 лева на 600 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, и по чл.243, ал.4 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на детето М. П. Г. чрез неговата майка и законен представител М. Д. Г. сумата от 2000 лева, представляваща добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето М. от обучение през учебната 2024/2025г., за периода от 01.12.2024 г. до 1.11.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са родители на детето М.. Бащата с решение № 2737 от 05.07.2016г., постановено по гр.д.

2

№4612/2016г. по описа на РС-В. е бил осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 200 лева месечно. Към момента на подаване на исковата молба М. била ученичка в седми клас и й предстояли кандидат-гимназиални изпити, което налагало посещаването на подготвителни курсове по български език и математика. Излага се, че таксата за посещаваната от М. школа „Клас“ в периода м. септември – м. юни 2025г. е в размер на 2855 лева. Детето проявявало желание да посещава и езикови курсове и спорт , но размера на доходите на майката не позволявал подобни извънкласни занимания. Твърди се още, че детето страда от „целиаклия“ (нелечимо автоимунно заболяване), което налага специализирани изследвания, медикаменти и спазване на стриктна безглутенова диета. Бащата имал собствен бизнес и нямал финансови ангажименти към други лица под 18 години, бил собственика на едно търговско дружество и съдружник в него, притежавал недвижимо имущество, от което генерирал доходи.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни, както и наведените твърдения в исковата молба. Сочи, че ищцата получава месечно възнаграждение в размер на 3300 лева от трудово правоотношение, както и реализирала доход от придобит от нея недвижим имот – апартамент. Твърди, че той е управител в две фирми, едната от които не е работеща, а другата е с нулеви доходи за последните 5 години. По отношение на собствените си имоти сочи, че в един от тях живее ищцата заедно с дъщеря им М., за което ищцата му дължи наемна цена, но не заплаща такава. Твърди още, че е диагностициран с различни заболявания и ежемесечно заплаща лечението си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане М. Д. Г. и П. М. Г. са родители на детето М. П. Г., родено на 06.12.2011г.

С решение по гр.д. 4612/2016г. по описа на ВРС бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на роденото от брака дете М. са предоставени на майката, на която е предоставено и ползването на семейното жилище, индивидуална собственост на П. Г., находящо се в гр. В., ул. „Ц.И.С.“ № *** до навършване пълнолетие на детето М..

Видно от служебна бележка, издадена от СУ „Димчо Дебелянов“ гр. В., детето М. П. Г. е ученичка в VII клас на същото учебно заведение за учебната 2024/2025г.

От служебна бележка от 04.01.2024г. се установява, че детето М. П. Г. посещава школа по БЕЛ и математика за подготовка за НВО - VII клас в Школа „Клас“, „Ню Антарес“ ООД, както и че пълната такса за учебната 2024/2025г е в размер на 2855 лева, от която са платени първа вноска капаро в размер на 600 лева и втора вноска в размер на *25 лева. Приложени са ПКО са платени суми в размер на 600 лева, *25 лева, , 635 лева и 1330 лева.

От ищцата е представена медицинска документация относно заболяване „целиакия“ на детето М. П. Г..

3

Представени от ответника са декларации от П. М. Г. в качеството му на управител на „Г. 75“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., че през отчетните години от 201* до 2023 дружеството не е осъществявало дейност по закона за счетоводството.

Представени са още годишни данъчни декларации по чл.*2 от ЗКПО за „Пи Ем Джи Стар“ ЕООД за периода 201*-2023г., в които за всяка година е отразен положителен финансов резултат, както следва: 7*.04 лева за 201*г., 164.10 лева за 2020г., 701.76 лева за 2021г., 1470.01 лева за 2022г. и 1822.27 лева за 2023г.

Приета по делото е обилна документация относно здравословното състояние на ответника, от която се установява, че същият има поставени няколко диагнози, извършвани са му множество изследвания, изписвани са му различни медикаменти.

