Решение № 211 от 28.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Варна, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000195 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Б. Б. Б. с ЕГН ********** от гр.Разград, ж.к. „О“ № ХХХ, вх.Х, ет.Х, ап.19 срещу решение №13/31.01.2025г., поправено с решение № 41/06.03.2025г., постановени по т.д.

№ 55/2024г. по описа на Разградския окръжен съд в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от получени травматични увреждания вследствие на ПТП, осъществено на 30.10.2023 г., причинено от водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № Х ХХХХХ ХХ - А И Д., с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул инс ” АД гр. София ЗА ГОРНИЦАТА над 100 000 лв. до претендираните 200 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2023г. до окончателно изплащане на задължението.

Въззивникът намира решението в обжалваната му отхвърлителна част за неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място излага оплаквания за неправилно приложение нормата на чл. 52, ал. 2 ЗЗД и заложения в нея принцип за справедливост при определяне на обезщетението. Счита размера му за занижен и несъответен на обема, интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания, поради което и противоречащ на трайната практика на ВКС, в т.ч. тълкувателна, определяща критериите за 1 обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Първоинстанционният съд не е съобразил обществено-икономическите отношения и инфлационни процеси в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно с нивата на застрахователно покритие, а стореният от съда анализ на събраните по делото доказателства (в т.ч. посредством експертните заключения и гласни свидетелски показания) и установени факти и обстоятелства е останал недостатъчно задълбочен, вкл. част от тях несъобразени (загрозяващи белези)и недооценени (интензитета на претърпените болки и страдания), с подробно изложени съображения за това.

Твърди несъобразяване и с разрешенията, дадени с ППВС 4/68. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове и присъди на ищеца допълнително 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски за първоинстанционното и въззивното производство, в т.ч. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв., вр.

Наредба № 1/09.07.2004г.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а решението в обжалваната му част да потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 К.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 30.10.2023 г. на път Е-70, в с.Ушинци, общ.Разград, при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „Флксваген Пасат“ с рег.№ Х ХХХХХ ХХ, с водач А И Д., който, нарушавайки правилата за движение по пътищата/ чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП/, се движел с превишена скорост от 84 км/ч вместо разрешената 50 км/ч и като застигнал движещия се пред него л.а.

„Ауди А4“ с рег. № В8855КА, управляван от ищеца Б. Б. Б, блъскал го челно в задната част / нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.23 ал.1 от ЗДвП/. В резултат на сблъсъка л. а. „Фолксваген Пасат“ се завъртял по посока на часовата стрелка около вертикалната си ос и след като се придвижил постъпателно на известно разстояние по посока към гр.Шумен, спрял по средата на уличното платно с предна част насочена към гр.Разград и полуналяво. Л.а."Ауди А4“ също се завъртял по посока на часовата стрелка около вертикалната си ос и се придвижил постъпателно към десния за него тротоар, където блъснал в задната част, паркирания на тротоара лек автомобил, който последният от своя страна също блъснал челно в задната си част спрелия на същия тротоар и в същата посока лек автомобил. Според заключението на САТЕ причина за настъпване на процесното ПТП е превишената скорост на движение на л.а.Фолксваген пасат" - 84,5 км/ч) 2 спрямо максимално разрешената за населено място 50 км/ч.

В резултат на произшествието ищецът получил множество травматични увреждания, съставляващи тежки телесни повреди, някои от които временно опасни за живота : - травма на корема: разкъсване на слезката, в резултат на което се е наложило оперативното й отстраняване / средна телесна повреда/, травматичен шок; травматична кома с пълно откъсване от обкръжаващата среда за 21 дни; хемоперитонеум /натрупване на патологична колекция кръв в коремна кухина/; както и травма на гръдния кош: пневмоторакс /натрупване на патологична колекция въздух в гръдна кухина/ - направена торакоцентеза; контузия на белия дроб в ляво; счупване на 7-мо и 8-мо ребра в ляво по гръбната повърхност; травма на крайниците - охлузване на лява подбедрица.

Развили се усложнения като остра дихателна недостатъчност /ОДН/ от смесен тип; монопареза на горен ляв 4 крайник; двустранна преднокоренчева увреда на С5-6 /5-6 шиен нерв/. Лечението на преките травматични увреждания и настъпилите усложнения е включвало активно наблюдение и терапия многобройни образни и лабораторни изследвания; консулти със специалисти; мониториране на жизнените показатели; интубация и изкуствена белодробна вентилация; налагане на централен и периферен венозен път, уретрален катетър, назогастрална сонда; оперативни интервенции; кръвопреливания; следболнично лечение; активна рехабилитация.

