Определение № 1083 от 16.07.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1083 гр. Плевен, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500511 по описа за 2024 година Производството е с пр. осн. Чл. 121 от ГПК .

С определение № 2130 от 30.05.2024 г по гр. дело № 2054/24г на РС – Плевен е прекратено производството по първоинстанционното дело и е изпратено същото на АС – Ловеч по подсъдност.

Частна жалба срещу постановеното определение е подадена от ищеца пред РС – Плевен , в която се възразява като се твърди, че определението е незаконосъобразно, както и че искът е предявен срещу физическо лице в това му качество, а не като длъжностно лице.

Налице е отговор на частната жалба от другата страна, в която жалбата се оспорва като неоснователна. Възразява се ,че Пл РС правилно е съобразил приетото в ТП № 2/2014 г на ВКС и ВАС и е постановил законосъобразно определение.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ДОПУСТИМА

Съгласно чл. 121 от ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. При наличието на изрична 1 специална разпоредба относно актовете по подсъдността ПлОС счита ,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА ПО СЪЩЕСТВО Е ОСНОВАТЕЛНА

РС – Плевен е приел, че прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията” съгласно чл. 12 от ЗИНЗС, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Съгласно ал. 3 на чл.12 затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Надлежна ответна страна по делото може да бъде само Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". РС е приел, че в исковата молба ясно и конкретно са посочени нарушения на ЗИНЗС, за които се твърди, че са извършени от ответника, които следва да бъдат квалифицирани като действия по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС * уронващи човешкото достойнство на ищеца, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС - т. 8, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода, са подсъдни на административните съдилища. Дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Тази дейност е административна и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на АПК, а компетентен да го разгледа е съответния административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. С оглед на това, според РС, предявеният иск следва да бъде разгледан от Административен съд Ловеч, доколкото ищецът пребивава в Затвора - гр.Ловеч. Изложените в исковата молба твърдения очертават основанието на предявен иск по чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНСЗС).

Това е така, защото твърденията на ищеца се свеждат до поведението на 2 ответника като служител в Затвора Плевен, изпълнявайки служебните си задълженията. Очертаните от В. действия на ответника като служител, според Р С , МОГАТ ДА СЕ субсидират единствено с чл. 3, ал. 2, предл. поел.

ЗИНСЗС, от което произтича и квалификацията на предявения иск - по чл. 284 ЗИНСЗС, а не по чл. 45 ЗЗД, както продължава да твърди В.. Искът за обезщетение е подведомствен на административните съдилища и се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.

285, ал. 1 ЗИНСЗС). Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения (чл. 285, ал. 2 ЗИНСЗС). Всички действия на ответника в работно време са само и единствено при изпълнение на служебните му задължения. С Г. В. В. ответникът не се намира в никакви частни или гражданскоправни отношения.

Не познава лицето извън задълженията си в Затвора, гр.Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е незаконосъобразно.

РС – Плевен е възприел буквално твърденията, описани в постъпилите отговори на исковата молба от ответниците и ги е пресъздал в определението си.

При преглед на исковата молба, която е ръкописна и трудна за възприемане, се установява, че са изложени твърдения за вещи, направени от ищеца , които ,според него, са му отнети незаконосъобразно от посочените ответници. Има твърдения също така, че тези вещи са се намирали в склад при библиотеката на затвора. Посочва се в исковата молба, че ответниците са извършили действията като надзиратели в затвора, но същевременно се претендира връщането на вещите от тях като физически лица. Последното е в противоречие и с твърдението, че вещите се намират в склад на затвора, което води до извода, че ответниците не са взели същите за себе си и не е ясно дали те следва да отговарят по иск за връщане на вещите или ГДИН. Действително в исковата молба е посочен нормативния текст на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, но правната квалификация се дава от съда и посочената от страната не е задължителна. Предявени са три иска като не е посочена изрично от ищеца и връзката между тях. Няма категорични твърдения за претърпени вреди в какъвто смисъл са изводите на Пл РС. Претендираната сума за обезщетение ,според твърденията в исковата молба, е по – скоро такава за лишаване от 3 право на ползване отколкото за обезщетение за вреди.

Въззивният съд счита, че исковата молба страда от недостатъци и е следвало да бъде оставена без движение за уточняване на фактическите твърдения в нея съобразно изложеното по – горе и съотношението между предявените искове, след което да бъде дадена правната квалификация на предявените искове и направен извод за пасивно легитимираните страни да отговарят по нея.

Предвид гореизложеното следва да се отмени атакуваното определение, делото да се върне на Пл РС за изпълнение на указанията, обсъдени по – горе.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2130 от 30.05.2024 г по гр. дело № 2054/24г на РС – Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ВРЪЩА делото на същия състав на РС – Плевен за по нататъшни процесуални действия по администриране и разглеждане на подадената искова молба съобразно мотивите на настоящето определение

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4