Определение № 623 от 21.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. Благоевград, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500539 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274х и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№8173/06.04.2026г е подадена от адв.Д. М., като пълномощник на С. В., против определение №429/23.03.2026г, постановено по гр.д.

№153/2026г по описа на РС-Благоевград.

С частната жалба се обжалва определението, с което е отказано освобождаване на ищеца от дължими такси и разноски по производството, като незаконосъобразно. Сочи се в жалбата, че ищецът не разполага с достатъчно средства, за да заплати разноските и таксите по делото, не притежава МПС, акции и дялове в търговски дружества или недвижимо имущество, сама отглежда две малки деца и е без трудови доходи. Единствено получава месечно 110 лева детски надбавки, поради което и ангажира адвокатска защита е при условията на чл.38 от ЗА. Поради липсата на средства се сочи, че ищцата е изтеглила и два бързи кредита, чиито вноски са непосилни за погасяване. При сочене на горните обстоятелства се иска отмяна на обжалваното определените. Не се сочат доказателства.

Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателите и предвид събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока за обжалване /чл. 275, ал. 1 от ГПК/, против акт, който подлежи на обжалване /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, от легитимирана страна - ищците, поради което е процесуално допустима.

РС Благоевград е сезиран с искова молба от С. Е. В., с която против „Л.“ ООД, ЕИК:

************, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О.“ № 13Б са предявени няколко иска – за установяване в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит № 242849/01.07.2025г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр.чл.

1

22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а при условията на евентуалност, в случай, че договорът не бъде обявен за нищожен, да се обяви за нищожна клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна.

При условията на обективно съединяване са предявени и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 190 лева /97,15 евро/, представляваща платена при начална липса на основание сума по нищожен договор за кредит № 242849/01.07.2025г., евентуално, ако бъде отхвърлен главният осъдителен иск, се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 175 лв.

/89,48 евро/, като платена при начална липса на основание поради нищожност на клауза за неустойка по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

С исковата молба ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавни такси и разноски, на основание чл.83 от ГПК.

Съдът е задължил страната да представи допълнително доказателства, като и сам е събрали такива за установяване на обстоятелствата, сред изброените в чл.83 от ГПК.

С обжалваното определение № 429/23.03.2026г. е оставил без уважение искането на ищеца по чл.83,ф ал.2 ГПК с аргумент, че при анализ на цялостното имуществено, материално, здравословно състояние на ищеца същият може да заплати дължимата по предявените искове държавна такса възлизаща общо на 51,12 евро /по 25,56 евро за всеки иск/.

От представената справка от Националната агенция за приходите, офис Благоевград по чл.

73 от ЗДДФЛ съдът е установил данни за изплатени доходи, различни от трудовите, в която е посочено, че през 2025г. в полза на молителката са изплатени следните доходи (печалби): 1.) сумата от 16 780,75 лв. от „БЛ“, ЕИК: ************; 2.) сумата от 166 341,23 лв. от „А.Г.“ ЕООД, ЕИК ************; 3.) сумата от 279 937,01 лв. от „И.О.“ ЕООД, ЕИК: ************ 4.) сумата от 87 308,42 лв. от „С.О.“ ЕООД, ЕИК: 205723651 и 5.) сумата от 5 228,74 лв. от „ТИБ“ АД, ЕИК: ************.

При така установеното имуществено състояние, декларирано от самия молител за 2025г. следва, че искането му за освобождаване от държавни такси е неоснователно.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължение за внасяне на такси и разноски по делото.

Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК има социален характер и според съдебната практика по приложението й се прилага само в случаите, не само когато за страната ще възникне 2 затруднение от материално естество, а с оглед на доходите и имуществото му се прецени, че страната изобщо не е в състояние да заплати такава и следва да се освободи от внасянето й, тъй като в този случай би се стигнало реално до отказ от правосъдие. Освобождаването от държавна такса дава защита на тези лица, които поради установяването обективно и трайно на обстоятелства, като възраст, здравословно състояние или др.такива са лишени изобщо от възможност за заплащане изцяло или отчасти на дължима държавна такса по делото.

Основание за уважаване на искане по чл.83, ал.2 ГПК е само когато установи, че страната не разполага с каквито и да било доходи , имущество, като и че здравословното и семейното му положение са от такова естество, че не позволява на страната да заплати дължимата такса. В случая установеният и деклариран доход за предходната година опровергават горния извод, поради което в съотвествие с материалния закон молбата на ищеца по чл.83, ал.2 ГПК е е била оставена без уважение.

При тези аргументи обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №429/23.03.2026г, постановено по гр.д.№153/2026г по описа на РС-Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3