За извършеното деяние било образувано НОХД № 621/ 2024 г. на РРС, завършило с одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият А И Д. бил признат за виновен за нарушение на правилата за движение по пътищата :чл.21 ал.1 ЗДвП и чл.73 ал.1 ППДвП; чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП, с което осъществил състава на престъпление по чл. 343а, ал.1, б.„ а”, пр.1 вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което му било наложени и съответното наказание.

Безспорно установено е още, че към момента на настъпван на ПТП гражданската отговорност на делинквента е застрахована по ЗЗ „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ А И Д., понесени от ищеца множество травматични увреждания, някои от които временно опасни за живота и причинно – следствена връзка между извършеното деяние и претърпените вреди.

Основните спорни между страните въпроси касаят размера на дължимото застрахователно обезщетение, както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В тази връзка съдът съобрази следното :

По размера на обезщетението :

3

Същото следва да бъде определено съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Така в т.2-ра на ППВС No 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява преди всичко, че пострадалият е бил на 20 години по време на ПТП, в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни проблеми, физически активен /посещавал фитнес/, социално адаптиран – завършил Механотехникума, намерил си работа като животновъд в Германия, имал желание да спести средства, за да си купи жилище и кола, искал да се задоми.

Травмите, получени при произшествието освен многобройни и изключително тежки по характер, в едната си част били и животозастрашаващи : травматичен шок; травматична кома - безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда за 21 дена; травма на главата: контузия на мозъка травма на корема: разкъсване на слезката оперативно отстранена; хемоперитонеум /натрупване на патологична колекция кръв в коремна кухина/; ретроперитонеален /зад коремницата/ хематом; травма на гръдния кош: пневмоторакс /натрупване на патологична колекция въздух в гръдна кухина/; интубация и изкуствена белодробна вентилация; налагане на централен и периферен венозен път, уретрален катетър, назогастрална сонда; четири оперативни интервенции; кръвопреливания.

Отстраняването на слезката, претърпяната мозъчна травма ще дават отражение върху целия остатък от живота му, като ще налагат ограничения и ще изискват по-големи грижи за проследяване на здравословното му състояние и спазване на хранителен и двигателен режим.

Според показанията на родителите му след приемането му в болницата в Разград Б. бил в критично състояние, веднага бил опериран - махнали му далака, белият му дроб бил увреден, седмо и осмо ребро били счупени, имал три шева в ляво на главата. След претърпения травматичен инсулт лявата му ръка и левия крак били неподвижни. Бил в кома 21 дни, на апаратно дишане, интубиран. Хранели го през носа, получили се много рани покрай устата, 4 направили му трахиоскопия и започнали така да го хранят. Бил неподвижен, на уринатор и подлога, не можел да говори и 2-3 месеца контактували чрез мимики. Не можел да се обслужва сам, майка му го хранела, къпела, изцяло го обслужвала. Постепенно започнала рехабилитация, масажи за раздвижване всеки ден, тъй като бил неподвижен, парализиран от лявата страна. Започнал да движи ръката и крака си, да се изправя на крака, да се учи да върви с проходилка. Около три четири месеца се придвижвал с проходилка, при което изпитвал големи мъки. Всичко преживяно се отразило на психиката му - от спокоен, тих, кротък, самостоятелен млад мъж станал раздразнителен, затворил се в себе си и рядко излизал между приятели. Променил се начинът му на живот - не можел да работи тежка работа, не можел да работи в животновъдната ферма както преди, не можел да вдигал тежко, лесно се измарял, не трябвало да излиза на топло, да спортува. Много бил отслабнал, но започнал да възвръща килограмите, възстановявала се и паметта му. Сам правел упражнения, провеждал рехабилитация.

Според медицинския експерт възстановителният период по отношение на получените увреждания и развилите се усложнения е приключил към момента на извършване на експертизата - 10.12.24г. , но са останали субективни оплаквания и обективна находка за лека болезненост и слабо изразена намалена чувствителност за кожните зони, инервирани от 4-5 гръбначномозъчен нерв за лява предмишница. Установени са белези високо в лява теменна област на главата, на коремната стена и пред предната мишнична линия от лявата страна.

За отражението на процесното произшествие върху психиката на ищеца данни дава и заключението на СПЕ, според което Б получил Постконтузионен синдром, като последица от получената черепно-мозъчна травма, който включва и реактивни симптоми в отговор на преживения стрес при възстановяването от телесните увреждания - несигурност, потиснатост, тревожност, идващи от понижена себеоценка и страх от трайна увреда, както и богата гама от несистематизирани симптоми: повишена уморяемост, затруднена концентрация и бързо изчерпващо се активно внимание, понижена устойчивост на силни дразнители от различно естество, главоболие, световъртеж, нарушения на съня, тревожност, емоционална лабилност с повишена раздразнителност. Според експерта и към настоящият момент това разстройство в адаптацията не е отшумяло напълно, поради което ищецът се чувства непълноценен физически. Това състояние може да бъде преодоляно след няколко години.