Решение № 1506 от 18.12.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1506 гр. Варна, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110203471 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Г.Т.Х.“ООД против НП № 03-2500355/08.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което на юридическото лице на основание чл. 78 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева, за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ.

В жалбата се излага становище, че оспорваното НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени процесуални нарушения, като наказващият орган не е съобразил тежестта на нарушението, многобройните смекчаващи обстоятелства, както и липсата на настъпили вреди от деянието, както за служителя, така и за държавата. Твърди се, че са налице всички основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН с оглед маловажност на случая. Сочи се, че неправилно в обжалваното НП е определен органът, пред когото следва да се подаде уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, а именно – ДИТ-Варна, доколкото съгласно цитираната като нарушена разпоредба, уведомлението се подава до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Маловажността на случая по смисъла на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН се обосновава с незабавното отстраняване на нарушението след извършване на проверката, при която същото е осъществено /а именно на 23.06.2025 г./, спазването на трудовите правата на конкретния чужд гражданин, липсата на вредни последици от деянието, доколкото въпросният чужд гражданин е имал издадено разрешение за законно пребиваване в Република България, валидно сключен и подписан трудов договор, регистриран в срок в компетентната ТД на НАП. С оглед на изложеното се навежда аргумент, че и минималната наложена санкция се явява несъразмерно тежка, предвид степента на обществена опасност на деянието. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и 1 законосъобразно и на въззивника да се отправи предупреждение на основание чл. 28 ал. 1 от ЗАНН. Претендира се и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски от 588 лева за изплатен адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт Х., която оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява извършеното нарушение на чл.

10, ал. 1 от ЗТМТМ. Изразява становище, че доколкото нарушението е извършено на територията на гр. Варна, наказващият орган е именно Инспекцията по труда – Варна, до който е следвало да се депозира и процесното уведомление. Доводът, че нарушението е било отстранено към деня на съставяне на акта и НП не променя факта за извършено нарушение към момента на проверката. Тъй като видно от доказателствата по делото трудовият договор е сключен на 19.05.2025г. и неподаването на уведомления е установено не само по отношение на едно лице, а за повече от 17 работника, граждани на трети страни. Твърди, че голяма част от трудово ангажираните лица от дружеството са били граждани на трети страни и за нито едно лице не е било подадено уведомление към момента на проверката. Навежда доводи, че деянието е формално и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид нарушения, които застрашават обществените отношения, свързани с трудовата миграция, трудовия пазар, отчетността на наетите служители от трети страни. Иска се НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – свид. Т. Г. и свидетеля по акта – Р. Н., и двете на длъжност „инспектор“. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 05.06.2025 г. свид. Г. – инспектор при ДИТ-Варна, съвместно със свой колега – Б.Д., извършила проверка на офис, находящ се в кк „Златни пясъци“, стопанисван от „Г.Т.Х.“ООД. На място била връчена призовка на представляващ дружеството, с която било изискано представянето на документи във връзка с възникване и съществуване на трудовите правоотношения с наети лица от дружеството в качеството му на работодател.

Въз основа на представените документи било установено, че на 19.05.2025 г. дружеството-жалбоподател е сключило трудов договор № ТД- 00028/19.05.2025 г. с лицето П.В., с ЛНЧ ***, гражданин на Република УкР., на основание чл.68, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ), за работа на длъжност - „шофьор, лек автомобил до 9 места". Установено е, че лицето се ползва от временна закрила за срок от 27.02.2025 г. до 04.03.2026 г. с място на работа - офис, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл.

Варна, к.к. Златни пясъци. Съгласно посочения трудов договор, работникът е постъпил на работа на 19.05.2025 г., което е констатирано и от присъствената форма за отчитане явяването/неявяването на работа за месец май 2025 г. за посоченото лице.

Предоставена е регистрационна карта на чужденец, издадена от Държавна агенция за бежанци при Министерския съвет № 825259641 валидна до 04.03.2026 г. на П.В., с 2

ЛНЧ ***, гражданин на УкР..

