Решение № 32 от 29.02.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Видин, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Т. И.

Членове:

В. Д. С.

В. Р. Г. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241300600014 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от подсъдимият С. В. Н., чрез защитника си – адв. Б. В. срещу присъда присъда № 7 ОТ 21.12.2023 г. ПО НЧХД № 61 ОТ 2023г. на Районен Съд Кула. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12.07.2022г в гр. Видин в Районен съд – Видин публично в съдебно зала, в съдебно заседание, пред първи състав на наказателно отделение, пред съдебния секретар, пред адвокат Б., пред Л. Л., като свидетел е заявил „ Познавам жалбоподателя / по това дело жалбоподател е С. А. А./, виждал съм го. Господина е от криминалния контингент….“ , което обстоятелство е позорно.

С гореописаната присъда подсъдимият С. В. Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147 , ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му наложена „Глоба“ в размер на 1000 лева.

С присъдата подсъдимият Н. е осъден да заплати на С. А. сумата от 300 1 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.

52 от ЗЗД, причинени от гореописаното деяние, като предявеният граждански иск от А. е отхвърлен до пълната сума от 3000 лева.

Със същата присъдата е признат за невинен и е оправдаван по обвинението за това, че деянието е извършено от длъжностно лице при или по повод на службата на подсъдимия и представлява престъпление по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 във вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 50 лв., които следват да бъдат заплатени на РС-Кула, представляващи държавна такса за уважения граждански иск.

Недоволен от присъдата, подсъдимият С. В. Н., чрез защитника си – адв. Б.

В., в срок е депозирал въззивна жалба, с твърдения, че същата е незаконосъобразна и необоснована, като са не са осъществени разпоредбите на материалния закон от обективна и субективна страна. Прави анализ на събраните доказателства, като подчертава показанията на свид. Л. Л. и представеното като доказателство Решение № 303 по гр. дело 185/19 на ВРС.

В депозирана допълнителна молба посочва, че неправилно районен съд е достигнал до фактическите изводи, въз основа на които е постановил своята присъда. Прави тълкуване на използваните думи. Посочва, отново, че неговия подзащитен е бил подведен от дежурния на ОДЧ. Изтъква, че за извършеното деяние няма обвинение, но дори и да има същото е несъставомерно.

В съдебно заседание частния тъжител, чрез неговия повереник счита жалбата за неоснователна не сочи доказателства, посочва че присъдата не е обжалвана от тяхна страна и моли да се потвърди като справедлива и законосъобразна. По отношение на гражданския иск, също моли да се потвърди.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява, неговият защитник поддържа подадената жалба, не сочи други доказателства. Отново посочва, че има разминаване между обвинението за клевета и инкриминираните думи, като изтъква, че разликата между обидата и клеветата е присъствието на пострадалия. Отново прави анализ на свидетелските показания на свидетеля Л., както и на инкриминираните думи.

Окръжен съд – Видин следва изрично да подчертае на страните, че 2 настоящото производство, като въззивна инстанция се развива само и единствено в частта на присъдата на Районен съд – Кула, в която подсъдимият С. В. Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.

148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147 , ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му наложена „Глоба“ в размер на 1000 лева, както и в гражданската част на присъдата, с която е уважен претендирания граждански иск в размер на 300 лева.

Липсва подадена жалба от тъжителят против оправдателната част на присъдата. Липсват и подадена жалба от гражданския ищец съгласно правомощията имплементирани в чл. 318 ал. 5 от НПК.

От правомощието на въззивния съд служебно да провери изцяло първоинстанционния акт произтича изводът, че исканията и съображенията в жалбата или протеста не са обвързващи и не определят пределите на въззивната проверка. Каквито и да са те, съдът е длъжен да изясни обективната истина и да приложи правилно закона. Широките предели на въззивната проверка са очертани в нормата на чл. 314 от НПК. Ограниченията са свързани само със забраната за reformatio in pejus. Това ограничение не означава забрана за въззивната инстанция да провери присъдата и в необжалваната част, но препятства намесата й, когато тя би довела до влошаване на положението на подсъдимия, без наличие на съответни жалба или протест.

След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимия С. В. Н. е служител на МВР. Заедно със свидетеля Л. Л. през 2021г двамата били патрул със служебен автомобил по ул. *в гр. Видин.

