Решение № 25 от 18.02.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Раднево, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100780 по описа за 2024 година

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу Б. С. Х., с която се предявява установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител и доставчик от последна инстанция съгласно ЗЕ и нормативните актове, издадени от ДКЕВР, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че съгласно общите условия, влезли в сила на 27.06.2008 г., имал задължение да снабдява ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови услуги за обект на потребление с ИТН 2203009, находящ се в с. Трояново, община Раднево, ул.

********, при открит на ответника клиентски номер 1010605742. Твърди, че в изпълнение на задълженията си е предоставил на ответника услуги в посочения обект за периода от 13.02.2024 г. до 12.05.2024 г. на обща стойност 572,92 лв. Твърди, че върху претендираната сума от 572,92 лв. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на 16,26 лв. за периода на забава от 28.03.2024 г. до 01.07.2024 г. Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 549/2024 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на известните адреси при процедурата по връчване 1 на книжата по заповедното производство, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК следвало да предяви установителен иск за вземането си. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по заповедта за изпълнение. Заявява претенция за разноски за исковото и заповедното производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б. С. Х., чрез особения представител адв. Т. Д., в който взема становище за допустимост и основателност на исковете. Твърди, че ищецът е представил доказателства, основаващи извод за доставка на електроенергията в периода, поради което заключава извод за основателност на иска за главница. Твърди, че няма връзка с ответника и не може да релевира възражения за частично или пълно погасяване на задълженията му. Прави изявление за признание на иска, което моли да бъде одобрено от съда на основание чл. 29, ал. 5 ГПК.

Процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание на 11.02.2025 г. прави искане за произнасяне с решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК с оглед направеното от особения представител на ответника признание на иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът Б. С. Х., чрез особения представител адв. Д., е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал в откритото съдебно заседание съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното 2 признание на иска, което съдът е одобрил на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 ГПК с протоколно определение № 23 от 11.02.2025 г., съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 о т ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.

237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските.

Тъй като исковете се уважиха изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството /заповедно и исково/. Такива са доказани за платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното производство и в размер на 75 лв. държавна такса за исковото производство, юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв. съгласно чл.78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 НЗПП и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 100 лв. съгласно чл.78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, както и сумата от 400 лв. възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. С. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Трояново, общ. Раднево, ул. ********, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 422, ал.

1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 572,92 лв. (петстотин седемдесет и два лева и 92 ст.), представляваща стойност на неплатена консумирана електрическа енергия, доставена за периода от 13.02.2024 г. до 12.05.2024 г. в обект на потребление, находящ се в с. Трояново, общ. Раднево, ул. ********, ведно със законната лихва върху главницата от 02.07.2024 г. до окончателното й погасяване, и сумата от 16,26 лв. (шестнадесет лева и 26 ст.) – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.03.2024 г. до 01.07.2024 г., за което 3 вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 328/02.07.2024 г. по ч.гр.д. № 549/2024 г. на РС-Раднево.

ОСЪЖДА Б. С. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.

Трояново, общ. Раднево, ул. ********, заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, с адрес на управление гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща разноски за производството за платени държавни такси, юрисконсултски възнаграждения и възнаграждение за особен представител в заповедното и исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 4