Решение № 578 от 05.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело № 20221800100970 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Е. Т.

Т., с ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. „Р.К.“ № 2А, ет. 3, ап. 5, представляван от упълномощения от него адв. Г. К. от САК, с която е предявил срещу Н. Н. Д., с ЕГН ********** и адрес: с. Е.П., общ. Е.П., ул. „Р.Д.“ № 1, ет. 1, ап. 111 и Ж. А. К., с ЕГН ********** и адрес: гр.

С., бул. „В.“ № 91, вх. А, ет. 5, ап. 14 искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че дължат на ищеца при условията на солидарност заплащането на сумата в общ размер 42 194,81 лева, произтичаща от сключен между тях Договор за паричен заем от 20. 03. 2020 г. с нотариална заверка на подписите, обезпечен с договорна ипотека, за което е съставен Нотариален акт № 124, том I, рег. № 1397, дело № 119 от 2020 г., вписан в АВ вх. № рег.

№ 1027 от 19. 06. 2020 г., Акт № 30, том I, дело № 428. Задължението е формирано по следния начин: сумата от 5 634,40 лева, представляваща непогасени вноски по договор за заем от 20. 03. 2020 г. съгласно погасителен план за периода от 20. 01. 2021 г. до 20. 12.

2021 г., преди възникване на предсрочната изискуемост на задължението; 32 560,41 лева, представляваща непогасената част от главницата към момента на възникване на предсрочната изискуемост на заема – 31. 12. 2021 г., съгласно т. 3 от Нотариален акт № 124/2020 г., във връзка с получени от длъжниците покани за доброволно изпълнение на 23. 12. 2021 г.; 4 000 лева – неустойка, на основание чл.

1

15 от договор за заем от 20. 03. 2020 г. и законната лихва за забава върху сумата от 32 560,41 лева, считано от датата на подаване на заявлението 27. 05. 2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и присъждане на разноските, направени в настоящото и заповедното производства.

В исковата молба се посочва, че по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на ищеца Е. Т. Т. било образувано ч. гр. д.№ 654/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков, по което била издадена заповед с № 528/01. 07. 2022 г. за сумата в общ размер на 42 194,81 лева, произтичаща от сключен между него и Н. Н. Д. и Ж.

А. К. Договор за заем от 20. 03. 2020 г., формирана от сумите 5 634,40 лева – непогасени падежирали вноски по погасителен план, 32 560,41 лева – неизплатена част от главницата, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 4 000 лева – неустойка, съгласно чл. 15 от Договора, както и за направените в заповедното производство разноски за 844 лева – държавна такса и 1 213,74 лева – адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок възражения срещу издадената заповед са подадени от длъжниците, с оглед на което и в законоустановения срок ищецът предявява настоящия иск срещу същите, за признаване за установено съществуването на вземането.

Твърди, че на 20. 03. 2020 г. между него, в качеството му заемодател, и двамата ответници – като заемополучатели, бил сключен Договор за паричен заем за сумата от 40 000 лева, с нотариална заверка на подписите, обезпечен с договорна ипотека, за което е съставен Нотариален акт № 124/2020 г., която сума заемополучателите се съгласили да върнат солидарно на вноски съгласно погасителен план към договора. Към 05. 07. 2021 г. погасената сума била в размер на 5 000 лева, след което плащанията били преустановени. Последното принудило ищеца да отправи писмени покани до двамата длъжници, получени лично от тях на 23.

12. 2021 г., с които ги уведомил, че очаква от тях в 7-дневен срок да му заплатят сумата в размер на 5 634,50 лева, представляваща падежирали, но непогасени вноски за периода от 20. 04. 2020 г. до 20.

01. 2021 г., като при неплащане ще счита цялото вземане за предсрочно изискуемо. Плащане не последвало, поради което и с оглед чл. 11 от договора за заем и т. 3 от нотариалния акт, цялата непогасена главница станала предсрочно изискуема, която към 31. 12.

2021 г. била в размер на 32 560,41 лева. Твърди се, че в чл. 15 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задълженията от 2 страна на заемополучателите последните дължат на заемодателя неустойка в размер на 4 000 лева.

С оглед наведените твърдения за ищеца възниквал правният интерес от предявяване на исковата претенция срещу двамата ответници за признаване за установено, че дължат на ищеца при условията на солидарност заплащането на сумата в общ размер 42 194,81 лева, произтичаща от сключен между тях договор за паричен заем от 20. 03. 2020 г., като претендира и присъждане на направените от него разноски.

Преписи от исковата молба са връчени на ответниците, които в едномесечния срок са подали писмен отговор чрез упълномощения от тях адв. С. Ч.. По същество заявяват, че предявените искове са неоснователни и недоказани, като молят да бъдат отхвърлени. Не оспорват обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за заем на 20. 03. 2020 г., както и учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот, тяхна собственост, за което е издаден нотариален акт. Оспорват, че са получили цялата сума от 40 000 лева, за каквато са се споразумели с ищеца, с оглед на което и за тях не е възникнало задължението да я върнат. Още повече, че било уговорено заемополучателите да върнат заетата сума след получаването в пълен размер.

Твърдят, че ищецът в нарушение на договореното в т. 11 от договора между страните е обявил вземането за предсрочно изискуемо, тъй като нито едно от посочените условия не било настъпило. Ищецът се позовал на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, в който било посочено при неплащане на която и да е от вноските по договора, прави изискуемо цялото вземане, каквато уговорка ответниците твърдят, че няма. Освен това, в нотариалния акт била посочена сумата 40 000 лева, а срокът за погасяването бил 8 години, до 20. 03. 2028 г., който срок не е настъпил. Ответниците поддържат становище, че вземането не е било обявено за предсрочно изискуемо, а изпратената им покана по съществото си представлявала покана за доброволно изпълнение в определен срок на част от вземането, а не уведомление, че остатъкът от вземането е обявен за предсрочно изискуем.