Съгласно справка декларирани данни от Дирекция „Местни данъци“ Община В. от 2*.05.2025г. ответникът е декларирал недвижимо имущество, както следва: 0.30**0 ид.ч. от жилище, находящо се в гр. В., ул. „Ц.И.С.“ № *** (с площ от 130.47 кв.м.), три жилища, находящи се на адрес гр. В., ул.

„П.М.“ № * (с площ от 47,80 кв.м., 54,10 кв.м., *2,50 кв.м.), земя с площ от 5*8 кв.м. и жилище с площ от 1* кв.м., находящи се в гр. В., м. „П.“, ПИ 54, ет.1 и 0.21 ид.ч. от земя с площ от 267,8* кв.м., гр. В., с.о. „П.“ № ****, както и лек автомобил Ф.Т., с дата на първа регистрация през 2023г.

Видно от справка от Агенция по вписванията П. Г. през 2024г. е закупил поземлен имот с площ от 5*8 кв.м. и вилна сграда с площ от 1* кв.м. в м. П., гр. В., както и че през 2022г. е продал едно от жилищата гр. В., ул. „П.М.“ № *.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск, произнасянето по който е предмет на въззивното обжалване, е с правно основание чл.143, ал.4 от СК.

Предпоставките за уважаване на исковата претенция са в полза на детето да е определена месечна издръжка, дължима от родител, детето да има изключителни нужди в определен период от време, както и родителят да може да дава необходимата добавка към издръжката без особени затруднения.

С решение № 2873/28.07.2025г., постановено по гр.д. № 14387/2024г. по описа на РС-В., 42 състав, съдът е постановил бащата да заплаща месечна издръжка на детето М. в размер на 500 лева. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Изложените във въззивната жалба оплаквания касаят извода на първоинстанционния съд, че не са налице изключителни нужди на детето, за които да е необходима добавка към издръжката. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Установено по делото е, че към датата на исковата молба детето М. е била ученичка в седми клас. Ноторно известно е, че след седми клас се провеждат изпити по български език и математика под формата на НВО, които са задължителни, а освен това и съставляват форма за кандидатстване за гимназиален етап на образование. В много от големите градове, включително в гр. В., е налице изключително конкурентна среда, която налага усилена подготовка за НВО чрез допълнителни извънкласни 4 занимания по БЕЛ и математика, които обичайно са скъпоструващи. В настоящия случай безспорно установено е, че детето М. посещава школа по БЕЛ и математика, за посещението на което за цялата учебна година майката е заплатила сума в размер на 2855 лева. Нуждата от заплащане на такъв учебен конкурс не е постоянна и не е част от ежедневието на детето извън годината, в която то е седми клас. Следователно този разход се явява извънреден и същевременно необходим, без да съставлява проява на лукс. Важността на този етап от живота на детето следва да се съзнава и от двамата родители.

Въпреки изложеното за нуждите на детето, съдът намира, че не е налице предпоставката родителят да може да заплаща добавката към издръжката без особени затруднения.

Установи се, че понастоящем бащата не упражнява трудова дейност и няма доходи от такава. Същият е собственик на капитала и управител на търговско дружество „Пи Ем Джи Стар“ ЕООД. Капиталът на дружеството е в размер на 102.26 евро. Видно от представените данъчни декларации за периода от 201*-2023г. дружеството е реализирало минимални подлежащи на облагане доходи за 201*-2021г. и между 1400 и 1800 лева за 2022-2024г. От обявените в Търговския регистър ГФО до 2023г. (за следващите години липсват) е видно, че дружеството не е реализирало печалба в периода 201*2023г. Ответникът също така е управител и съдружник в още едно дружество – „Г. 75“ ЕООД с капитал от 51,13 евро, като видно от представените по делото и публикувани в търговския регистър декларации, същото не е извършвало дейност след 201*г. От изложеното следва извода, че ответникът не реализира съществени доходи от търговската си дейност.