Решение № 239 от 27.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. П., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500185 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.П. е образувано на основание въззивна жалба от Е. Г. Г., турски гражданин, притежаващ национален паспорт № ***, валиден до *** г. , чрез адв. Л. М. , срещу Решение № 19/ 08. 01. 2026 г по гр. д. № 4456/ 2025 г. по описа на РСП..

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон в обжалваната част.Отправено е искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявеният иск за прекратяване на брака с развод на основание чл. 49, ал.1 СК, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Л. Н. М. – Г. с ЕГН********** е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. Г. Г., че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение, 1 като бъдат присъдени направените по делото разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е прекратил с развод на основание чл. 49, ал.1 СК гражданският брак, сключен на 30. 09.2023 г. в гр.П., с Акт №0291, между съпрузите Л. Н. М. – Г. с ЕГН ********** и Е. Г. Г., роден на ***г., ЛНЧ **********, като

ДЪЛБОКО

И

НЕПОПРАВИМО

РАЗСТРОЕН.

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.П., ж.к.“С.“, бл.*, вх.*, ап.* е предоставено за ползване след прекратяване на брака на съпругата Л. Н. М. – Г. с ЕГН **********. След прекратяване на брака съпругата Л. Н. М. – Г. с ЕГН ********** следва да носи предбрачното си фамилно име– М.. На основание чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК, разноските остават в тежест на всяка от страните така, както са направени.

В мотивите на първоинстанционното решение съдът е приел с оглед събраните доказателства, че между страните е настъпило твърдяното дълбоко разстройство на брака. Съдът се е позовал на събраните гласни доказателства, като е установил, че от месец март 2024г. ответникът е започнал работа в друга държава – Англия и съпрузите не живеят в едно домакинство.

Установило се по делото също така, че през този период на година и половина, физическите срещи между тях са били редки и в повечето случаи за кратко време от няколко дни. От друга страна се е изяснило, че съпругата има непоколебимо желание да живее в България, а съпругът й трайно се е установил да работи в друга държава и намерението му е да продължи пребиваването си там. Съдът е приел от гласните доказателства, че и при най продължителното пребиваване на ищцата при съпруга й – през лятото на 2024г., между тях е имало противоречия и конфликтни ситуации, предизвиквали у нея притеснение и провокирали я да търси подкрепа от родителите си. Изясни се също така от показанията на свидетелите Ц. М. и Н.

2

М., че дори след претърпян от ищцата спонтанен аборт през ***., тя е разчитала на помощ и подкрепа от родителите си, тъй като съпругът й не е бил в страната, а и между тях е липсвала нормалната съпружеска комуникация. От показанията на св.М. съдът е изяснил още, че съпругата е сменила ключалката на жилището, в което живеела с детето си, за да не влиза съпруга й там.

Въз основа на посочените и изяснени за съда обстоятелства е направен извода, че е налице дълбоко разстройство на брачната връзка.

Съдът е съобразил и показанията на св.Б. В. за ползвана от съпрузите професионална помощ на психолог за заздравяване на брачната си връзка, но при категорично поддържаното от ищцата желание за прекратяване на брака, което е обосновало извода за настъпило и непреодолимо разстройство на брака.

С решението е прието, че не може да се очаква заздравяване на брачните отношения при наличие на желание за това само от единия съпруг и въз основа на изложеното съдът е приел, че са налице предвидените в чл.49, ал.1 от СК предпоставки за прекратяването на брака между страните. Въпросът за вината за разстройството на брака не е поставен от никой от съпрузите, поради което съдът не го е изследвал.

Въззивният съд изцяло възприема изложените съображения от първоинстанционния съд в цитираните по- горе мотиви от обжалвания съдебен акт. От доказателствата по делото се установява, че страните не живеят заедно не само в едно жилище, но живеят в различни страни от месец април 2024 г. От доказателствата по делото се установява, че съпругата неколкократно е посещавала съпруга си във Великобритания заедно с детето си, но при престоите им в дома на въззивника са възниквали конфликти, неразбиране помежду им, противоречия са възниквали дори за елементарни ежедневни въпроси затова каква храна да се приготви и къде да спи детето на въззиваемата, въззивникът купувал отделно храна и я приготвял отделно само за него. От показанията на свидетелите Ц. М. и Н. М. ( родители на въззиваемата) се установява, че в присъствието на съпругата си и детето й въззивникът предизвиквал скандали заради храната на масата, не разговарял със съпругата си и живеел в отделна стая. Свидетелите са посочили, че въззиваемата споделяла за страха си от съпруга си, който имал гневни изблици 3 в нейно присъствие и за възможността словесната агресия да прерасне във физическа. В подкрепа на тези обстоятелства са показанията на свидетелката Ц. М., която твърди, че въззивникът е употребявал вечер алкохол в присъствието на съпругата и детето, лягал на земята и виел и крещял на турски език. Свидетелите посочват, че страх от въззивника изпитвал и детето на съпругата. От гласните доказателства се установява също, че въззиваемата е забременявала два пъти от съпруга си, като първият път е прекъснала бременността планирано по нейно желание, като съпругът е проявил безразличие към бременността и последвалия аборт. От доказателствата става ясно, че въззиваемата е забременяла втори път от съпруга си и е претърпяла спонтанен аборт, съпругът е бил в България три дни, след което е заминал отново във Великобритания без да се поинтересува за състоянието на съпругата си. От данните по делото се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от месец април 2024 г., тъй като периодичните и кратки престои на съпругата в дома на въззивника във Великобритания не би могло да се определят като положителни промени за брака и щастливо съжителстване на съпрузите.

