Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2222 от 24.08.2017, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1000/2017
Вид
Определение № 2222
Подписан
24.08.2017
Състав
ЮЛИЯ РУСЕВА БАЖЛЕКОВА, АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА МЛАДЕНОВА, СВЕТЛАНА КИРИЛОВА ЦАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38,ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 3 · Закон за адвокатурата

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………../……………..2017 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА

ЦАНКОВА

Мл.с.

АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гражданско дело № 1000 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 19598/05.07.2017 г., подадена от А.А.Г., чрез адв. П.М., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1125/03.07.2017 г., постановено по в.гр.дело № 1000/2017 г., като на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Производството е образувано по жалба вх. № 4913/01.03.2017г. от А.М.М., чрез адв.В.Б., срещу разпределение от 07.02.2017г., извършено от ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, район на действие- ОС Варна, по изп.дело № 20168080401018. В жалбата се излага, че жалбоподателят е присъединен взискател по делото, въз основа на допуснато в негова полза обезпечение и като такъв следва да участва в разпределението. Обстоятелството, че претендираните от него суми не са му присъдени все още с влязло в сила решение не отменя правата му на обезпечен кредитор, в чиято полза е вписана възбраната върху продадения на публична продан имот. Счита обжалваното разпределение за неправилно, поради което моли същото да се отмени и делото да се върне на ЧСИ със задължителни указания за изготвяне на ново разпределение.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1125/03.07.2017 г., с което е оставил без уважение жалбата на А.М.М..

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В настоящия случай молителят своевременно –с отговора на жалбата е релевирал искането си за присъждане на разноски, представяйки списък по чл. 80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ предоставянето на безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 38, ал. 3 от ЗА.

Съгласно разпоредбата на чл. 38,ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА в исково производство насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски, като техният размерът се определя от съда. Тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004г. на Висшия адвокатски съвет, молбата за допълване на решението в частта му относно разноските е основателна и следва да бъде уважена. Доколкото в конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение са дължими въз основа осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА същите подлежат на присъждане в полза на адвоката, който я е предоставил.

Мотивиран от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА, на основание чл.

248 от ГПК, Решение №

1125/03.07.2017 г., постановено по в.гр. дело №

1000/2017 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН ***********, с адрес: *** да заплати на адв. П. Вескова М., ЕГН **********, с адрес ***, офис 11 сумата в размер на 200 /двеста/ лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВАпС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