Решение № 44 от 15.02.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. П., 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230101397 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от Г. В. Ц., ЕГН: ********** от гр.П., ул.К. № 25, против „Ф.“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град С., ул.В. № 8, представлявано от Д.П.М. и З.А.С. и е с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК.

Ищецът сочи, че на 29.09.2022 г. му е връчено съобщение за образувано изпълнително дело № 631/2022 г. от кантората на ЧСИ Шукри Дервиш за дължими суми в размер на 4 920,27 лева, сума в размер на 3 656,45 лева, законна лихва върху главницата, считано от 25.05.2015 г. до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 997,64 лева, както и сума в размер на 943,14 лева, такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Посочено, че към съобщението бил приложени и изпълнителен лист, издаден по Ч.Гр.д.№ 538/2015 г. по описа на ПРС. Излагат се твърдения, че ЧСИ Шукри Дервиш е образувал изпълнителното дело след изтичане на погасителната давност относно вземането, за което е издаден изпълнителния лист, което обосновава и правния интерес от предявяване на иск по чл.439 от ГПК.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК да признае по отношение на ответника-взискател „Ф.“ ЕООД, ЕИК: ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град С., ул.В. № 8, представлявано от Д.П.М. и З.А.С., че Г. В. Ц. не дължи сумите по изпълнителен лист от 29.06.2015 г., издаден по Ч.Гр.д.№ 413/2015 г. по описа на ПРС, поради обстоятелството, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който се сочи, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен и необоснован, тъй като изложените в него твърдения за погасяване на процесното вземане са неоснователни. Излагат се твърдения, че 1 след снабдяване с изпълнителния лист по Ч.гр.д.№ 413/2015 г. по описа на РС-П., на 26.07.2016 г. е входирана молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на която ЧСИ Шукри Дервиш образува ИД № 795/2016 г. по описа на ЧСИ. Посочва се, че по цитираното дело са извършвани действия, с които давността по процесното вземане е прекъсвана многократно, като последното такова е с дата 05.11.2018 г., когато е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Изложено е, че с оглед непоискани и неизвършени действия съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК делото е прекратено на 23.08.2022 г., като по прекратеното дело е подадена молба за връщане на изпълнителния лист и след получаване на същия е образувано ново изпълнително дело с № 631/2022 г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш. В тази връзка се сочи, че процесното вземане не е погасено по давност, с оглед на което се иска предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира сторените разноски по делото, прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява.

Ответното дружество се представлява от пълномощник, който моли за отхвърляне на предявения иск.

Приобщени към доказателствения материал по делото са ИД № 795/2016 и ИД № 631/2022 г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения в заверен препис изпълнителен лист от 29.06.2015 г., издаден по Ч.Гр.д.№ 538/2015 г. по описа на РС-П., Г. В. Ц. е осъден да заплати на „Ф.“ЕООД, сумата от 4 920,27 лева, главница – неизпълнено парично задължение по Договор за международна кредитна карта Master Card/ Vi s a Фаворит № 81703ККК-АА-00260/13.11.2008 г., с кредитен лимит в размер на 5 000 лева, подновен с Договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта Master Card/Visa от 01.12.2010 г., сумата от 380,43 лева, представляваща просрочена лихва за периода от 31.03.2012 г. до 28.09.2012 г., сумата от 60 лева, представляваща начислени такси, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от 25.05.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 107,21 лева, заплатена държавна такса и сумата от 450 лева, юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на ответника от 26.07.2016 г. е било образувано изп. дело № 795/2016 г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш.

Видно от представеното заверено копие от изпълнителното дело № 796/2016 г. на ЧСИ Шукри Дервиш, по делото е направено проучване относно 2 притежаваното от длъжника имущество, като са изискани справки от НАП, Служба вписвания за притежавани недвижими имоти, както и е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 01.08.2016 г., чрез неговия син.

С Разпореждане от 02.08.2016 г. е наложен запор върху притежаваните от Г. Ц. четири на брой ППС-та.

С молба от 06.10.2016 г. взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника Г. Ц., включително и на четирите броя МПС-та, като с резолюция от 11.10.2016 г. е насрочен опис на движими вещи и МПС, собственост на длъжника за 07.11.2016 г. от 11,30 часа, който не е извършен.

С молба от 05.11.2018 г. от взискателя е поискано налагането на запор върху последната открита банкова сметка на длъжника.

С Разпореждане от 06.11.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, а със запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“АД от 06.11.2018 г. банката е уведомена, за наложения запор до размер на дълга на откритите на името на длъжника банкови сметки.

С Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 23.08.2022 г., същото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

От приобщеното ИД № 631/2022 г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш, се установява, че по молба от 15.09.2022 г. от "Ф." е образувано изпълнителното дело.

С подадената молба за образуване на изпълнително дело е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“, като със запорно съобщение от 15.09.2022 г. е наложен такъв.

След извършване на проучване на длъжника и постъпване на изисканите справки, по молба от взискателя от 26.09.2022 г. е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Експресбанк“АД.

Видно от представеното копие на изпълнителното дело до длъжника е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело, което е получено от последния на 28.09.2022 г.

3

Със заявление вх.№ 19064 от 05.10.2022 г., длъжникът Г. Ц. прави възражение относно дължимостта на описаните суми, прилага искова молба по чл.439 от ГПК и прави искане за спиране на изпълнителното производство по произнасяне на компетентния съд.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Ищецът е предявил иск по чл.439 ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело №.

631/2022 г., като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.

Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл.439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи 4 изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл.439 ГПК, изключващ изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.

Ето защо съдът няма да коментира събраните доказателства досежно това каква сума и кога е погасена от длъжника.

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл.116, б.“в“ ЗЗД.

Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането / чл.116, б.“в“ ЗЗД/.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са 5 изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт.