Решение № 5692 от 10.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5692 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20221110145004 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 10.04.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание на шести април 2023 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 45004/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Т. твърди че за периода юли 2019 г. – април 2021 г. е доставял топлинна енергия на 1 ответниците В. Д. С., ЕГН: **********, адр. гр. София ., мезонет и Т. Й. С., ЕГН:

**********, адр. гр. София ., мезонет, на същия адрес и по абонатен № 390727. Твърди, че за този период стойността на потребената от ответниците топлинна енергия възлиза на сумата от 2 886,38 лв. , която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в забава, като за периода от 15.09.2019 г. – 10.05.2022 г. , размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 308,90 лв. Твърди, че за същия период доставил на ответниците услугата дялово разпределение на топлинна енергия, възнаграждението за което възлизало на 38,47 лв. , което не било заплатено от ответника, поради което му дължал и лихва за забава в размер на 8,25 лв. за периода 01.07.2019 г. – 10.05.2022 г. Твърди, че поискал осъждане на ответниците по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответнците му дължат разделно при равни квоти сумите в размер на 2 886,38 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за периода юли 2019 г. – април 2021 г. , и в размер на 308,90 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2019 г. – 10.05.2022 г. Моли още, да бъде признато за установено, че ответниците му дължат разделно при равни квоти сумите в размер на 38,47 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода май 2019 г. – ноември 2020 г. , и в размер на 8,25 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.07.2019 г.

– 10.05.2022 г. Моли присъждане на деловодни разноски.

Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „Т.ЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК: . 3, който не оспорва предявения иск.

Ответниците признават исковете по факти и право, но правят следното възражение за прехващане: ответницата Т. Й. С. била законен представител на ., което дружество имало вземане към ищеца за обезщетение за ползване по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ за периода 01.11.2017 г. до 01.11.2019 г. вкл. На топлопреносно съоръжение, изградено съгласно предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 07.11.2005 г. от ., находящо се в гр. София, ул. Банат № 1 и представляващо: присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 50 мм и съответна дължина по трасе 4,0 м. , както и абонатна станция с мощност за отопление и вентилация 150 кW, а за БГВ – 100 кW.

Обезщетението възлизало на процесните 3 242 лв. и било прехвърлено с договор за цесия от 27.10.2022 г. от . общо на двамата ответници.

Молят исковете да бъдат отхвърлени и им бъдат присъдени деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

2

Съдът приема за установен факта, че за процесния страните са били във валидна облигационна връзка, по която ищеца е доставял на ответниците топлинна енергия по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал, поради което възражението на ответниците за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от приложените под л.л. №№ 37-38 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответниците на топлинна енергия, съдът обсъжда и документите под л. № 21 от делото, както и липсата н аспор относно този факт, от които е видно, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот при равни квоти. В този смисъл, и във връзка с изложеното до тук за наличието на процесния договор за доставка на топлоенергия, съдът приема, че страни по него, като купувачи, са ответниците при равни квоти.

Страните не спорят, че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 2 886,38 лв.

Страните не спорят, ответниците не са заплатили процесни вземания на ищеца .

Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи погоре, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за 3 месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 37-38 от делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответниците са изпаднали в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъдат канени от ищеца, доколкото задълженията им са били срочни.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 27028/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 78-ми с-в, ищецът е поискал осъждане на ответниците по реда на чл. 410 и сл. от ГПК да му заплатят главницата и лихвата, предмет на установяване в това производство, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, към което е приложил и документ за внесена дължимата държавна такса, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците са подал възражения по реда на чл. 414 от ГПК.

Видно от документите, приложени под л.л. №№ 50-67, 114-131 от делото, ответницата Т. Й.

С. е законен представител на ., което дружество е изградило топлопреносно съоръжение съгласно предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 07.11.2005 г. от ., находящо се в гр. София, ул. Банат № 1 и представляващо: присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 50 мм и съответна дължина по трасе 4,0 м. , както и абонатна станция с мощност за отопление и вентилация 150 кW, а за БГВ – 100 кW.

Тези факти се установяват и от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 135-143/, която посочва, че обезщетение за ползване по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ за периода 01.11.2017 г. до 01.11.2019 г. вкл. , на изграденото топлопреносно съоръжение възлиза на 3 045,46 лв. за процесния период. Видно от договора за цесия, приложен под л.л. №№ 65-66 от делото, обезщетение, възлизащо на процесните 3 242 лв. , е било прехвърлено с договор за цесия от 27.10.2022 г. от . общо на двамата ответници, които са уведомили ищец за това с уведомление от 28.10.2022 г. /л. № 64 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:

В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните предпоставки за претендиране на цена за доставена топло-енергия по твърдяна облигационна връзка за доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за възникване на вземането за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница – цена на доставената топлоенергия.

4

По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, ответниците – от една страна, и ищеца – от друга, са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода юли 2019 г. – април 2021 г. ответниците не са заплатили потребена топлоенергия, цената на която възлиза на 2 886,38 лв. – колкото е претенцията. В този смисъл, искът, в частта за главницата, е изцяло основателен.

Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответниците при равни квоти.

Съдът изложи по-горе съображения за произхода на процесната облигационна връзка, предпоставяна от собствеността на топлоснабдения имот, което налага извода, че всеки от съсобствениците е задължен за съответна на квотата му от съсобствеността част от общо дължимата цена. В този смисъл, искът е основателен до по ½ срещу всеки от ответниците.

По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено плащане на главницата:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва за забава, а именно 15.09.2019 г. – 10.05.2022 г. , ответниците са в забава. Безспорен по делото е размерът на лихвата – 308,90 лв. – колкото е претенцията. По изложените по-горе мотиви искът и в тази част следва да се уважи до размера на по ½ срещу всеки от ответниците.

Искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта за признаване за установено, че ответниците дължат всеки по ½ на ищеца от сума в размер на 38,47 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода май 2019 г. – ноември 2020 г. , и в размер на 8,25 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.07.2019 г. – 10.05.2022 г. следва да се уважи изцяло. Това е така, доколкото факта на доставената услуга и забавата, както и размерите на претенциите, не се оспориха.