Определение № 180 от 14.03.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. гр. Добрич, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500088 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивното производството е образувано по въззивна жалба вх.

№24680/27.12.2024г., подадена от „Алтеос Трейд“ ЕООД, ЕИК 203446789 със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, ***, вх. Г, ет. 6, ап.

12, представлявано от управителя А.Т.С., чрез адв. Г. Г., срещу решение №1043/16.12.2024г. по гр.д.№1460/2023г.на РС-Добрич, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЧЗП П. А. Л., ЕГН **********, с адрес: с. Б. срещу „Алтеос Трейд“ ЕООД, ЕИК 203446789 със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, вх. Г, ет. 6, ап. 12, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че между страните съществува арендно правоотношение по Договор за аренда от 18.03.2003 г., вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич, изменен с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. № 4803/17.03.2008 г., акт 12, том XVI при СВ Добрич и Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. № 2022/06.03.2017 г., акт 105, том V при СВ Добрич, на поземлен имот с идент. № ***, представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Бранище, Община Добричка; ОСЪЖДА се „Алтеос Трейд“ ЕООД да предаде за ползване на ЧЗП П. А. Л. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 6 от ЗАЗ, поземлен имот с идент. № ***, представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с.

Бранище, Община Добричка – предмет на Договор за аренда от 18.03.2003 г., 1 вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич, изменен с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. №4803/17.03.2008 г., акт 12, том XVI при СВ Добрич и Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. № 2022/06.03.2017 г., акт 105, том V при СВ Добрич; ОТХВЪРЛЯ се предявения от „Алтеос Трейд“ ЕООД срещу ЧЗП П. А. Л., ЕГН **********, с адрес: с.Б., иск с правно основание по чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за аренда от 18.03.2003 г., вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич, изменен с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. № 4803/17.03.2008г., акт 12, том XVI при СВ Добрич и Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. №2022/06.03.2017 г., акт 105, том V при СВ Добрич, поради накърняване на добрите нрави, като неоснователен.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 18.12.2024г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 02.01.2025г., чрез ЕИСС.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, с начало 30.01.2025, когато е връчен препис от жалбата, насрещната страна е подала писмен отговор вх.

№2957/13.01.2025г.

Жалбата не отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК – липсва приложен документ за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в пълен размер. Внасянето на сумата от 208лева, за което е приложен документ, не съставлява изпълнение на задължението за държавна такса, дължима в по-голям размер по следните съображения:

Цената на всеки от трите разгледани иска, решението, по които е предмет на обжалване, се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК.

Това е така, защото исковете имат за предмет съществуването/несъществуването, валидността и изпълнението на аренден договор. Договорът за аренда на земеделска земя по своята правна същност е вид договор за наем, макар и за него да има предвидена специална уредба в ЗАЗ. Безспорно договорът за аренда е облигационен и няма за предмет вещно право - с него се предоставя право на временно ползване срещу възнаграждение, затова определяща за цената на предявените искове е стойността на договора-едногодишното арендно възнаграждение, а не данъчната оценка или пазарната стойност на арендувания имот.

Посочената цена на иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК-за 2 установяване съществуването на арендно правоотношение по Договор за аренда от 18.03.2003г., правилно е опредЕ. по правилото на чл. 69, ал.1, т.5 ГПК-едногодишното арендно плащане, и при посочен от ищцата размер от 4200лева правилно е внесена държавна такса за първоинстанционното производство от 168лева. Оценяем е и иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 6 от ЗАЗ за предаване на арендувания имот на основание договора за аренда и неговата цена също се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.5 ГПКедногодишното арендно плащане/аргумент т.20 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и в случая се равнява на сумата от 4200лева, в какъвто размер е посочена и от ищеца. Цената и на предявения с насрещната искова молба иск по чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния аренден договор поради накърняване на добрите нрави, решението по който също е предмет на обжалване е също 4200лева/съгласно изисканото от въззивния съд по реда на чл.129, ал.2 от ГПК уточнение/. Така дължимата държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 4% върху цената по всеки от трите иска е 168лева

Внесената от ищцата по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 6 от ЗАЗ държавна такса от 80лева като за неоценяем иск е по-малка от дължимата/по насрещния иск по чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД държавна такса не е внесена и не се дължи поради приложението на правилото на чл.72, ал.2 от ГПК/, но този недостатък на първоначалната искова молба подлежи на отстраняване от въззивния съд при надлежно образувано въззивно производство, предпоставки за което в случая не са налице, тъй като жалбата не отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК.

Съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса за въззивно обжалване е в размер на 50 на сто от таксата дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, при което, с оглед изложеното по-горе, дължимата за въззивното обжалване на решението в цялост/и по трите разгледани иска/ държавна такса е в общ размер от 252лева, а не в размер на внесените общо 208лева.

Внасянето по сметка на Добричкия окръжен съд на дължимата държавна такса е предпоставка за допустимост на въззивното обжалване.

Горното налага прекратяване на настоящото въззивно производство и 3 връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на жалбата, тъй като съгласно чл.262, ал.1 от ГПК проверката дали жалбата отговаря на изискванията на чл.262, т.1 и т.4 от ГПК се извършва от първоинстанционния съд , респ. негова е компетентността по отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба – събиране в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№88/2025,г. по описа на ДОС и ИЗПРАЩА на Добрички районен съд за изпълнение задълженията му по чл.262, във вр. с чл.261 т.4 от ГПК като предприеме действия по отстраняване на констатираните нередовности на жалбата- събиране в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно мотивите на настоящото определение, след което незабавно да изпрати жалбата на окръжния съд за произнасяне по нея.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4