Решение № 159 от 28.04.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Карлово, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело № 20235320100188 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС във втората фаза – по извършване на делбата.

С решение № 182 от 15.06.2023 г., влязло в законна сила на 05.07.2023 г., е допусната съдебна делба между С. М. С. от една стрА. и С. М.

С. от друга стрА., на техния съсобствен недвижим имот, а именно: поземлен имот – дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1155 (хиляда сто петдесет и пет) кв.м, находящо се в село М., община К., област П., който имот по одобрения план на селото със заповеди № 886/1989 г. и № 776/1991 г. съставлява имот с планоснимачен номер 113 (сто и тринадесет) и за него е отреден УПИ ІV-113 (парцел четвърти, отреден от имот пл. номер сто и тринадесет) в кв. 6 (шести), ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 48 (четиридесет и осем) кв. метра, навес без оградни стени с площ от 36 (тридесет и шест) кв. метра и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения, при граници и съседи: улица, УПИ ІІІ-113, УПИ V-108, УПИ XI-109 и УПИ ІІ-112, при квоти: за С. М. С. - 695/1155 идеални части от поземления имот и навеса, и ½ ид. част от жилищната сграда; за С. М. С. - 460/1155 идеални части от поземления имот и навеса, и ½ ид. част от жилищната сграда.

І. ОТНОСНО извършване на делбата:

В първото заседание след допускане на делбата съделителят С. М. С. е направил искане по чл. 349, ал. 4 от ГПК в негов дял да бъде поставена частта от имота, в която се намира жилищната сграда.

Съделителят С. М. С. е направил искане имотът да бъде изнесен на публична продан.

1

В ХОДА на процеса и двамата съделители са направили изявления, че няма да внесат в Община К. проект за изменение на плА. за регулация съгласно предписанието, дадено от главния архитект на администрацията.

Относно способа за извършване на делбата :

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена. При направена възлагателна претенция по реда на чл.

349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато до съдебна делба е допуснат жилищен имот, съдът следва първо да разгледа основателността на претенцията, и след това да избере способа, по който да извърши делбата.

По делото е изпратено становище от главния архитект на Община К., в което се сочи, че допуснатото до делба дворно място е поделяемо, а по отношение на жилищната сграда, поделяемост или неподеляемост може да се установи само след представяне на инвестиционен проект.

От заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Й. Й. се установява, че допуснатата до делба жилищна сграда е неподеляема в този си вид и представлява еднофамилно жилище, а дворното място е поделяемо и от него могат да бъдат образувани два самостоятелни урегулирани поземлени имота. Пазарната оценка на целия допуснат до делба имот е общо в размер на 55 420 лева, от които - на дворното място - 34 720 лева, на жилищната сграда – 22 700 лева. Стойността на дела на съделителя С. С. възлиза на 31 241 лева (20 891 лева+10 350 лева), стойността на дела на съделителя С. С. възлиза на 24 179 лева (13 829 лева+10 350 лева).

На основание чл. 201 ал.3 от ЗУТ, на съделителите е дадено предписание от главния архитект на Община К. за внасяне на проект за изменение на действащия план за регулация за разделяне на УПИ ІV-113 (парцел четвърти, отреден от имот пл. номер сто и тринадесет) в кв. 6 (шести) по плА. на село М. на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, като в предписанието е посочено, че проектът следва да бъде внесен от всички съсобственици на имота.

В последното съдебно заседание и двамата съделители заявяват, че нямат да внесат проект за изменение на регулационния план.

Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗУТ при съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота. Когато имотът е поделяем, се процедира съгласно чл. 201, ал. 3 ГПК главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Ако съделителите внесат общ проект, изменението на плА. за регулацията не 2 подлежи на обжалване, като основанието за необжалваемостта е тяхното съгласие - чл. 15, ал. 6 вр. ал. 3 и чл. 201, ал. 3 от ЗУТ. Ако процедурата е започнала въз основа на внесен от някой от съделителите проект, то одобряването му или отказът да бъде одобрен подлежи на обжалване по общия ред на чл. 215 от ЗУТ. Производството по изменение на подробен устройствен план за регулация е административно, като процедурата по чл.

201 ЗУТ в случай на становище от главния архитект за поделяемост на имота следва да приключи с акт на компетентния административен орган - кмета на съответната община, за изменение на плА. за регулация или с отказ за одобряване на предложеното изменение. В производството по чл. 341 и сл.

ГПК съдът не може да извърши делбата без да получи окончателно произнасяне от общинската администрация дали съответният урегулиран поземлен имот е поделяем и по какъв начин. При наличие на изискване проектът за изменение да бъде внесен от всички съсобственици, и при изричният им отказ да внесат такъв, то съдът е изправен пред невъзможност да изчака акт на общинската администрация.

Претенции за възлагане на имота по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК не са направени в производството и делбеният имот не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, поради това, че е единственият имот предмет на делба в настоящото производство. Поради това имотът следва да се изнесе на публична продан, съгласно чл. 348 от ГПК, като единствен възможен способ за ликвидиране на съсобствеността. Следва съдът

ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355, изр. І-во от ГПК:

Следва всеки от съделителите да бъде осъден на основание чл. 355 от ГПК и чл.8, изр. І-во от ТДТССГПК да заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху стойността на дела си съобразно приетите в първата фаза квоти, както следва: ищецът С. С. следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху 31 241 лева или 1 249.64 лева, а ответникът С. С. следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху 24 179 лева или 967.16 лева.

ІІ. ОТНОСНО претенцията на съделителя С. С., приета по реда на чл.

346 от ГПК:

Ищецът по сметки С. С. твърди, че:

1. В периода от 1983г. до 1990г. извършил в процесния имот следните подобрения:

На мястото на жилищната сграда със застроена площ от 48 кв.м съществувала плевня на два етажа като първият етаж бил изграден с камъни и кирпич, а вторият етаж - с дървен материал. Ищецът разрушил тази плевня като оставил само двете каменни стени, северна и западна, на приземния етаж.

Изчистил и платил извозването на натрупаните строителни отпадъци. На мястото на разрушените южна и източна стена на плевнята изкопал основи, направил кофраж и ги налял с цимент. Направил плоча над приземния етаж, като излял и колони с кофраж. Върху част от тази плоча с тухли изградил надстройка. Над тази надстройка и плочата направил двускатен покрив с дървени мартаци и летви. Покривът бил покрит ½ с европейски керемиди и ½ с турски керемиди, закупени от ищеца. Лично, и със закупени от него материали, направил ел. инсталация на къщата и измазал същата отвън и от вътре. Монтирал три дървени врати и три дървени прозореца, както следва:

3 два прозореца с размери 1.50/1.50м и един прозорец с размери 2.50/1.20м. При строителството на жилищната сграда родителите му заплатили арматурата, цимента за плочата и колоните, както и дървения материал за покрива. Всички остА.ли материали били закупени от ищеца. Навесът пред жилищната сграда покрил с три листа поцинковА. лаМ.а, всеки един с размери 3/10м.

Със собствени материали и труд направил и монтирал метална врата за процесното дворно място откъм улицата с ширина 3м и височина 3м, с вградена в едното крило малка пешеходна врата. Тази врата била направена от винкел и лаМ.а с дебелина 1.5мм. Колоните били от метални тръби с Ф110 мм.

Изкопал основите (дупките) за асмата в двора и налял бетона в тях ведно с монтирането на колоните - метални тръби. Налетият в тях бетон бил заплатен от баща му. Сам заварил металните тръби на асмата и опънал теловете.

От бреговете на р.Стряма изкопал около 30 (тридесет) броя диви лози, които посадил в дворното място. На следващата година баща му присъдил тези лози с питомни.

По този начин ищецът увеличил стойността на процесния имот със сумата от 15 000 лева, представляваща стойността на жилищната сграда без двете запазени от плевнята каменни стени и материалите, които били платени от родителите му. Увеличил стойността на имота със сумата от 1000 лева, представляваща стойността на направената и монтирА. от ищеца входна врата. Увеличил стойността на имота със сумата от 500 лева, представляваща стойността на вложения от ищеца труд при направата на асмата в процесното дворно място, както и със сумата от 300 лева, представляваща стойността на положения от труд за изкопаване и посаждане на 30 (тридесет) броя диви лози.

2. През 2022 г. ищецът възложил на геодезист да извърши заснемане и подготви документи за това, жилищната сграда да получи статут на търпимост. За тази услуга заплатил сумата от 600 лева.

3. През лятото на 2023 г. ищецът направил ограда по източната граница на процесното дворно място с дължина от около 70м. Оградата била изградена с 20 бетонни и 4 метални колове с височина от 2м, монтирани в циментови основи, които изкопал и налял с бетон. На така монтираните колове поставил през 20см пластмасова тел, за която захвА.л пластмасова засенчваща мрежа. Стойността на така изградената ограда възлизала на 500 лева, в това число 300 лева за материали и 200 лева за труд. На 16.07.2023 г. ответникът по сметки нарязал пластмасовата тел и мрежата. Това наложило ищецът отново да закупи и монтира пластмасова тел и пластмасова засенчваща мрежа. Стойността на тези допълнително закупени материали била 95 лева за пластмасовата засенчваща мрежа и 10 лева за пластмасова тел.

Вложеният в ремонта труд бил на стойност 100 лева.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди С. М. С. да му заплати:

1. На основание чл. 12, ал.2 от ЗН, по ½ (една втора) ид. част от следните суми:

- от сумата 15 000 лева, представляваща увеличената стойност на жилищната сграда вследствие на построяване на жилищната сграда на мястото на разрушената от ищеца по сметки плевня, без двете запазени от 4 плевнята каменни стени и материалите;

- от сумата 1000 лева, представляваща увеличената стойност имота вследствие направената и монтирА. от ищеца по сметки входна врата;

- от сумата 500 лева, представляваща увеличената стойност имота, равняваща се на стойността на вложения от мен труд при направата на асмата в процесното дворно място;

- от сумата 300 лева, представляваща стойността на положения от труд за изкопаване и посаждане на 30 броя диви лози.

2. Сумата от 300 лева, представляваща половината от стойността на извършена услуга от геодезист във връзка със заснемане и подготовка на документи за получаване на статут на търпимост на жилищната сграда;

3. Сумата от 352.50 лева, представляваща половината от стойността на изградена и ремонтирА. вследствие действия на ответника ограда в имота.