Акт от 14.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18689 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20201110140529 по описа за 2020 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу В. С. Т. и В. И. Т. за признаване за установено, че дължат при условията на солидарност сумата от 798,72 лева, представляваща сбор от главници, от които 767,43 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2016г. до м.04.2019г. за имот, находящ се в гр. С, ул., №, гараж №,, аб. № 348528, инсталация № *********, и 31,29 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху двете главници считано от 11.06.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата 61,63 лева, представляваща сбор от мораторни лихви, от които 55,83 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 26.05.2020г. и 5,80 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 26.05.2020г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2020г. по ч.гр.д. № 23754/2020г. по описа на СРС, 161 състав.

Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответниците били задължени да 1 заплащат сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответниците били използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили задълженията си. С уточнителна молба от 14.09.2020г. е посочено, че основанието за претендиране на сумите при условията на солидарност е договор за ипотека и постановление за налагане на възбрана, като било цитирано и удостоверение за сключен граждански брак № 538/09.06.1991г. Искането към съда е да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който е посочено, че предявените искове са недопустими, тъй като не била ясно формулирана претенцията за сумата от 860,35 лева. Сумата била посочена общо, без да е конкретизиран размер на всяко едно вземане по твърдените съобщения към общи фактури.

Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Не било ясно на какво основание се претендирали процесните суми, както и че през процесния период ищецът реално бил доставял услуга на процесната стойност, както и че е доставял на адреса на имота топлоенергия, отговаряща на българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа към исковия период. Поддържа, че не ставало ясно от представените съобщения към общи фактури какъв процент сградна инсталация е бил начисляван, както и дали съответства на посоченото в протокола от 12.09.2002г. Сочат, че за исковия период липсвало редовно водено счетоводство и приложените съобщения към общи фактури били с невярно съдържание и не отговаряли на изискванията на ЗСч. Твърдят, че била начислявана лихва върху главница, която включва начислен данък добавена стойност, което противоречало на императивното правило за недължимост на лихва за закъснение върху ДДС. Сочат, че в конкретния случай липсвала реална доставка на топлоенергия до имота, вкл. и сумите били произволно начислени. Претенцията била неоснователна и недоказана и поради това, че не била налице подробна счетоводна справка, разпечатка по пера за претендираното вземане, както и начислените лихви по отделните главници, а именно за сградна инсталация, за битово-горещо водоснабдяване, такса мощност, отопление в процесния имот. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Т. С.“ ЕООД, с молба от 16.10.2023г. е посочил, че не оспорва така предявения иск, като намира същият за основателен и доказан.

В молбата е посочено, че за процесния период по отношение на топлоснабдения имот е определяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния 2 имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай с определението от 18.07.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 19.10.2023г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответниците са собственици на процесния имот, както и че са съпрузи.

Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства, а именно- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в незавършен вид № 106, том LLXX, дело № 24147/1995г. на нотариус Д. Т., Първи Нотариус при Нотариална служба към СРС, от който се установява че на 15.12.1995г. В. С. М., регистриран като едноличен търговец и действащ под фирма ЕТ „В.С. М.“, В. П. П., регистриран като едноличен търговец и действащ под фирма ЕТ „В.П.П.“ за себе си и като пълномощник на съпругата си Ф. С. П.а, са продали на В. И. Т. следните свои съсобствени недвижими имоти, находящи се в гр. С, ул., №, парцел, квартал, местност „Л.“, а именно: апартамент на втори етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кабинет, кухня-бокс, баня-тоалетна, два дрешника, два балкона, две антрета и коридор със застроена площ от 168,34 кв.м., както и гараж със застроена площ от 17,40 кв.м., заедно с 0,42 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи: от север- дворно място, от изток- гараж , от юг- офиси № , от запад – гараж . По делото е представен и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № , том Втори, рег. № , дело № 272 от 2007г. на нотариус С. Т., от който се установява, че на 19.03.2007г. В. С. Т. и В. И. Т. са учредили в полза на ТБ „М. Ю.“ АД ипотека върху следните свои недвижими имоти- 3 апартамент, находящ се в гр. С, ул., №, парцел, квартал, местност „Л.“, гараж, находящ се в гр. С, ул., №, парцел, квартал, местност „Л.“, както и гараж , находящ се в партерния етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С., район „Л.“, ул. „Л.“ №. Представен е и Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижими имоти № . том ., рег. № ., дело № 563/2010г. на нотариус М. Н., от който се установява, че на 18.11.2010г. В. Т. и В. Т. са учредили втора по ред ипотека върху следните свои недвижими имоти, придобити по време на брака им и представляващи съпружеска-имуществена общност, а именно: апартамент ., находящ се в гр.

С, ул., №, парцел, квартал, местност „Л.“ и гараж ., находящ се в гр. С, ул., №, парцел ., квартал, местност „Л.“.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, придобит по време на брака им, са страни по неформално правоотошение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и са пасивно легитимирани да отговорят за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия. Следва да бъдат уточнено, че процесният имот е придобит по време на брака им и представлява съпружеска имуществена общност, както е посочено и в цитирания Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижими имоти №, том IV, рег. №, дело № 563/2010г. на нотариус М. Н., като с оглед регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответниците съдът намира, че процесният гараж е използван за задоволяване на нужди на семейното жилище, поради което на основание чл. 32, ал. 2 СК двамата отговарят солидарно за задълженията за потребена топлинна енергия, които несъмнено касаят задоволяване на нужди на семейството.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че исковият период съвпада напълно с трите отчетни периода 2016г./2017г., 2017г./2018г. и 2018г./2019г., за които фирмата за дялово разпределение е разпределяла за процесния гараж потребление на топлинна енергия само от сградна инсталация. Експертът е посочил, че при отчета за 2018г./2019г. е констатирано наличие на водомер за топла вода без узаконяване /пломбиране/ и е разпределена топлинна енергия по норма за разход -140 л на денонощие. Вещото лице е посочило, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки през две години, относими към исковия период, като от ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на абонатната станция.

От заключението се установява, че през исковия период в гараж няма монтиран радиатор, разпределяна е топлинна енергия само за сградна инсталация при 38 куб. м. отопляем обем, а за БГВ е начислена енергия за периода 2018г./2019г. по норма за разход съгласно чл. 69, ал. 2 Наредба за топлоснабдяването № 16-334. Съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията на обшия топломер и извършените изчисления при разпределението на 4 енергията за сградна инсталация. С оглед на което съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на стойност 769,82 лева в процесния имот за процесния имот, формирана, както следва 104,17 лева, начислена сума по фактури по прогнозно потребление на топлинна енергия и 665,65 лева сума за доплащане от изравнителните сметки. Следва да бъде посочено, че видно от заключението на вещото лице сумите за потребена топлинна енергия в гараж с аб. № 348528, са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, доколкото при отчета за 2018г./2019г. е бил установен водомер в процесния имот без пломбиране, а съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, отменена 24.03.2020г., но действаща в процесния период, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомени за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.