Решение № 542 от 28.12.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Кърджали, 28.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20245140100684 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „Ю.Б.“ АД (правоприемник на БНП П.П.Ф. С.А., клон България, считано от 01.06.2023 г.) против Б. Ф. Д. обективно съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.

1 от ГПК с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 240 във вр. чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД за парични вземания, произтичащи от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-19332665, сключен на 27.05.2022 г., с обща цена 741,44 лв., обуславяща родова подсъдност на районен съд като първа инстанция по арг. от чл. 104, т. 4 във вр. с чл. 103 от ГПК.

Ищецът твърди, че с Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-19332665, сключен на 27.05.2022 г., „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е отпуснал заем на Б. Ф. Д. в размер па 1208.80 лева. Сочи, че дружеството „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е изплатило сумите по заемите директно на търговеца, от който длъжникът закупил стоките, като по този начин е изпълнило задължението си по договора, т.е. фактическият състав по реалната сделка е бил изпълнен. Това създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 11 месечните погасителни вноски, всяка в размер на 119.55 лева, според индивидуално уговорен между страните погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. Месечните вноски по предходното изречение 1 съставлявали изплащане на главницата по кредита, покриване на разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита (годишен процент на разходите) и изплащане на определена надбавка, съставляваща печалбата на Кредитора, с характер на възнаградителна лихва. С оглед възникналата между страните по делото облигационна обвързаност по сключения между тях договор за кредит CREX-19332665 за кредитополучателя е възникнало задължението да изплаща заема съобразно договорения погасителен план.

Ищецът сочи, че длъжникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит па 01.12.2022 година, към която дата са били заплатени 5 броя погасителни вноски. На 01.01.2023 г. - датата на втората пропусната месечна вноска е настъпил предсрочна изискуемост на вземането.

Излага се, че от посочената дата, вземането на кредитора е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, предвид което на 11.04.2023 г. на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът изрично е бил обявен за предсрочно изискуем. Предвид липсата на доброволно връщане на заетите средства и за събиране на задължението по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-19332665, сключен на 27.05.2022 г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано частно гражданско дело 20245140100253 по описа за 2024 г. на РС- Кърджали. Към момента па подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по кредита, отпуснат на Б. Ф. Д. възлизал в общ размер на 741.44 лв., а направените разходи в производството – общо на 505 лв.

Ищецът твърди, че в негова полза е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПK, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което му били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника. Обосновава правния си интерес от завеждане на делото с изложеното по-горе, като моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият има задължение към „Ю.Б.“ АД, произтичащо от Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. 20245140100253 по описа за 2024 г. на РСКърджали, във връзка с Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-19332665, сключен на 27.05.2022 г., в общ размер на 741.44 лева, от които: главница - 651.92 лева; възнаградителна лихва - 4.93 лева от 2

01.12.2022 г. до 01.05.2023 г.; мораторна лихва - 84.59 лева от 01.01.2023 г. до 16.01.2024 г., ведно със законна лихва за забава от момента на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в заповедното производство съдебни разноски по делото в размер на 25.00 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева. Моли за присъждане и на направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. Ф. Д., ЕГН ********** от гр.

Кърджали не представя отговор и доказателства, в проведените две открити съдебни заседания, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

С оглед процесуалното поведение на ответника е поискано постановяване на неприсъствено решение от процесуалния представител на ищеца с Молба вх. № 11219/30.10.2024г.

Настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение против ответника. Ответникът е редовно призован за първото съдебно заседание, при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, като в изпратената до същия призовка, ведно с определението по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се е явил и не изпратил представител в първото по делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Писмените доказателства по делото сочат, че може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Според чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва 3 неприсъственото решение да се мотивира по същество.

