Присъда № 260 от 16.12.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 260/16.12.2025г. по НОХД № 5914/2025г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Н.Й.С., ЕГН **********, и същата е предадена на съд за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец септември 2024 г. до месец август 2025 г., включително, в **, обл. Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 2060 от 06.06.2022г., постановено по гр. дело № 20215330120380/2021г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, III-ри бр. с., влязло в законна сила на 06.06.2022г. да издържа свои низходящи – ** си Д.А.Ч.а, родена ** и ** Й.А.Ч., роден **, чрез техния ** и законен представител А.Й.Ч., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 12 /дванадесет/ месечни вноски в размер на 172,50 лв. всяка от тях за детето Д.А.Ч.а, родена ** и 12 /дванадесет/ месечни вноски в размер на 172,50 лв. всяка от тях за детето Й.А.Ч., роден **, или общият размер на неизплатените месечни вноски за издръжка на двете деца е 4 140 лева (четири хиляди сто и четиридесет лева).

По искане на подсъдимата и нейния защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимата да бъде наложено по-лекото от двете предвидени наказания, а именно „пробация” в размер, ориентиран към законоустановения минимум, в съвкупност от двете задължителните пробационни мерки с минимална периодичност на срещите.

По делото не са конституирани частни обвинители, тъй като искане в такава насока не е постъпвало.

Защитникът на подс. С. - адв.И., счита деянието за доказано и пледира съдът да наложи на подзащитната му по-лекото по вид наказание – пробация, в минималния срок от шест месеца при двете задължителни пробационни мерки с минималната периодичност.

Подсъдимата Н.Й.С. се признава за виновна и изразява съжаление за стореното. Сочи наличието на финансови трудности, които я препятстват да заплаща издръжката. Пледира за наказание в минимален срок.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

Подсъдимата Н.Й.С. е родена **, живуща в **, б., б.г., с основно образование, разведена, работеща, неосъждана, ЕГН **********.

На 27.06.2015г. свидетелят А.Й.Ч. сключил в ** граждански брак с подсъдимата Н.Й.С.. Двамата заживели в къща, собственост на св. Чанов, находяща се в **, ул. **. От брака им се родили две деца – малолетната Д.А.Ч.а, родена ** и малолетния Й.А.Ч., роден **

Първоначално взаимоотношенията между двамата съпрузи били нормални, но впоследствие конфликтите помежду им зачестили и така се стигнало до прекратяване на брака им. Това се случило с Решение № 2060/06.06.2022г. по гр. дело № 20215330120380 по описа на Пловдивски районен съд за 2021 г., IIІ брачен състав, влязло в законна сила на 06.06.2022 г.

По силата на това решение упражняването на родителските права спрямо родените от брака малолетни деца било предоставено на **та - св. А.Й.Ч., а спрямо майката - подс. Н.Й.С. бил определен режим за лични отношения с децата й. Със същото решение Районен съд - Пловдив осъдил подсъдимата Н.Й.С. да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните си деца, чрез техния ** и законен представител – св. А.Ч., в размер на 172,50 лева (сто седемдесет и два лева и петдесет стотинки) за всяко едно от децата, платими до 15-то число на месеца, за който се отнася.

След влизане на съдебното решение в сила, свидетелят А.Й.Ч. заедно с двете си малолетни деца - Д.А.Ч.а и Й.А.Ч. останали да живеят в семейното жилище в **, ул.**. Подсъдимата Н.Й.С. била добре запозната с тези обстоятелства, тъй като това било отразено в самото съдебно решение, а след влизането му в сила, св. А.Ч. и децата не променили адреса по местоживеене.

При постановяване на съдебното решение, с което бил прекратен бракът и с което подс. С. била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните си деца чрез техния ** и законен представител – св. А.Ч. в размер на 172,50 лева за всяко едно от децата, между подс. С. и св. А.Ч. била постигната изрична уговорка за начина на заплащане на дължимата месечна издръжка. Двамата се уговорили дължимите като месечна издръжка парични средства да бъдат превеждани от подс. Н. С. по банкова сметка на св. А.Й.Ч., номерът на която, съгласно горепосоченото съдебно решение, бил предоставен от **та в съдебното заседание от 06.06.2022г.

След влизане на съдебното решение в сила на 06.06.2022г. подс. Н. С. изплатила дължимите вноски за издръжка на двете си малолетни деца за периода от месец юни 2022 г. до месец юли 2023г., включително, след което спряла да плаща дължимата издръжка на двете си деца. Във връзка с последното било образувано наказателно производство и с присъда № 91/13.05.2024г., постановена по НОХД № 579/24г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязла в сила на 29.05.2024 г. подсъдимата Н.Й.С. била призната за виновна за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец август 2023 г. до месец наември 2023г., включително, в гр. Раковски, обл. Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 2060 от 06.06.2022г., 2 постановено по гр. дело № 20215330120380/2021г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, III-ри бр.с., влязло в законна сила на 06.06.2022г. да издържа свои низходящи – ** си Д.А.Ч.а, родена ** и ** Й.А.Ч., роден **, чрез техния ** и законен представител А.Й.Ч., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 4 /четири/ месечни вноски в размер на 172,50 лв. всяка от тях за детето Д.А.Ч.а, родена ** и 4 /четири/ месечни вноски в размер на 172,50 лв. всяка от тях за детето Й.А.Ч., роден **, или общият размер на неизплатените месечни вноски за издръжка на двете деца бил 1 380 лева. На основание чл.183, ал.3 от НК Н.Й.С. не е била наказана, тъй като до приключване на съдебното следствие по НОХД № 579/24г. по описа на Районен съд – Пловдив изпълнила задължението си и не били настъпили други вредни последици за децата й Д.А.Ч.а и Й.А.Ч..

В периода от месец декември 2023г. до месец август 2024г., включително, подсъдимата С. плащала издръжката, дължима за двете си деца, макар и с известно закъснение, но след като платила издръжката, дължима за двете си малолетни деца за месец август 2024г., повече не платила нито лев на св. А.Ч.. Така, въпреки възникналото задължение за подсъдимата Н.Й.С. да издържа своите низходящи – малолетната си ** Д.А.Ч.а и малолетния си син Й.А.Ч., което й било известно, С. не изпълнила това свое задължение в периода от месец септември 2024 г. до месец август 2025 г. включително, като не заплатила общо 12 /дванадесет/ месечни издръжки на малолетната си ** Д.А.Ч.а в размер на 172,50 лв. всяка и 12 /дванадесет/ месечни издръжки на малолетния си син Й.А.Ч. в размер на 172,50 лв. всяка или общият размер на неизплатените месечни вноски за издръжка на двете деца бил 4 140,00 лв.

/четири хиляди сто и четиридесет лева/.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимата, направени в съдебното производство, от свидетелските показания на А.Й.Ч., дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – заверен препис на Решение № 2060/ 06.06.2022г. по гр. д. № 20215330120380/2021г., по описа на ПРС, III бр.с., справки от НАП, Агенция по заетостта – Бюро по труда“, Агенция по вписванията, Община Раковски, АСП, ТП НОИ, КАТ, АИС „БДС, справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимата.

От наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимата, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на 3 настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

Това е така, тъй като свидетелят А.Ч. логично и непротиворечиво изясняват всички факти и обстоятелства, които са му станали известни и които са предмет на доказване в настоящото производство - инкриминирания период, естеството и основанието на задължението на подсъдимата, липсата на изпълнение на същото от нейна страна, размерът му, като показанията му се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства, които съдът цени като обективни, достоверни и неоспорени от страните.

В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимата, което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така възприетата фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимата Н.Й.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец септември 2024 г. до месец август 2025 г., включително, в **, обл.

Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 2060 от 06.06.2022г., постановено по гр. дело № 20215330120380/2021г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, III-ри бр. с., влязло в законна сила на 06.06.2022г. да издържа свои низходящи – ** си Д.А.Ч.а, родена ** и ** Й.А.Ч., роден **, чрез техния ** и законен представител А.Й.Ч., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 12 /дванадесет/ месечни вноски в размер на 172,50 лв. всяка от тях за детето Д.А.Ч.а, родена ** и 12 /дванадесет/ месечни вноски в размер на 172,50 лв. всяка от тях за детето Й.А.Ч., роден **, или общият размер на неизплатените месечни вноски за издръжка на двете деца е 4 140 лева (четири хиляди сто и четиридесет лева).

Подсъдимата е изпълнила обективните съставомерни признаци на това деяние, като през инкриминирания период в гр.Раковски, обл.Пловдив, не е изплащала дължимата от нея издръжка за децата си, чийто размер от 172.50 лв. месечно за всяко едно от децата, бил определен с влязло в сила на 06.06.2022г. Решение №

2060 от 06.06.2022г. по гр.д. №

20215330120380/2021г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, III-ти бр.

Според постоянната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите.

Съгласно чл. 143 ат. 2 от Семейния кодекс - „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“ В този смисъл несъстоятелни са доводите на подсъдимата за мотив за неплащането на издръжката поради затрудненото й материално положение.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк 4 умисъл, тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимата е била наясно досежно определения с горното решение на ПРС размер на месечната издръжка, касаеща низходящите й, като последващото неплащане е било напълно съзнателно. Още повече, че подсъдимата е работоспособна, тоест има възможност да употреби работната си сила, така че да обезпечи финансово развитието на децата си.

При индивидуализиране на наказанието на подсъдимата съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от същата самопризнания и то още на фазата на досъдебното производство, изразеното съжаление, съдействието за разкриване на обективната истина и относително добрите характеристични данни за личността й, предвид трудовата й ангажираност.

Отегчаващите отговорността обстоятелство се установяват в значителният размер на неизплатеното задължение към двете й деца, продължило за период от една година, както и фактът, че подсъдимата вече е била осъждана за същото по вид престъпление, като спрямо нея е била приложена привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, като не е била наказана.