Решение № 97 от 31.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Асен В. Велев при участието на секретаря Константина Д. Рядкова в присъствието на прокурора З. В. Я. като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно административно наказателно дело № 20245200600141 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК, във връзка с глава 21 от НПК.

Образувано е по протест с вх. № 28803/06.12.2023 г. на прокуратурата срещу Решение № 467 от 22.11.2023 г., постановено по реда на глава 28 от НПК по АНД № 20235220200820 по описа за 2023 г. на Районен съд Пазарджик.

С протестираното решение обвиняемата В. Й. Б., ЕГН **********, родена на 02.06.1983 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр. ********, обл.

Пазарджик, ул. „*******“ № ***, българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование, работеща, неосъждана, е призната за невинна в това, че н а 31.01.2020 г. в гр. Пазарджик, в качеството си на управител и представляващ „***********“ ***, **************, със седалище и адрес на управление: гр. ********, обл. Пазарджик, ул. „*******“ № ***, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 31.12.2019 г., по публични задължения в общ размер на 652 952,89 лева, формирани от задължения по данъчни декларации по ЗДДС и ЗКПО, за периода 09.06.2015 г. - 31.03.2017 г., за което е издаден ****************************** и по ЗДДС, КСО и ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. - 31.10.2018 г., за което е издаден ****************, както и задължения по декларации образец 6 и НП №13/000744/02.05.2017 г. на ************ - гр. Пазарджик, не е поискала от Окръжен съд - Пазарджик да открие производство по несъстоятелност, 1 поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК е оправдана за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл.

626, ал. 2, предл. 3-то, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановено сторените по делото в досъдебното производство разноски в размер на 516,00 лева и тези в съдебната фаза в размер на 170,00 лева, да останат за сметка на държавата.

С постъпилия протест от прокурор при Районна прокуратура – Пазарджик, решението се протестира като неправилно, незаконно и необосновано, поставено при съществени процесуални нарушения, предвид непълнота на събрания доказателствен материал. Изложен е подробен анализ на приетите по делото експертизи и изводите на вещото лице, относно началната датата на настъпилата неплатежоспособност на дружеството, съответно датата на спиране на плащанията от последното. Сочи се, че последното плащане на дружество е извършено към НАП на 18.08.2017г., като съгласно първоначалната експертиза, към 31.12.2018г. икономическото състояние на дружеството се е влошило и годината приключва на *****, а началната дата на неплатежоспособност е опредЕ. на 31.12.2019г. Към този момент именно били налице всички финансови данни, за да се изчислят коефициентите на ликвидност и неплатежоспособност и да се прецени датата на неплатежоспособност, тъй като състоянието към датата на влизане в сила на ревизионния акт не би представило пълно и точно финансовото състояние на дружеството, защото то би било текущо за годината. В изготвената допълнителна експертиза, със задачи да посочи коефициентите на ликвидност и автономност на дружеството към датата на влизане в сила на всеки от двата РА, вещото лице е посочило, че неплатежоспособността категорично е доказана към 31.12.2019г. Същото е обосновало този си извод с официално публикуваните финансови отчети. Едва при изслушване на вещото лице в съдебно заседание, същото е посочило, че от изчислените коефициенти за 20.05.2019г. и 08.07.2019г. може да се каже, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност към този момент, но неплатежоспособността категорично била доказана към 31.12.2019г., предвид издадените официални документи, тъй като към тези дати не е имало ГФО. Във всички експертизи вещото лице е мотивирало извода си, че датата на изпадане на неплатежоспособност е 31.12.2019г., но в съдебното заседание е изразило мнение, че датата е 20.05.2019г., като този си извод не твърдяло с категоричност, а на базата на предположения. Позовавайки се на тези предположения, а не на заключенията по експертизите, съдът постановил неправилен съдебен акт. Доколкото били налице противоречия между експертизите, следвало да бъде допусната повторна експертиза, която съдът немотивирано отказал. Тъй като съдът не изпълнил задължението си да разкрие обективната истина е допуснал съществено процесуално нарушение, като делото следвало да бъде върнато за ново разглеждане. Прави се искане за отмяна на протестирания съдебен акт и постановяване на нов, с който обвиняемата бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение, като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, а при условията на алтернативност - делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

С допълнение към протеста се излага, че съдът неправилно 2 интерпретирал, че спиранията на плащанията е настъпило на 18.08.2017г., доколкото от експертизата било видно, че за тази година икономическото състояние на дружеството било задоволително, съответно би могло да плати краткосрочните си задължения. Поради това датата 18.09.2017 г. не била датата на спиране на плащанията по смисъла на чл. 227 б от НК, тъй като от експертизите било видно, че наличните активи на дружеството не са достатъчни да покрият задълженията му към 31.12.2019г. и към 31.12.2020г.