Независимо от изложеното, районният съд като прецени изложените доводи в исковата молба и събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпределената доказателствена тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно правоотношение с ответника, въз основа на което произтичат претендираните вземания, тяхната изискуемост и размер, както и дали преди предявяване на вземането е настъпила предсрочна изискуемост, с оглед твърденията, че такава е обявена на длъжника.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит CREX19332665 се установява безспорно, че същият е сключен между страните на 27.05.2022 г., по който длъжникът усвоява сумата 1208.80 лв., подлежаща на връщане с оскъпяване на 11 месечни погасителни вноски, всяка по 119.55 лв., с краен срок за изпълнение 01.05.2023 г.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Това обстоятелство в случая е ирелевантно, тъй като е настъпила изискуемост на дълга, с настъпване на падежната дата на последната месечна вноска – 01.05.2023 г., което обстоятелство е настъпило преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.

От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит № CREX-19332665 от 27.05.2022 г., който е усвоен на 27.05.2022 г. Усвоената сума е в размер на 1208.80 лв., която е използвана за закупуване на стоки в размер на 1108.99 лв., за което е издадена фактура № 0390092328/27.05.2022 г. от "Т.Б." ЕАД и за застрахователна премия в размер на 99.81 лв.

Според експертизата по кредита постъпилите суми от ответника за погасяване на главница, лихви и застраховка са в размер на 658.20 лв., от които за главница в размер на 556.88 лв. и за лихва за кредит в размер на 101.32 лв. Неплатени са суми, както следва: главница - 651.92 лв., 4 възнаградителна лихва /01.04.2023 г. - 01.05.2023 г./ - 4.94 лв., мораторна лихва /01.01.2023 г. до 28.06.2024 г./ - 126.10 лв. Размерът на задължението по кредита към момента на изготвяне на заключението /към 18.11.2024 г./ е както следва: главница - 651.92 лв., възнаградителна лихва /01.04.2023 г. - 01.05.2023 г./ - 4.94 лв., мораторна лихва /01.01.2023 г. до 28.06.2024 г./ - 126.10 лв.

Съдът кредитира неоспореното заключение на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК.

Поради това и договорът е породил облигационното си действие и са неприложими последиците на чл. 22 от ЗПК, както и на чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП. Спазено е и изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвид уговорения фиксиран лихвен процент и посочената обща стойност на плащанията от 1208.80 лв., при което е установима цената на услугата, представляваща възнаградителна лихва, която не превишава повече от пет пъти размерът на законната лихва, по арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК, като в чл. 1 и чл. 2 от договора изрично е постигнато съгласие, че лихвеният процент по договора е фиксиран по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК за целия срок на договора и началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, за която цел се приема, че годината има 365 дни.

При преценката за изискуемостта на задължението за връщане на кредита следва да се има предвид, че преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.02.2024 г.), цялата неплатената част от кредита е станала изискуема към момента на неплащане на последната погасителна вноска - 01.05.2023 г., т. е. всички вноски са падежирали, поради което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, независимо дали предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК). По изложените съображения следва да се уважи вземането за главница и възнаградителна лихва.

5

Следва да се отбележи, че по отношение на претендираната лихва за забава, вещото лице е изчислило същата за периода 01.01.2023 г. до 28.06.2024 г. /така както му е поставена задачата от ищеца, с оглед твърдяната предсрочна изискуемост от дата 01.01.2023 г./ и е установило, че за сочения период възлиза в размер на 126.10 лв. Съдът намира, че лихвата за забава следва да се изчисли поотделно върху всяка дължима вноска за главница, с оглед настъпване на падежа на същата за посочения период 01.01.2023 г. до 16.01.2024 г., а не върху целия размер на предсрочно изискуемата главница, с оглед прието по-горе за дължимост на вноските поради настъпил падеж, а не поради надлежно обявена предсрочна изискуемост преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.

Предвид изложеното, съдът извърши самостоятелно изчисление чрез ползване на интернет калкулатор /www.calculator.bg/, съгласно който за периода от 01.01.2023 г. до 16.01.2024 г., лихвата за забава възлиза на 73.88 лв., до който размер следва да се уважи иска, а в останала част до пълния предявен размер от 84.59 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед на горното, облигационното отношение е действително, а претендираните вземания са ликвидни и изискуеми, поради което съдът следва да уважи изцяло предявените установителни искове за главница и договорна лихва, а вземането за лихва за забава до установения размер от съда, съобразно изчисленията с интернет калкулатор в размер на 73.88 лв., а за останалата част до пълния претендиран размер от 84.59 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане.