Решение № 2623 от 22.06.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2623

Хасково, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20267260700018 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И. А. Ф. от [населено място], общ.Хасково, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2053901 от 29.12.2025 г., издадена от мл.автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, тъй като изложените в нея фактически твърдения не отговаряли на обективната истина.

Жалбоподателят сочи, че на 29.12.2025 г. бил в [населено място] бани, заедно с негов приятел, и не бил управлявал автомобила, тъй като бил употребил алкохол. При връщане от [населено място] бани се спукала предната лява гума на автомобила, в следствие на което превозното средство поднесло и излязло извън пътното платно. Наложило се да потърсят пътна помощ, която да транспортира автомобила до сервиз. Приятелят му тръгнал да осигури пътна помощ с някой от спрелите на мястото автомобили, а жалбоподателят останал да го чака. След около 30 минути пристигнал полицейски автомобил, а през това време жалбоподателят бил влязъл в автомобила, за да се стопли поради студеното време, без да стартира двигателя. Той обяснил на полицаите обстоятелствата и изрично им посочил, че не бил управлявал автомобила, но след като бил предупреден от тях, се съгласил да бъде изпробван за употреба на алкохол. Счита, че в конкретния случай не било налице управление на МПС от негова страна, което било задължителна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по ЗДвП. Оспорената заповед била издадена при неизяснена и неправилно установена фактическа обстановка, в противоречие с доказателствата и действителните обстоятелства, поради което било налице основание за нейната отмяна по чл.146, т.4 от АПК – несъответствие с материалния закон.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, мл.автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково (Д. Н. А.) не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.12.2025 г. от Д. Н. А., на длъжност мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението И. Н. К., служител на МВР, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №4987552, срещу И. А. Ф. от [населено място], общ.Хасково, за това, че на 29.12.2025 г., около 19:56 ч. в обл.Хасково, общ.Хасково, път III-806, Хасково – Минерални бани – Татарево, километър 14 в посока към [населено място], управлява лек автомобил [Марка] модел 328 с рег.номер [рег. номер], собственост на Т. П. С., като водача реализира ПТП и е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабр.номер ARBA-0065, който отчел 1,81 промила алкохол в издишания въздух. Посочено е, че с това същият виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетеля. На дата 29.12.2025 г. АУАН е подписан и от нарушителя, без вписани в него забележки или възражения. Срещу подпис в разписката към АУАН И. А. Ф. е удостоверил, че е получил и препис от акта на 29.12.2025 г.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-2053901 от 29.12.2025 г., издадена от Д. Н. А., на длъжност мл.автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково, на основание чл.22 от ЗАНН, на И. А. Ф. се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е обоснована със съставения срещу И. А. Ф. Акт за установяване на административно нарушение Серия GA номер 4987552, като в нея е възпроизведено съдържанието на този акт.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, И. А. Ф. е получил препис от ЗППАМ №GPAM-2053901/29.12.2025 г. срещу подпис на 29.12.2025 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 07.01.2026 г.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

Според чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесната ЗППАМ е вписано, че издалият я служител е упълномощен със заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково.

Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г., Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил, съобразно тяхната компетентност, изброените в 12 точки служители, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Според т.9 от същата заповед са оправомощени държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

По делото не е представена Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, но съгласно нормативната уредба – чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Това означава, че като ръководител на служба с правомощия за контрол по ЗДвП, Директорът на Областната дирекция на МВР – Хасково разполага с нормативно призната възможност да оправомощава длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.

По делото са представени доказателства: писмо на Началник сектор КАПОЧР в ОДМВР Хасково и Заповед №272з-3612/04.11.2025 г. на Директор ОДМВР Хасково за преназначаване на държавен служител, удостоверяващи, че младши инспектор Д. Н. А. заема длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково.

Въз основа на така представените доказателства се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед Д. Н. А. е полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, т.е. попада измежду посочените в Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково, предвид което материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта, се явява доказана.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че на 29.12.2025 г. около 19:30 ч. на конкретно място – път 806, км.14+000 в посока към [населено място], И. А. Ф., управлявайки лек автомобил с рег.№[рег. номер], реализира ПТП, след което от контролни органи на движението по пътищата му е била извършена проверка с техническо средство – Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA0065, което отчело 1,81 промила алкохол, измерена в издишвания от водача въздух, и с това същият е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Съдът приема, че направеното в случая описание от фактическа и правна страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на водача на ППС на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. Изложените в заповедта обстоятелства дават пълна възможност на нейния адресат да разбере защо се налага издаването на същата, както и каква е преследваната с издаването й цел, а именно преустановяване на извършеното от водача административно нарушение на ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС под въздействието на алкохол. Мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №4987552, с който е установено извършването от И. А. Ф. на административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Оспорената заповед е законосъобразна, тъй като са били налице предвидените в материалния закон предпоставки за нейното издаване.

Жалбоподателят не спори относно обстоятелството, че към момента, в който е бил проверен от контролните органи с техническо средство А. Д., е бил употребил алкохол. От представената по делото разпечатка на резултати от Draeger Alkotest 7510 със сериен номер ARBA0065 – какъвто е посочен в съставения на водача АУАН, е видно, че техническото средство е отчело резултат от 1,81 ‰ при проверка на дата 29.12.2025 г. в 19:56:08 часа. Макар административният орган да не е включил в изпратената в съда административна преписка други писмени доказателства във връзка със съставянето на АУАН Серия GA №4987552 от 29.12.2025 г., като например издадения на водача талон за изследване, от страна на жалбоподателя не е оспорват конкретните констатации, залегнали в съставения му АУАН, който същият е подписал без възражения.

Разпечатката съдържа 37 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa09ecd8-da88-4c93-9ade-02d377e84a14