Определение № 2136 от 28.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2136 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20261100500404 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк. Н.А. срещу Определение № 49255/28.11.2025 г. постановено по гр.д. № 43590/2025 г. по описа на СРС, 72-ри състав, с което е върната исковата молба на ищеца, прекратено е производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 66865/2024 г. на СРС, 72-ри състав.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като ищецът не е получавал разпореждане на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба.

Сочи, че на 17.09.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) е получил съобщение от СРС, съдържащо разпореждане № 136894/02.09.2025 г. на СРС, 72-ри състав, но то касаело друго дело – по гр.д. № 25095/2025 г., което е с други страни. Поради това жалбоподателят счита, че не са получавани указания за заплащане на държавна такса и няма как да е налице неизпълнение, което да обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на делото.

Насрещната страна не е представила отговор на частната жалба.

Софийският градски съд, ЧЖ-VI-A състав, след оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: като прецени

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С определение № 49255/28.11.2025 г. по гр.д. № 43590/2025 г. по описа на СРС, 72-ри състав, първоинстанционният съд е върнал исковата молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД поради неизпълнение на указания, дадени с разпореждане № 137237/02.09.2025 г. за заплащане на държавна такса в размер на 465,37 лева, прекратил е производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1

66865/2024 г. на СРС. Съдът е приел, че разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение, е връчено на ищеца на 17.09.2025 г., но указанията не са изпълнени в срок, поради което е приложил неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК.

След депозиране на частна жалба срещу прекратителното определение, с разпореждане № 190824/17.12.2025 г. първоинстанционният съд е разпоредил да бъдат дадени обяснения от съдебния деловодител, изпратил съобщението до ищеца, относно това какви документи са били приложени към съобщението от 17.09.2025 г. Такива обяснения са постъпили на същата дата – 17.12.2025 г., като съдебният деловодител е посочил, че със съобщението от 15.09.2025 г. до ищеца са били изпратени грешно разпореждане и съобщение.

Настоящият съд намира, че действително първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване на нередовности в исковата молба с разпореждане № 137237/02.09.2025 г., за което е изпратено съобщение чрез ССЕВ на 15.09.2025 г. със съдържание: „разпореждане 136894-02.09.2025 и съобщение_2025111397936_15.09.2025“ (л. 37 от делото). От тези данни се установява, че при изпращането на съобщението съдебният деловодител погрешно е прикачил друго разпореждане (136894-02.09.2025, а не 137237/02.09.2025), постановено по различно дело, макар и от същия съдебен състав.

Съобщението до страната за отстраняване на нередовности, дори и да е формално редовно връчено по реда на ГПК, може да обуслови законосъобразното прилагане на чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК само при условие, че съдържанието на съдебното разпореждане е ясно и че съобщението удостоверява достигането му до адресата. В конкретния случай дадените от съда указания обективно не са достигнали до ищеца, тъй като вместо релевантното разпореждане е било изпратено такова по друго дело. Поради това ищецът не е могъл да узнае какви са констатираните нередовности в исковата молба, какви указания са му дадени и в какъв срок следва да бъдат изпълнени, тъй като тези указания фактически не са му били връчени.

Този извод е в съответствие с непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в Определение № 4393/30.09.2025 г. по ч.гр.д. № 3334/2025 г. на ВКС, II г.о., Определение № 405/11.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1977/2014 г. на ВКС, III г.о., Определение № 621/02.11.2010 г. по ч.гр.д. № 600/2010 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 1074/30.11.2012 г. по ч.т.д. № 151/2012 г. на ВКС, II т.о., и много други, според която исковата молба подлежи на връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК само когато на ищеца са дадени ясни, точни и изчерпателни указания за нередовностите и за начина на тяхното отстраняване. Съдът е длъжен да формулира указанията по начин, който позволява те да бъдат възприети и изпълнени от страната.

Неизпълнението на неправилни, неясни или недостигнали до знанието на ищеца указания не може да обоснове неблагоприятни последици за него, включително връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Ето защо неизпълнението на указанията, дадени с разпореждане № 137237/02.09.2025 г., не може да влече за ищеца последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК, тъй като съдебният акт не е бил надлежно връчен и не е достигнал до знанието му. В случая следва обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, в частност по даване на указания за отстраняване на нередовността на исковата молба.

2

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 49255/28.11.2025 г. постановено по гр.д. № 43590/2025 г. по описа на СРС, 72-ри състав, с което е върната исковата молба на ищеца, прекратено е производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 66865/2024 г. на СРС, 72-ри състав.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, свързани с проверката на редовността на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3