Установили, че частния тъжител управлява автомобила си без поставен автомобилен колан и в един момент започнал да го поставя докато се движи по ул.*в гр. Видин. Спрели го за проверка и при проверката Л. и Н. правили 3 справка с дежурния на полицията. От там е дадена информация за А. „код 8“, което означава, че лицето е вършило други престъпления, например управление на МПС след употреба на алкохол, хулиганство, но не, че е извършвал например кражба, изнасилване, грабежи, измами, не е обявен за издирване и т.н. На А. бил съставен АУАН, вследствие на което му било наложено наказание. А. обжалвал пред Районен съд Видин наказателното постановление, с което му било наложено наказание. Подсъдимия Н. бил разпитан като свидетел по делото на РС Видин през 2022г. При разпита си той казал: „Познавам жалбоподателя /С. А. А./, виждал съм го. Господина е от криминалния контингент“. Делото е разглеждано от съдия П. П., с участието на съдебен секретар П. К., като в съдебната зала бил и адв. Б..

След като чул думите на Н. тъжителя А. станал затворен, ограничил контактите си с хората, поради това, че го били нарекли престъпник, а преди това бил весел и общителен и хората го уважавали, като работник в питейно заведение.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Правилно районния съд е обсъдил всички доказателства, като при вземане на преценката, напълно се доверил на записаното в протокол от съдебно заседание по НАХД № 992/2021г на Районен съд Видин проведено на 12.07.2022г.

Правилно са кредитирани и показанията на свидетелите Л., В. и Ц..

Правилно са кредитирани, писмо от РУ Кула изх.№291000-3410 от 07.12.2023г, с приложена към него заповед № 8121з-235 от 16.02.2023г.

Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 4

181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.) Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи, досежно съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна за престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147 , ал. 1 от НК.

По отношение на възражението на защитника на подсъдимия за несъставомерност на деянието със инкриминираните думи, настоящия съдебен състав намира същото за неоснователно.

Съставите на престъпленията обида и клевета по чл. 146 и чл. 147 НК са свързани с умишлено унижаване честта на другиго,с умишлено засягане на неговото достойнство.

Според проф. Н., честта може да се разглежда от два аспекта: като чувство за лично достойнство на човека и като оценка на общността за неговата обществена стойност. Според същия автор, именно поради това и посегателствата срещу честта вземат две основни форми: обида и клевета.

Различията между тях се определят преди всичко от тази именно особеност, че в първия случай се засяга личното чувство, а във втория – обществената оценка, която общността дава за честта на лицето.

Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти (явления от миналото и настоящето), които са неистински (неверни, не съществуват в обективната действителност) и са позорни (недостойни от гледище на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото).

Такъв е и настоящия случай, съгласно дадените разяснение в тълковния речник думата „контингент“ има следното значение: „Съвкупността от хора, представляващи еднородна група в някакво отношение.“ Напр.

Контингентът от ученици. Контингент от избиратели . Съгласно същия речник думата „криминален“ има следното значение „който се отнася и/или е извършил наказателно престъпление.“

Изведени в тяхната съвкупност се достига до един, категоричен и 5 недвусмислен извод, че използваните думи означат, че даден човек принадлежи към еднородна група от хора, които са отнесени или свързани с наказателно престъпление.

Предвид значението на използваните думи и отнесени към човек, с чисто съдебно минало, Окръжен съд – Видин счита, че същите представляват неистински и позорни факти, както и че изпълват състава на престъплението клевета. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд.

По отношение на възражението, че деянието е несъставомерно, поради факта че пострадалият е присъствал, Окръжен съд – Видин счита същото за неоснователно.

Никъде в основния състав на престъплението, обективиран в чл. 147 от НК, не е посочен признак, който да изисква присъствие или неприсъствие на пострадалия. За да бъде изпълнен състава на престъплението е достатъчно да се разгласи позорното обстоятелство или да се предпише престъпление, като е без значение местоположението на пострадалия.

Затова свидетелства и идеята на законодателя, в чл. 148, ал. 3 от НК, в която е посочено, че ако пострадалия отвърне веднага с публична клевета, съдът може да освободи и двамата от наказание. Единственият възможен извод, предвид употребената дума „веднага“ в цитираната алинея на квалифицирания състав, е че клеветата може да има и в присъствието на пострадалия.

По отношение на възражението, че подсъдимият е бил подведен от дежурния ОДЧ, чрез съобщаване на информация, чрез радиостанция и подаден „Код 8“, настоящия съдебен състав, счита същото за неоснователно.

Действително полицейските служители, използват своя терминология, с цел пресмятане на риска при извършваната от тях служебна проверка на лица. Но в случая, следва да се подчертае, че получената информация за частния тъжител е била през месец август 2021 година, а думите са обективирани в протокол от съдебно заседание по НАХД № 992/2021г на Районен съд Видин проведено на 12.07.2022г., т.е през един продължителен, почти едногодишен срок от време.