В хода на проверката е констатирано, че в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето П.В., с ЛНЧ ***, гражданин на Република УкР., „Г.Т.Х.“ООД, ЕИК ***, в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, не е уведомил писмено за това Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна „Г.Т.Х.“ООД, ЕИК ***, е подало уведомление за действително започване на работника П.В., с ЛНЧ *** - гражданин на трета държава на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) с вх. № 25092260/23.06.2025 г.

При така установените факти, свид. Р. П. съставила на дружествотожалбоподател АУАН № 03-2500355/07.07.2025 г. за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, извършено на 28.05.2025 г. в гр. Варна на ***, до който момент дружеството е следвало да подаде в ДИТ – Варна уведомление за започване на работа на чужденец, гражданин на трета държава.

В 7-дневен срок от подписването на акта за установяване на административно нарушение са направени писмени възражения с вх. № 25104120/11.07.2025 г.

След като е оценил възражението като неоснователно, Директорът на ДИТ Варна издал срещу „Г.Т.Х.“ООД обжалваното НП, с което за констатираното с АУАН нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, като на основание чл. 78 ал. 1 от ЗТМТМ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, в т.ч. процесното НП и АУАН, и заверени копия на протокол №ПР2523141/04.07.2025 г. призовка № ПР25055408/05.06.2025 г., идентификационна карта, трудов договор, уведомление от 23.06.2025 г., регистрационна карта на чужденец издадена от Държавна агенция за бежанци при Министерския съвет № 825259641 валидна до 04.03.2026 г., присъствената форма за отчитане явяването/неявяването на работа за месец май 2025 г вх. № 25104120/10.07.

Приобщените доказателства преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателката.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 03-2500355/08.08.2025 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на ДИТ-гр. Варна, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3-0085/24.01.2023 г. , същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а според ал. 4 на с. р., наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ, 3 министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а според ал. 2 специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 21 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда" /УП/, изпълнителният директор ръководи Агенцията [като] издава наказателни постановления по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл. 6, ал. 5 от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове.

Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от УП, надлежно извършената делегация на правомощия (т. 4 от Заповед № 3-0011/12.01.2010 г.) и в контекста на специализирания контрол съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, неоснователно въззивникът твърди, че уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ е следвало да се подаде в гр. София – където е седалището на Изпълнителната агенция, респ. нарушението е извършено в гр. София и директорът на ДИТ-Варна не разполага с териториална компетентност да издаде наказателното постановление.

Съгласно чл. 399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА "ГИТ", която се ръководи и представлява от изпълнителния директор, като последният определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. От цитираната по-горе разпоредба на чл. 6, ал. 1 от УП следва, че изпълнителният директор на ГИТ е административнонаказващ орган за нарушения на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни органи от същото ведомство. Не съществува пречка той да делегира това свое правомощие на друго длъжностно лице от това ведомство, по аргумент от чл. 6, ал. 5 от УП и от общата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, и именно това в случая е сторено с издаването на представената по делото Заповед № 3-0011/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на ГИТ.

Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от УП, надлежно извършената делегация на правомощия (т. 4 от Заповед № 3-0011/12.01.2010 г.) и в контекста на специализирания контрол съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, неоснователно въззивникът твърди, че уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ е следвало да се подаде в гр. София – където е седалището на Изпълнителната агенция. С оглед на изложеното правилно е посочено, че уведомлението е следвало да бъде подадено в ДИТ -Варна, доколкото мястото на полагане на труд е на територията на обл. Варна.

Правилното определяне на местоизвършване на деянието на територията на гр.

Варна следва и от съдържанието на публикувания формуляр на уведомлението по чл.

10, ал. 1 от ЗТМТМ, на сайта на Главна дирекция "Инспекция по труда" . В указанията за попълване на същия е посочено, че Уведомлението се подава в Дирекция "Инспекция по труда" за съответната област на Република България, на територията на която се намира адресът на месторабота на работника, гражданин на трета държава.