Акт от 12.10.2022, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№642 от 12.10.2022 г.

Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: БИЛЯНА

ИКОНОМОВА като разгледа дело № 532/2022 г. по описа на

Административен съд - Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 45, ал. 3 Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по жалба на А.Г.Г. срещу Решение №

312 на Общински съвет Любимец, прието с протокол № 31/28.04.2022 г.

Излага съображения за отмяна на акта като незаконосъобразно издаден. Посочва, че е постоянен жител ***, занимава се с пчеларство и притежава собствен пчелин, представляващ животновъден обект. Твърди, че близо до имота му има 3 ниви частна общинска собственост с благоприятно за отглеждане на пчели местоположение и с подходяща растителност. Изявил е желание да закупи тези имоти, като се позовава на § 12, ал. 1, т. 6 Заключителни разпоредби /ЗР/ към Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. С оспореното решение Общински съвет Любимец отказва продажбата на тези имоти. Решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА било издадено при неспазване на установената писмена форма – липсва адресат на същото, не били посочени правните и фактическите основания за издаването му, пред кой орган и в какъв срок се обжалва. Оспорва извода, че т. 6 от § 12, ал.

1 ЗРЗИДЗПЗП не попада в случаите, които са основание за сключване на разпоредителна сделка. Аргументира се със съдържанието на § 12, ал. 4 ЗРЗИДЗПЗП.

Сочи също, че разпоредбата на § 12, ал. 2 ЗРЗИДЗПЗП е специална и дерогира приложението на чл. 27, ал. 4 ЗМСМА. Обстоятелството, че в § 12, ал. 2 ЗРЗИДЗПЗП не била посочена т. 6 от § 12, ал. 1 ЗРЗИДЗПЗП, не означава, че липсва правна възможност за разпореждане със земя общинска собственост, а предпоставя приложимост на чл. 27, ал. 4 ЗМСМА. От друга страна, пчелинът представлява животновъден обект, регистриран от Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ – Хасково, преместваем обект по смисъла на Закона за устройството на териториятия /ЗУТ/, а земите, които жалбоподателят е поискал да закупи са земеделски земи, т.е. извън урбанизирани територии. Приложение не намирали разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пчеларството, съгласно които за устройването на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства в земеделски земи, собственост на общината, може да се учреди право на ползване.

Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските в случай, че такива са поискани от ответника.

В съдебно заседание жалбоподателят А.Г.Г., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Оспорва твърдението, че актът е издаден в условията на оперативна самостоятелност. Моли същият да бъде отменен. Претендира разноски по списък.

Ответникът

- Общински съвет Любимец, редовно призован, не изпраща представител. Постъпил е писмен отговор, в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, след като се запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства, формира следните правни изводи:

С рег. № Л-878/11.03.2022 г. /л. 30-33/ А.Г.Г. *** да бъде внесено предложение до Общински съвет Любимец за приемане на решение за сключване на договор за покупко-продажба на поземлени имоти ***, *** и ***, находящи се в ***, общинска частна собственост, представляващи земеделска земя, с цел разширяване на преместваем животновъден обект – пчелин, регистриран съгласно Удостоверение № 723/25.02.2022 г. на ОБДХ – Хасково /л. 34/.

Изготвена е докладна записка от заместник-кмета на община Любимец, с която се предлага на Общински съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА да вземе решение – отказва продажбата на поземлените имоти, цитирани по-горе, представляващи земи по чл. 19, ал. 1 Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, поради това, че не попадат в хипотезата на § 12, ал. 2 ЗРЗИДЗПЗП /л.

28-29/.

От председателя на Общински съвет Любимец е свикано заседание на 28.04.2022 г. от 16:00 ч., с приложен проект на дневен ред и посочени заседания на постоянните комисии /л. 38-39/.

С Решение

№ 312 на Общински съвет Любимец /л. 26-27/, прието с протокол № 31/28.04.2022 г. /л. 21-25/ се отказва продажбата на поземлени имоти с идентификатори ***, *** и *** тъй като, че не попадат в хипотезата на § 12, ал. 2 ЗРЗИДЗПЗП. Съгласно чл. 45г, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ /ППЗСПЗЗ/ за цитираните по-горе имоти били съставени актове за частна собственост /л. 35-37/. т. 6 от § 12, ал. 1 ЗРЗИДЗПЗП не попада в случаите, които са основание за сключване на разпоредителна сделка, като се позовава на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пчеларството, регламентиращи правото на ползване при необходимост от настаняване/устройване на пчелин с над 10 пчелни семейства върху общински имот.

Решение №

312 на Общински съвет Любимец, прието с протокол № 31/28.04.2022 г., е получено от А.Г.Г. на 26.05.2022 г. /л. 45/.

Административен съд – Хасково, въз основа на установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:

Жалбата е

ДОПУСТИМА – подадена в срока по чл.

140, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно и подлежи на оспорване.

Оспорено е решение на общински съвет, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, което касае отказ да бъде извършено разпореждане с общинско имущество - частна общинска собственост, чрез продажба. Разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от ЗОС предвижда изрична възможност актовете на общинския съвет за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА. „Нормата на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА установява обща обжалваемост на актовете на общинския съвет, без да конкретизира лицата, на които принадлежи това право на оспорване. Ето защо при преценката за допустимостта на оспорването следва да се приложат общите разпоредби на АПК. Съобразно чл. 147 от АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. Наличието на пряк и личен правен интерес е задължителното законово условие за възникване и законосъобразно упражняване на правото на жалба“ /Определение № 731 от 27.01.2022 г. по адм. д. № 11821/2021 г., ІV отд. на ВАС/. Предвид това и въз основа на конкретните факти и обстоятелства по делото съдът констатира наличието на правен интерес у жалбоподателя при обжалването на административен акт, подлежащ на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Общите разпоредби по придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост се съдържат в ЗОС. Още в неговия чл. 1 обаче е въведено изключение - от обхвата на закона са изключени случаите, при които в специален закон е предвидено друго. Редът, по който се регламентира собствеността и ползването конкретно на земеделските земи, е предмет на специална законодателна уредба в ЗСПЗЗ - видно от съдържанието на неговия чл. 1.

На първо място, не се оспорва по делото, че имотите – предмет на оспореното решение, представляват земеделски земи и като такива са общинска собственост по смисъла на чл. 2 във връзка с чл.

19, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Съгласно

§ 12, ал. 1 ЗРЗИДЗПЗП в срок 5 години, считано от 23 декември 2020 г., земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се предоставят от общинските съвети само при условията на § 27, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ на ЗИДЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр. 62 от 2010 г.; изм., бр. 61 от 2016 г./, както и за: 1. изпълнение на обекти от техническата инфраструктура, за изпълнение на дейности по предоставени права по Закона за подземните богатства и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване; 2. създаване на нови или разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани територии /населени места и селищни образувания/ за изграждане на общински инфраструктурни обекти и при влязъл в сила общ устройствен план; 3. изпълнение на проекти за уедряване на земеделски земи за землищата на общината по чл. 37е и 37з от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; 4. инвестиционни проекти, получили сертификат за инвестиции клас А по Закона за насърчаване на инвестициите, когато това е заявено при сертифицирането на проекта; 5. енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката; 6. изграждане или разширяване на животновъдни обекти извън урбанизираните територии, когато същите са преместваеми обекти по смисъла на Закона за устройство на територията и са спазени изискванията на наредбата по чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; 7. /нова - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г./ инвестиционни проекти на дружества - стратегически обекти, които са от значение за националната сигурност съгласно приложението към чл. 1, ал. 1 от Постановление на Министерския съвет № 181 от 20 юли 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност /обн., ДВ, бр. 59 от 2009 г.; изм., ДВ, бр.

71 и 77 от 2011 г., бр. 67 от 2012 г., бр. 5 и 21 от 2013 г., бр. 107 от 2014 г., бр. 28 и 57 от 2015 г., бр. 22, 27 и 51 от 2016 г., бр. 86 от 2017 г. и бр.

9 и 81 от 2019 г./. От тълкуването на цитираната разпоредба се обуславя извод, че земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се предоставят от общинските съвети в два случая – при условията на § 27, ал. 2 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ /1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена/ или при наличието на някоя от хипотезите, разписани подробно в т. 1 – т. 7.

В § 12, ал. 2 ЗРЗИДЗПЗП са посочени предпоставките за извършване на разпоредителните сделки в случаите по т. 2, т. 4, т. 5, т. 7 от ал. 1 на § 12 ЗРЗИДЗПЗП, като изрично е регламентирано, че същите се извършват по решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците. В цитираната § 12, ал. 2 ЗРЗИДЗПЗП не се посочват редът и условията, при които се извършват сделките по § 12, ал. 1, т. 6 ЗРЗИДЗПЗП, каквато е инициираната от жалбоподателя. Следователно и по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, приложение намират разпоредбите на ЗОС и ЗМСМА.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, като се считат за приети с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, когато броят на гласувалите „за“ общински съветници е по-голям от останалата част от общия брой на общинските съветници /чл. 27, ал. 4 ЗМСМА/. В конкретния случай са присъствали на проведеното на 28.04.2022 г. всички 13 общински съветници /л. 65/, от които 12 са гласували „За“ и 1 „въздържал се“ – „отказва продажбата на поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***, частна общинска собственост, представляващи земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, находящи се в землището на с. Малко градище“ /т. 10 от дневния ред, докладна записка на заместник-кмета на община Любимец“/.

Следователно, решението е прието от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, поради което не е налице основание за прогласяване на нищожността му съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл.