Решение № 59 от 15.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20215300900242 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищцата В. Д. К., ЕГН **********, от ******, чрез пълномощник адв.Р. М., съдебен адрес ******, твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, състояло се на 08.03.2020 г. в гр.Пловдив, бул.“Коматевско шосе“ до №188. Виновен за произшествието е А. А. Т., който при управление на л.а.Пежо 307 ****** се е движел с несъобразена скорост спрямо метеорологичните условия и характера на пътя и не е пропуснал ищцата, пресичаща пътното платно като пешеходец, след което я е блъснал с автомобила си и е причинил на същата травматични увреждания. (Механизмът на произшествието е описан подробно в уточняваща молба от 28.04.2021 г.) Твърди се, че ищцата е постъпила в болнично заведение веднага след инцидента, където и е диагностицирана с фрактура на дясна раменна кост. На 08.03.2020 г. ищцата е била оперирана, като е поставена метална фиксация. Ищцата е консултирана и с очен специалист поради получени при катастрофата оток и хематоми по клепачите и назална хеморагия. Изписана е на 11.03.2020 г. с указания за смяна на превръзка през 3-4 дни и посещения за контролни прегледи. От 30.03.2020 г. до 10.04.2020 г. са провеждани физиотерапевтични процедури. Ищцата е изпитвала болки при движения в областта на дясната раменна става, самообслужването с ръката е било невъзможно. Поради продължили оплаквания на 14.04.2020 г. на ищцата са назначени още 20 броя физиотерапевтични процедури. Последвало е допълнително лекарствено лечение, но на 04.05.2020 г. ищцата отново е постъпила в ортопедично отделение с оплаквания от болки и невъзможни движения с ръката в областта на рамото. Извършена е нова оперативна интервенция. Последвала е нова лекарствена и физиотерапевтична терапия. Въпреки това 1 състоянието на ищцата остава тежко – с изразен болков синдром при ротация на дясната раменна става. Твърди се, че ищцата е била временно неработоспособна за период от 08.03.2020 г. до 06.06.2020 г. В исковата молба подробно са описани преживените от ищцата болки, страдания, безпокойство, неудобства и др.неимуществени вреди в резултат от инцидента. Описани са и извършени от ищцата във връзка с лечението разходи на обща стойност 1 653 лв. Твърди се, че окончателното възстановяване на ищцата не е настъпило.

Твърди се още, че отговорността на виновния водач е застрахована при ответника за периода от 18.01.2020 г. до 17.01.2021 г., като на 10.04.2020 г. ищцата е отправила извънсъдебна претенция до последния за заплащане на обезщетение, но застрахователят е отказал произнасяне по нея. Въз основа на така изложените обстоятелства, е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 1 653 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат от описаното застрахователно събитие, ведно със законна лихва от 10.04.2020 г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, чрез пълномощника адв.М. Г., оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение л.а.Пежо 307 ****** към датата на настъпване на процесното ПТП. Оспорва механизма на произшествието, описан от ищцата. Възразява, че ударът е бил непредотвратим за водача, тъй като ищцата е навлязла внезапно на платното за движение, не на обозначена пешеходна пътека, и с това си поведение е предизвикала произшествието. Евентуално счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, което се изразява в предприетото от нея внезапно пресичане на улицата в момент, в който по нея вече се е движил лекият автомобил. Оспорва всички описани от ищцата вреди да са резултат от произшествието. Възразява, че искът за сумата 90 000 лв. се явява завишен по размер и противоречащ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Възразява и по иска за присъждане на законна лихва, като поддържа, че следва да се приложи специалната разпоредба на чл.497 КЗ. Възразява и, че ищцата не е представила всички изискани от него документи. По изложените съображения моли исковете да се отхвърлят.

В допълнителната искова молба ищцата се придържа към първоначалните се твърдения. Посочва, че относно механизма на произшествието е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който е официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и има материална доказателствена сила, като ангажира и други доказателства. Противопоставя се на възраженията на ответника.

Възразява да е налице съпричиняване по подробни съображения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на 08.03.2020 г. около 18,30 ч. е посетено местопроизшествие в ******. Като участници в произшествието са констатирани: участник 1 – А. А. Т. – водач на л.а.Пежо 307 с рег.******; и участник 2 – ищцата В. Д. К. – пешеходец. Отразени са видими щети по 2 преден капак и предно обзорно стъкло на превозното средство. За пострадал е посочен ищцата В. К. с диагноза – „фрактура на дясна раменна кост“. Обстоятелства и причини за ПТП: “Участник 1 не се съобразява с метеорологичните условия и характера на пътя, вследствие на което не може да предотврати ПТП с внезапно излязъл на платното пешеходец, като причините се изясняват“.

Установява се, че ищцата е била приета в „УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, гр.Пловдив, където е престояла от 08.03.2020 г. до 11.03.2020 г. Поставена й е окончателна диагноза „счупване на горния край на раменната кост (хумерус)“. Извършена е операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с гладък следоперативен период. Извършена е консултация със специалист по очни болести, като е констатиран оток и хематом на клепачите, както и субконюнктивална хеморагия (очен кръвоизлив), за което не е предписана терапия. От приложените към исковата молба фактура №1400030279/08.03.2020 г., издадена от „УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, и фискален бон към нея се установява, че ищцата е заплатила сумата 1 560 лв. за закупуване на заключваща плака за проксимална хумерална фрактура, анатомично контурирана, тип „Филос“. Установява се от приложените абмулаторни листове на л.20 и сл., че в периода от 30.03.2020 г. до 28.04.2020 г. ищцата е провела физиотерапевтични процедури заради счупване на горния край на раменната кост.

Според приетата по делото епикриза, от 04.05.2020 г. до 07.05.2020 г. ищцата отново е била в болнично заведение – УМБАЛ Еврохоспитал, където й е поставена диагноза „контрактура на става, раменна ключица“ и е предприета инвазивна терапевтична процедура – апликация на кортикостероидно вещество и редресация, извършена под обща анестезия. От приложения на л.130 оперативен протокол се установява, че индикация за оперативната намеса са били ограничените и силно болезнени движения в дясната раменна става. Ищцата е била насочена отново към физиотерапия, каквато е проведена от 12.05.2020 г. до 28.05.2020 г. според приложените на л.26 и л.27 амбулаторни листове. Физиотерапевтични процедури ищцата е провела и в периода от 18-ти до 29.08.2020 г. в гр.Поморие, където за преглед и за самите процедури е заплатила такса в общ размер 93 лв. (л.216 и сл. и л.29) От представените болнични листове се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 08.03.2020 г. до 06.06.2020 г.

Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това е удостоверено и в горецитирания констативен протокол, както и в справка на л.37, че за управлявания от А. А.

Т. лек автомобил Пежо 307 с рег.****** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие 18.01.2020 г. – 17.01.2021 г.

Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата на 10.04.2020 г., в която са описани като приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и медицински документи. Няма спор между страните, че застрахователно обезщетение не е определено и изплатено на ищеца. В подкрепа на това е и писмото от 13.04.2020 г. на л.60, с което е отговорено, че до представяне от ищцата на влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, няма основание за изплащане на 3 застрахователно обезщетение.

Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, според което при процесното произшествие ищцата е получила следните увреждания: счупване на горния край на дясна раменна кост в съчетание със счупване на големия израстък на същата; неразместено счупване на дясна ключица във външния край; контузия на главата; контузия на лицето с околоочни кръвоизливи и разкъсно-контузна рана на дясна вежда. Причинена е била болка със силно изразен характер. Болевите усещания са намалявали бавно във времето. Техният интензитет е бил най-силен по време на травмата и след започване на рехабилитация, като болките отшумяват след постигане на добър резултат от раздвижването. Възможно е травматичното увреждане да е настъпило по начина, описан в исковата молба – като пешеходец, ударен от автомобил. Понастоящем лицето е с напълно зараснала фрактура на дясна раменна става, но с налични ограничения на движенията в крайните отвеждания – намалена обдукция с 20 градуса (обдукция е възможността двете ръце да се плеснат над главата според уточнения на вещото лице в съдебно заседание), вътрешна, външна ротация и екстензия (сгъването) с 5 градуса. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че последното се дължи на не достатъчно раздвижване, поради което е необходимо допълнително такова. Уточнява също така, че в момента ищцата може да си служи пълноценно с дясната ръка. Налице е оперативен цикатрикс в областта на раменната става и мишницата (около 15 см, видим с просто око). Ищцата се оплаква от болки при натоварване и промяна на времето, което е обичайно при счупванията. Направените от нея разноски за медицински консумативи и такси са били напълно необходими по вид, количество и качество и са били предписани от лекуващите лекари. Уточнява се в съдебно заседание, че манипулацията, направена в МБАЛ Еврохоспитал – инжектиране на кортикостероид и насилствено разкъсване на сраствания около мястото на операцията за освобождаване на обема на движение, е силно болезнена след излизане от упойка на пациента. Зарастването на счупването на рамото отнема около 40 дни. Раздвижването е подълъг и мъчителен процес, съпроводен с болка. Контрактурата в рамото се получава при недостатъчна активност в раздвижването, когато болният се страхува от болката и не се раздвижва достатъчно.

Прието е заключение на съдебно-психологична експертиза, според което станалото на 08.03.2020 г. произшествие е имало характер на много значим психологически стресор за ищцата, обусловил нарушения в адаптацията. Непосредствено след инцидента са били налични симптоми на остра стресова реакция, а с течение на времето – проявления от спектъра на посттравматичното стресово разстройство с проявления на няколко равнища: емоционално – плач, безпокойство, нестабилност на настроението, преживяване на страх; физиологично – проблеми със съня, кошари, липса на апетит; социално – самоизолация; поведенческо – нерешителност, свръхбдителност и свръхпредпазливост при пресичане на улици; когнитивни – затруднена концентрация на вниманието, проблеми с краткосрочната памет, внезапно изплуващи картини на инцидента. Към момента ищцата е в сравнително стамилно състояние. Налице са данни за известна емоционална лабилност, тенденция за 4 социално самоизолиране и склонност към самовиктимизиране. В съдебно заседание вещото лице заявява, че ищцата е възстановила нормалното си професионално, семейно и социално функциониране към месец октомври 2020 г., когато се е върнала на работа и е възобновила предишния си начин на живот.