Определение № 1895 от 17.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1895 гр. Бургас, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501015 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 2844/21.05.24г. на АРС от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез ю.к.Ив.Недков, против определение № 319/16.05.2024г. по гр.д.№ 529/2023г. на АРС, в частта, с която е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по същото дело решение № 68/03.04.24г. в частта по разноските. Твърди, че неправилно районният съд е отказал допълнително да намали присъдените на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, понеже часовата ставка на БТВ за столицата сочи на неговата прекомерност. Позовава се на постановени решения по граждански дела на Софийски районен съд. Подробни мотиви излага в депозираната жалба. Моли определението да бъде отменено в съответната част и постановено ново, по същество, с което молбата по реда на чл.248 ГПК бъде уважена. Не ангажира нови доказателства, не претендира разноски за въззивната инстанция.

Ответната по жалбата страна – Д. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.

А., ул. „Б. К.“ № **, не оспорва частната жалба. Не изразява становище, няма 1 искания към съда.

Жалбата е депозирана в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Относно нейната основателност съдът приема следното:

Производството пред АРС е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, представлявано от ю.к. Ив.Недков, против Д. В.

Д., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че дружеството има вземане против нея за описаните по исковата молба суми, произтичащи от получен кредит и представляващи главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, законна лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и разноски по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

Ответната страна е оспорила исковете. В депозирания отговор е въвела правозащитни възражения, направила е доказателствени искания.

Също е претендирала разноски.

Към приключването на устните състезания ответната страна е представила списък на разноските. Ответницата е претендирала разноски в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение и 360лв. – за заплатено възнаграждение на в.л. по СТЕ.

Ищцовата страна – настоящ частен жалбоподател, е въвела евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, инкорпорирано в исковата молба.

С решението съдът е приел, че претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на ответната страна са прекомерни. Съдът е пресметнал интереса по делото по правилото на чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е намалил размера им до 654лв.

След постановяване на решението и в срока по чл.248, ал.1 ГПК, дружеството е депозирало молба за изменение на решението в частта по разноските с искане определената от съда и вече намалена сума, да бъде допълнително намалена. Така е постановено обжалваното определение, с което АРС е отказал да удовлетвори молбата.

2

Бургаският окръжен съд, след като се запозна подробно с преписката по делото, приема следното:

С исковата молба са предявени по реда на чл.422 ГПК три обективно съединени иска, всеки един с цена под 1000лв.

Адвокатското възнаграждение в подобни случаи следва да бъде определено по установеното с чл.2, ал.5 от Наредбата правило. Въпреки това и с оглед последната установена практика на Върховната инстанция и на СЕС - дело C‑438/22, има случаи, в които претендираните суми за заплатени адвокатски възнаграждения биват значително намалявани.

По повод разноските на ответника по частната жалба за заплатено адвокатско възнаграждение настоящият състав приема следното:

Страните по един договор за правна помощ сами определят размера на дължимото възнаграждение за извършване на процесуални действия пред съда. Този размер се основава на обема на извършената работа, на професионалната квалификация на изпълнителя, неговата репутация като специалист в съответната област и изграденото доверие у възложителя, за да избере точно този адвокат да го представлява пред съда.

При въведено възражение за прекомерност на разноските, във връзка със заплатени и претендирани адвокатски хонорари, съдът е задължен да се съобрази с него и с приетата в тази връзка нормативна уредба. Въпреки това, Бургаският окръжен съд изрично посочва, че определената по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения сума за адвокатско възнаграждение не е дължимият размер на стойността на предоставената правна помощ от процесуалния представител на съответната страна. Тази стойност се определя, както бе изложено по-горе, от спецификите на делото, квалификацията на адвоката, неговото добро име, практически опит и множество други условия. Ето защо при прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът определя само частта от адвокатския хонорар, която при прилагане на принципа на пропорционалност, следва да бъде възстановена на платеца на хонорара.

В конкретния случай настоящият състав категорично не споделя изчисляването на адвокатското възнаграждение по часови ставки и по евентуално пресметнато време за изготвяне на отговор против исковата молба, запознаване с доказателствата по делото и организиране на защитата на 3 ответницата по частната жалба, понеже се касае, както вече бе изложено погоре, за три обективно съединени иска и за полагане на квалифициран труд от страна на процесуалния представител на ответната страна.

Изложеното сочи на заключение за потвърждаване на постановеното определение в обжалваната част.

Водим от изложеното, БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 319/16.05.2024г. по гр.д.№ 529/2023г. на АРС в обжалваната част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4