Сочи се, че за съставомерността на престъплението по чл. 227б от НК е необходимо да е настъпила неплатежоспособност без значение дали е фактическа или обявена от съд, като дефиницията за неплатежоспособност е дефинирана в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 608, ал. 2 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, т.е. спирането на плащането презумира състоянието на неплатежоспособност. Доколкото в наказателния процес презумпциите са недопустими, то наказателния съд не може да се позове на презумпцията за спрените плащания, като външен признак на неплатежоспособност. Сочи, че не всяко спиране на плащанията е основание за носене на наказателна отговорност, а само това, което е в резултат на неплатежоспособност.

Спирането на плащанията представлявало трайно проявено във времето, обективно, необратимо фактическо състояние на търговеца, доколкото самата разпоредба на чл. 608, ал. 1 от ТЗ определя, че неплатежоспособен е този търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане.

Управителят под страх от наказателна отговорност следва да положи дължимата грижа и да прецени дали спирането на плащанията е резултат от неплатежоспособност или е резултат от временни затруднения. Ако е налице първата хипотеза, последният има задължение в законоустановения срок от спиране на плащанията да подаде молба за откриване на производството по несъстоятелност. Сочи, че в конкретния казус такова трайно спиране на плащанията, обосноваващо неплатежоспособност, не било настъпило на 18.09.2017г., като е било налице към 31.12.2019 г., както сочели експертизите.

Срещу протеста не са постъпили писмени възражения от обвиняемата, нито от нейния защитник.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик поддържа подадения протест. Излага, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че представлявано от обвиняемата дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност към 31.12.2019г. Счита, че както са посочили вещите лица, дори да са налице данни за предварителна задлъжнялост преди тази дата, то не би могло с категоричност да се каже, че дружеството се е намирало в състояние на неплатежоспособност преди това, а е изпаднало в такава към 31.12.2019г., предвид официалните счетоводни документи. Прави се искане за отмяна на протестирания съдебен акт и постановяване на нов, с който обвиняемата бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение, като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Обвиняемата В. Б., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник – адвокат Е. П., която оспорва подадения протест като неоснователен. Счита решението на първоинстанционния съд за 3 правилно и законосъобразно, доколкото се установило по делото, че датата на спиране на плащанията е 30.08.2018г., която е релевантна за деянието, предмет на делото. Прави се искане решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

При извършена проверка за редовността и допустимостта на подадения протест, въззивният съд намира, че същият е редовен и допустим, като подаден от страна в процеса с право да протестира поставеното решение по смисъла на чл. 318 от НПК, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговарящ на изискванията на чл. 320 от НПК.

Въззивният съд, като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и събраните по делото доказателства‚ и след като в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 28 от НПК и е инициирано въз основа на внесено в съда постановление на прокурор от РП-Пазарджик с предложение обвиняемата В. Б. да бъде освободена от наказателна отговорност за това, че на 31.01.2020 г., в гр.

Пазарджик, в качеството си на управител и представляващ „***********“ ***, **************, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по публични задължения в общ размер на 652 952,89 лева, считано от 31.12.2019 г., не е поискала от Окръжен съд - Пазарджик да открие производство по несъстоятелност, представляващо престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като й бъде наложено административно наказание Глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели Н.Т. и С.Л., заключението на назначената СИЕ, както и на събраните на ДП доказателства - показанията посочените двама свидетели и тези на свидетелите И.Т., Г.С. и М.С., заключенията на основната и двете допълнителни СИЕ и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК, е приел от фактическа страна следното:

Търговско дружество „***********“ *** било учредено на 09.06.2015 г. със седалище и адрес на управление в гр. ********, обл. Пазарджик, на ул.

„*******“ № ***. Дружеството било учредено с капитал 100 лева. Управител и едноличен собственик на капитала била обвиняемата В. Б..

На 20.06.2017 г. едноличен собственик на капитала на дружество „***********“ *** станало дружество „*********“ *** - гр. ********, но управител и представляващ продължила да бъде обвиняемата Б.. Дейността на дружеството основно била свързана с продажба на инертни материали.

Първоначално финансовото му състояние било добро, но впоследствие започнало постепенно да се влошава. В края на 2016 г. и през 2017 г. вече било задоволително - с наличните му материални запаси при трансформирането им в парични средства, както и наличните такива, дружеството можело да заплати краткосрочните си задължения, при условие обаче, че би събрало всички вземания от клиенти и доставчици.

4

Дружеството натрупало доста задължения. Така с наказателно постановление № ************ г., издадено от директор на Дирекция „************“- Пазарджик, на „***********“ *** била наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева за нарушения на чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ, което било връчено на обвиняемата Б. - в качеството й на управител и представляващ дружеството, чрез нейния съпруг, на 18.09.2017 г. Същото не било обжалвано и влязло в сила на 26.09.2017 г.