Ответниците се позовават и на злоупотреба с права от страна на ищеца и действия, в противоречие на добрите нрави, като посочват, че ищецът е използвал своето положение спрямо тях – работодателслужители, поставяйки ги в положение да подпишат всичко, което той им посочи, както и използвайки тяхното незнание да разберат 3 съдържащите се в договора клаузи, което представлявало злоупотреба с право. В тази връзка ответниците правят възражение по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на договора за заем поради противоречието му с морала и добрите нрави. В условията на евентуалност, ако не бъде обявен целия договор за нищожен, молят да бъдат прогласени за такива отделни негови клаузи, а именно: чл. 11 и чл. 15 от договора.

Ответниците посочват, че договорената в чл. 5, ал. 1 от договора клауза за лихва считат за недействителна, тъй като била в противоречие с добрите нрави и нейната цел била неоснователното обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателите.

Позовават се на недействителност и на клаузата за неустойка, съдържаща се в чл. 15 от договора, която водела до скрито оскъпяване на заема. Противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави било налице още при сключване на договора, от което следвало, че липсва валидно съглашение за неустойка, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, като в тази си част договорът изобщо не породил действието си. Неустойка за забава в размер на 0,1 % от стойността на заетата сума за всеки просрочен ден излизала извън нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В условията на евентуалност ответниците оспорват уговорената в чл. 15 от договора неустойка като прекомерна, тъй като размерът надхвърлял обезщетителната ѝ функция.

На следващо място, ответниците твърдят, че претенцията на ищеца за присъждане на лихва е недопустимо, с оглед претенцията му за неустойка, като се позовават на недопустимостта на кумулиране на неустойка за забава за изпълнение на парично задължение и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за същото неизпълнение.

С оглед изложените съображения, ответниците молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, с претенция за присъждане на направените от тях разноски.

Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора:

Видно от сключен договор за паричен заем на 20.03.2020 г., с рег. № 1024/20.03.2020 г. на нотариус Васил Янакиев, с рег. №318 на НК, Е. Т. Т. /заемодател/ е предоставил в заем на Ж. А. К. и Н. Н. Д.

/заематели/ сумата от 40 000 лева. В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че заемателите се задължават солидарно да върнат заемната сума, ведно с уговорената лихва по договора. Предаването 4 на заемната сума е уговорено в чл. 2 от договора по следния начин: сума в размер на 14 270 лева е преведена на 29.01.2019 г. по банкова сметка на заемателите, при банка „ДСК“ АД; сума в размер на 20 600 лева е преведена по банкова сметка, посочена от заемателите на 30.01.2019 г., видно от платежно нареждане от 30.01.2019 г. с рег. № 513/48 при банка „ДСК“ АД; сумата в размер на 5 130 лева, представляваща остатък до пълния размер на заемната сума ще бъде преведена по банкова сметка посочена от заемателите в срок до един месец, считано от сключване на договора и учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на заемателите. В чл. 4 е уговорено, че заемателите дължат връщане на заемната сума с уговорена лихва в срок от 8 /осем/ години, считано от получаване на пълния размер на заемната сума по следния начин: главница, ведно с изчислената възнаградителна лихва по чл. 5 от договора, дължима за съответния период, на равни месечни вноски в размер на 506,40 лева, дължими до 15-то число на месеца на съответната година, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидена възможност, заемодателят да иска предсрочно връщане на заемната сума и дължимите за момента лихви, ако заемателите са станали неплатежоспособни, са намалили дадените на заемодателя обезпечения или не са дали обещаните обезпечения. В ал.

2 е предвидено, че за да обяви кредита за предсрочно изискуем, заемодателят изпраща до заемателите писмена покана за плащане в 7 /седем/ дневен срок от получаване на поканата.

Видно от нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот, №124, том 1, рег. № 1397, дело № 119 от 19.06.2020 г., Е. Т. Т. дава в заем на Ж. А. К. и Н. Н. Д. сумата от 40 000 лева, със срок на връщане до 20.03.2028 г., съгласно сключен между страните договор за паричен заем от 20.03.2020 г. За обезпечаване на цялото вземане на заемадателя към заемателите, Ж. К. и Н. Д. са учредили в полза на заемодателя Е. Т. Т. договорна ипотека върху собствен недвижим имот, находящ се в село К., подробно описан в нотариалния акт. В т. 3 е уговорено, че при неплащане от страна на заемополучателите на описаната в пункт първи сума, прави изискуемо цялото вземане и заемодателя Е. Т. има право да събере вземането си, заедно с лихвите и разноските за забава, като продаде ипотекирания имот по съответния ред.

Ищецът е отправил до ответниците покана за плащане, с която ги кани в седемдневен срок от получаването да заплатят сума от 5634,40 лева, представляваща непогасена част от главницата и 5 лихвите по договор за заем от 20.03.2020 г. Поканата е получена лично от ответниците на 23.12.2021 г. С поканата ответниците са предупредени, че при липса на доброволно изпълнение, заемодателят ще счита цялата сума по договора за незабавно изискуема и ще пристъпи към принудително събиране на цялата сума чрез изпълнение върху ипотекирания имот.