Решение № 279 от 08.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100503115 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ИВ. П. Т., чрез пълномощника адв. Кр.С.- АК Варна срещу Решение №262760/04.11.2021г., постановено по гр. дело №785 по описа за 2021г. на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Военно формирование № 34960 към щаба на флота, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.291, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили в Република България, вр. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225 КТ за признаване за незаконно и отмяна на прекратяване на трудово правоотношение, извършено със заповед № ЛС-01-94/21.11.2019г.; чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението и заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2617,20лв.; с правно основание чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, вр. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ за заплащане на сумата от 931,52лв., представляваща обезщетение за разликата в получаваното трудово възнаграждение в периода от 07.01.2020г. – 15.01.2020г. и от 28.02.2020г. -22.05.2020г.; с правно основание чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, вр. чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 72,64лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2019г.; с правно основание чл.298, ал.2 ЗОВСРБ, вр.чл.2 от Наредба Н-22/14.08.2018г. за заплащане на сумата от 720лв., представляваща полагаеми се порционни пари за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, както и с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на сума в размер на 1058,05лв., от които 321,05лв. – трудово възнаграждение за м. 11.2019г., от които 100лв., неправомерно удържани и преведени по сметка на ЧСИ по запорно съобщение и 221,05лв. за периода 22.11.-30.11.2019г.; 537лв.-допълнително трудово възнаграждение, представляващо „тринадесета заплата“ за 2019г. и 200лв. допълнително трудово възнаграждение, дължимо за отработени 139 дни.

В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е неправилно. Според въззивникът съдът неправилно е приел, че уволнението е извършено в рамките на изпитателния срок, като счита, че на 20.11.2019г., сключеният между него и ответника трудов договор е станал безсрочен, поради което и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 22.11.2019г. е незаконна. Неправилно и необосновано е прието, че от представената квитанция от 05.12.2019г. не се установява в чия полза е възстановена сумата от 1 работна заплата. Оспорват се като неправилни изводите на ВРС за недоказаност на претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни.

Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Счита изводите на ВРС за правилни и обосновани, поради което моли за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на направените съдебноделоводни разноски За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, вр. чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ и чл.224 КТ.

В исковата си молба въззивникът ИВ. П. Т. е изложил доводи, че извършеното със Заповед № ЛС-01-94/21.11.2019г. на командира на Военноморските сили прекратяване на трудовото му правоотношение относно длъжността „водач мотокар” в група за материално-техническо осигуряване на военно формирование 34960-Варна е незаконосъобразно. Твърди, че трудовият договор е сключен на 20.05.2019г. с изпитателен срок от 6 месеца , уговорен в полза на работодателя за длъжността „водач-мотокар“, като цивилен служител при трудово възнаграждение в размер на 1264,98лв. Полагали му се също и порционни пари в размер на 120лв. месечно.

Твърди, че срокът за изпитване е изтекъл на 20.11.2019г., поради което и на основание чл.71, ал.2 договорът се е трансформирал в договор за неопределен срок. Издадената на 21.11.2019г. заповед за прекратяване на правоотношението, считано от 22.11.2019г. на основание чл.71, ал.1 КТ, е незаконосъобразна, като издадена след изтичането на срока за изпитване и трансформирането на правоотношението в такова без определен срок. Предвид на това е предявила и исковите си претенции за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата до този момент длъжност и за обезщетение за оставане без работа за периода 22.11.2019г.-17.01.2020г. и от 15.01.2020г. до 28.02.2020г. в размер на 2617,20лв.

Твърди също, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника в следващите 6 месеца през различни периоди е престирал работна сила при други работодатели на по-нископлатена длъжност, поради което претендира разликата във възнагражденията като обезщетение в размер на 931,52лв. Твърди, че на 07.01.2020г. е сключил трудов договор с „Пристанище Леспорт“АД за длъжност водач-мотокар с трудово възнаграждение 610лв., като договорът е прекратен на 15.01.2020г.; на 28.02.2020г. е сключил трудов договор с „ГИД 2014“ООД с месечно възнаграждение в размер на 610лв. и същото е прекратено на 18.06.2020г.

Претендира сумата от 72,64лв., представляваща обезщетение за неизползван 9 дни полагащ му се платен годишен отпуск за 2019г., както и неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение за м. 11.2019г. в размер на 100лв., неправомерно удържани от работодателя от заплатата му в изпълнение на наложен запор от съдебен изпълнител, както и 221,05лв. за периода 22.11.2019г.30.11.2019г. Излага още, че въз основа на заповеди на работодателя му се полагат и допълнителни трудови възнаграждение в размер на 537лв. и сумата от 200лв.- за отработени над 139 работни дни.

Исковете са оспорени от ответната страна с възражения, че при прекратяването на трудовото правоотношение са спазени всички изисквания на закона. Срока за изпитване е бил договорен в полза на работодателя. Твърди, че поради ползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни срока за изпитване е бил продължен до 22.11.2019г., поради което и до тази дата работодателят е имал право да прекрати договора. Твърди също, че ищецът не се е явил на работното си място на 18.11.2019 и 19.11.2019г. и е бил открит с помощта на военна полиция на 20.11.2019г., съпроводен до военното формирование, където е дал писмени обяснения пред началника на военното формирование. Срокът за изпитване следва да се счита продължен и с трите дни, през които ищецът не се е явил на работа, т.е. до 25.11.2019г. Оспорват се като неоснователни и претенциите относно допълнителни възнаграждения, с твърдения, че към 31.10.2019г. ищецът не е имал необходимия стаж и отработени 139 дни за периода 01.01.2019г. – 31.10.2019г.

Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и съобразно нормата на чл.235 ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор, а това се установява и от приетите пред ВРС доказателства, че между страните е 2 съществувало трудово правоотношение относно длъжността „водач на мотокар”, на основание трудов договор №3820/20.05.2019г. В договора е посочено, че същият е сключен на 20.05.2019г., със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Същото е било прекратено, със заповед на работодателя № №ЛС-01-94/21.11.2019г., считано от 22.11.2019г. връчена на ищеца на 21.11.2019г., на основание чл.71, ал.1 КТ – прекратяване в срока на изпитване.

С трудовия договор е договорено месечно възнаграждение в размер на 570лв. и допълнителни месечни трудови възнаграждения- допълнителна добавка за работа в Министерство на отбраната в размер на 32% от основното месечно възнаграждение и допълнителни плащания в рамките на календарната година – еднократно за представително облекло в рамките на определен със заповед на Министъра на Отбраната лимит и ежемесечни порционни пари в размер определен с акт на Министъра на отбраната; договорени са 22 дни платен годишен отпуск.

Видно от представените по делото заявления от ищеца /от 15.07.2019г. и 25.10.2019г. и заповеди № РД-13-133/15.07.2019г. и № РД-13-204/25.10.2019г., ищецът е ползвал платен годишен отпуск от полагаемия му се за 2019г. на 16.07.209г. и 28.10.2019г.

По делото е представено заверено копие от предварително донесение рег. № 02711/19.11.2019г. от началника на военно формирование 34960 за инцидент, от което се установява че на 18.11.2019г. и 19.11.2019г. ищецът не се е явил на работното си място.

Представено е и копие от писмени обяснения, дадени от ищеца, във връзка с неявяването му на работа на 18.19. и 20.11.2019г.

Представена заповед на командира на военноморските сили от 13.11.2019г., издадена на основание заповед № ДХ-1252/07.12.2017г. на Министъра на отбраната и в изпълнение на заповед №ДХ-983/31.10.2019г. на Министъра на отбраната, с която е разпоредено на ищеца да не се заплаща парична награда, тъй като не отговаря на т.1.2 от заповед № РД-01-582/13.11.2019г.- има фактически отработени по-малко от 139 работни дни за периода 01.01.2019г.-31.10.2019г.

Видно от представените платежно нареждане и запорно съобщение с изх. № 22220/08.11.2019г. на ЧСИ Станимира Данова, работодателят е удържал от заплатата на ищеца за м. 11.2019г. сума в размер на 100лв., която е преведена по сметка на ЧСИ.

Съгласно представената квитанция от 05.12.2019г. ищецът е възстановил сума в размер на 221,05лв., представляваща работна заплата за м. 11.2019г., без отбелязване в чия полза е възстановена сумата.

Представено е банково бордеро от 07.01.2020г., от което е видно, че ищецът е превел сумата от 224лв. по своя банкова сметка

По делото са представени трудови договори, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, от които се установява, че ищецът е упражнявал труд по трудови правоотношения в периодите: 10.01.2020г.-15.01.2020г. и 02.03.2020г. – 18.06.2020г., като е получавал трудово възнаграждение в размер на 610лв.

Съгласно заключението на вещото лице, прието по делото на ВРС, брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. септември 2019г. е в размер на 758,10лв., от които 570рв. – основно трудово възнаграждение; 5,70лв. добавка за стаж; 182,40лв. добавка за работа в МО; отработените от ищеца дни за м. септември 2019г. са 19; размерът на брутното възнаграждение за м. 11.209г. е 541,49лв. а нетното – 301,51лв. Вещото лице е посочило и разликата между изчисленото трудово възнаграждение при ответника и полученото от ищеца по сключените трудови договори, след прекратяване на правоотношението с ответника; посочен е и размера на обезщетението за оставане без работа.

Приетата от съда фактическа обстановка, установена от събраните и описани по-горе доказателства обуславя следните правни изводи: Предявените от ищеца искове са неоснователни, по следните съображения: безспорно е установено, че страните са били във валидни трудоводоговорни отношения, като ищецът е работил при ответника – работодател като „водач мотокар” по трудов договор, прекратен по реда на чл.71, ал.1 КТ – прекратяване на срока за изпитване. От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен трудов договор със срок за изпитване -6 месеца в полза на работодателя. Основната предназначение на такъв договор е, страната, в чиято полза е уговорено изпитването, в случая – работодателя, предварително да провери дали този договор, с тава лице ще удовлетвори интересите, които влага при сключването на окончателен договор. Да провери дали работника е 3 годен да изпълнява възложената му работа. При прекратяването на такъв вид договори, страната, в чиято полза е уговорено изпитването може да прекрати договора едностранно без предизвестие, във всеки момент до изтичане на срока за изпитване и нейното волеизявление не е необходимо да бъде мотивирано. В случая трудовия договор е прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ в срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Възраженията на въззивника, че договорът се е трансформирал в такъв без определен срок, поради това, че в уговорения срок за изпитване работодателят не е прекратил трудовото правоотношение са неоснователни. При данните по делото, следва да се приеме, че правото на работодателя да прекрати договора е упражнено своевременно – до изтичане на срока за изпитване, каквото е изискването на чл.70, ал.1 КТ. Това е така, тъй като в срока на изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят е в законноустановен отпуск или по други важни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договора – чл.70, ал.3 КТ. До връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – 21.11.2019г., не е изтекъл уговорения от страните 6 месечен срок, който ищецът да е отработил ефективно.