Във въззивното производство въззивникът е представил Решение № 3639/ 28 01. 2026 г. по адм. д. № 9818/ 2025 г. по описа на Административен съд – София, с което е отменена по жалба на Е. Г. Г. Заповед № 316а – 3837 от 08. 08. 2025 г. на директора на ОСМВР – П., с която е отнето правото на въззивника на продължително пребиваване в Република България. Няма данни влязло ли е в сила цитираното решение. В мотивите е посочено, че административното производство е образувано по сигнал на въззиваемата до дирекция „Миграция“ затова, че бракът й с въззивника е сключен единствено с цел придобиване на право на пребиваване на турския гражданин в Република България. Съдът е приел, че са недоказани мотивите в оспорената заповед, че бракът само формално е действителен и е без действителни брачни отношения между съпрузите, а е бил сключен с цел заобикаляне на нормите на българското законодателство.По отношение на второто основание за отмяна на оспорваната заповед административният съд е приел, че след като правото на пребиваване е предоставено на турския гражданин в качеството му на член на семейството на български гражданин, то отпадане на основанието означава същият да е загубил това си качество, каквото обстоятелство не се установява по делото с влязло в сила решение.

4

Представеното и обсъдено по- горе съдебно решение на Административен съд – София навежда на извода, че за въззивника е налице още едно правно основание да оспорва прекратяването на брака с въззиваемата и това възникването на правно основание за прекратяването на постоянното му местопребиваване в Република България, тъй като с прекратяването на брака ще загуби качеството си на член на семейството на български гражданин. Съдебното решение по административния спор само допълва общата характеристика на брака между страните. Действително не е налице фиктивно сключен брак, както и са осъществени действителни брачни отношения между страните. Независимо от това отношенията между страните като съпрузи са значително влошени, същите са във фактическа раздяла от продължителен период от време (месец април 2024 г.), като живеят в различни европейски страни,едната от които е извън ЕС. В краткото време, в което съпрузите са се срещали са възниквали конфликти, скандали и неразбиране на ежедневните житейски нужди на всеки един от тях и на детето, липсва емпатия между тях и разбиране на другия, липсват пълноценни контакти помежду им. Съпрузите са провеждали многократно психологическа консултация със свидетелката Б. В., от показанията на която се установява, че споровете са били за ежедневни битови проблеми, но впоследствие в близко време са извършени отново няколко консултации , като въззиваемата е очаквала промяна на съпруга си в отношението към нея и е задавала въпрос на свидетелката В. дали и могъл въззивникът да се промени в отношението си към нея. Същата свидетелка твърди, че въззиваемата е поискала 5000 евро от въззивника, за да останат в брак, което е изненадало въззивника, след което въззиваемата е поискала 10 000 евро. В показанията на същата свидетелка е посочено, че въззиваемата е имала намерение да оттегли жалбите в МВР срещу въззивника.

Обсъдените показания на свидетелката В. подкрепят изцяло показанията на останалите свидетели за отношенията между съпрузите и затова, че между тях не съществуват уважение, обич, доверие и разбиране, а водещото в отношенията им е материалния интерес на двете страни, което определя отношенията помежду им. В тази връзка въззивният съд възприема и становището на първоинстанционния съд, че не може да се очаква заздравяване на брачните отношения при желание само на един от съпрузите за това, още повече, че желанието на съпругата за прекратяването на брака е 5 трайно установено.

Въз основа на изложеното въззивният съд счита, че е налице дълбоко разстройство на брака, поради което следва същият да бъде прекратен с развод на основание чл. 49, ал.1 СК.

По отношение на вината не следва да е налице произнасяне на съда, тъй като страните не се позовават на това основание за прекратяването на брака. Въззивният съд счита, че следва семейното жилище да бъде предоставено за ползване на въззиваемата страна, като същата да носи предбрачното си фамилно име след прекратяването на брака.

По въпроса с разноските в първоинстанционното производство следва да се приложи разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр. 2 ГП К и същите да останат за страните, както са направени.

С оглед изложеното съдът счита, че следва обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Във въззивното производство е направено искане за присъждане на деловодни разноски и от двете страни, като на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените и заплатени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 19/ 08. 01. 2026 г по гр. д. № 4456/ 2025 г. по описа на РС- П..

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 Е. Г. Г., ЛНЧ***, роден на *** на Л. Н. М. – Г. с ЕГН********** направените деловодни разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро.