Решение № 244 от 30.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Стара Загора, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500613 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на В. Х. М. – длъжник по изпълнително дело № 134/2019г., по описа на ЧСИ Д. Ц., с район на действие - Окръжен съд - Стара Загора срещу действието на ЧСИ – отказ да прекрати изп. дело, отразен в постановление от 20.08.2025г.

Жалбоподателят обжалва действието на частния съдебен изпълнител – отказ за прекратяване на принудителното производство на основание изтекла давност. Счита, че обжалваното действие е неправилно, тъй като длъжникът не бил получавал никакви съобщения по изп.д. и в продължение на повече от 5 години взискателят не бил предприемал действия. Твърди, че имало пропуски в уведомяването и по чл. 47 ГПК. Счита, че задълженията и били отпаднали по давност по чл. 110, 111 ЗЗД. От декември 2018г. прекратила договорните си отношения с ЕВН.

Моли да се прекрати изпълнителното дело, а ако не била права да се спрат изпълнителните действия до изясняване на случая.

В срока не е постъпило становище от другата страна – взискателя „Е.Б.Е.“ ЕАД, гр. П..

В мотивите си си частния съдебен изпълнител Д. Ц., с район на действие Окръжен съд – Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна.

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата 1 оплаквания и разгледа приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законния двуседмичен срок за обжалване. Внесена е държавна такса по сметка на ОС – Стара Загора, обжалваното действие подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението.

Изпълнително дело № 134/2019г. по описа на ЧСИ Д. Ц. е образувано на 15.03.2019 г., по приложен изпълнителен лист срещу В. Х. с взискател ЕВН.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 04.05.2019г. по реда на чл. 47 ГПК. На 12.04.2019г. Банка ОББ е върнала съобщение, че е приела запор на ЧСИ по изп. дело. На 15.04.2019г. е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника. На 13.10.2020г. взискателят е поискал извършване на действия от ЧСИ – запор върху сметки в банки и трудови възнаграждения, възбрана върху недвижими имоти и др. На 04.10.2021г. има нова молба от взискателя със същите искания за извършване на действия от ЧСИ. На 25.10.2021г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в ОББ от ЧСИ, а на 03.11.2021г. е постъпил отговор от банката. На 19.01.2023г. взискателят с молба е поискал извършване на действия от ЧСИ. На 09.02.2023г. ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и е изпратил съобщение до Банка ДСК, а на 01.03.2023г. е върнато съобщение от банката. На 16.12.2024г. взискателят отново е поискал извършване на действия от ЧСИ. На 20.08.2025г. е постъпило искане от длъжника В. Х. за прекратяване на производството по изп. д. въз основа на което ЧСИ е постановил обжалваното постановление за отказ за прекратяване на производството.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК са изброени изрично хипотезите, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява. Изтекла погасителна давност на вземането не е сред тях. Изброяването е изчерпателно и разпоредбата е императивна, поради което въззивната инстанция намира, че от посоченото от длъжника основание за съдебния изпълнител не възниква задължение за прекратяване на делото. От друга страна, извън правомощията на ЧСИ е произнасянето по въпроса за изтеклата погасителната давност на вземането. В качеството си на орган по принудително изпълнение, на който Държавата е делегирала публична функция да извършва принудително събиране на притезания, ЧСИ изпълнява своята дейност само и единствено чрез способите, предвидени в ГПК. Изпълнителният процес се различава от исковия именно поради безспорността на вземането, за което е издаден изпълнителен лист. По съществото си преценката за изтекла погасителна давност представлява правораздавателна дейност, каквато съдебният изпълнител не може да осъществява. При наличие на погасено по давност вземане по изпълнителното дело, както твърди длъжникът – жалбоподател, това обстоятелство следва да бъде установено по съдебен ред, със завеждане 2 на отрицателен установителен иск и произнасяне на съда с влязло в сила съдебно решение. Не е в правомощията на съдебния изпълнител да установява погасяването по давност на вземането по изпълнителното дело. Съгласно чл.

433, ал.1 т. 7 ГПК ЧСИ следва да прекрати производството с постановление, едва когато по делото бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 или чл. 440 ГПК.

Не е налице и настъпила перемпция по изп. дело. Срокът по чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК е 2 - годишен и започва да тече от последното изпълнително действие по изп. дело. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по почин на ЧСИ при възлагане съгласно чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са насочването на изпълнение чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан, постъпването на парични суми от проданта или запора или плащания от трети задължени лица. Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК.

В настоящия случай видно от приложеното в електронен вид изпълнителното дело не е налице изтекла давност в продължение на 2 години от извършване на всяко едно от изпълнителните действия, предприети по изп. дело. По делото са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия – налагане на запори на сметки и движимо имущество на длъжника, за възбрана на недвижим имот, а ЧСИ е наложил е запори на банкови сметки на длъжника и възбрани върху недвижим имот. Всички посочени по - горе изпълнителни действия, предприети по изпълнителното дело от образуването му през 2019г. до настоящия момент обуславят извод, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК, тъй като между тези действия не е налице изтекъл 2 - годишен срок, през който да е налице бездействие от страна на взискателя. Ето защо съдът намира, че не е налице и предпоставката на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е бездействал в продължение на две години, а е извършвал действия, които прекъсват двугодишния срок.

Предвид гореизложеното, окръжният съд намира, че обжалваното действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Неоснователно е искането за спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание чл. 438 ГПК, предвид неоснователността на жалбата.

3

Водим от горните мотиви, Окръжният съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Х. М., ЕГН **********, гр.С.З., *** – длъжник по изпълнително дело № 134/2019г., по описа на ЧСИ Д. Ц., с район на действие - Окръжен съд - Стара Загора срещу действието на ЧСИ – отказ да прекрати изп. дело, отразен в постановление от 20.08.2025г. като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4