Решение № 133 от 19.05.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Асеновград, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Терзиева при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело № 20215310102182 по описа за 2021 година

Предявен иск по чл.422 вр.чл.415 ГПК.

Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД за установяване на вземането му против АТ. Ф. П., за сумата от 775.06 лева, представляваща стойността на доставената питейна вода и отведена канална вода за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г. и мораторна лихва за забава в размер на 125.89 лева за периода от 28.02.2017 г. до 30.04.2021 г. за обект, находящ се в град ***, за което са били издадени фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащана на сумата. За изпълнение на същото е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1156/2021 г. по описа на РС Асеновград, но длъжникът е подал възражение срещу нея в предвидения в закона срок. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че му дължи горната сума. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника АТ. Ф. П., чрез пълномощника адвокат Л.К., с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че за посочения период ответницата е извършвала плащания, но непонятно за нея е защо при плащане на месечна сума в определен размер и за определен период, с платената сума се прихваща/разпределя се суми за доста дълъг изминал период от време (правят се прихващания от 2013 г. до 2016 г.), което е недопустимо – с оглед кратката 3 годишна давност, касаеща периодични плащания. Възразява срещу претендираните вземания за главница и мораторна лихва за периода от 05.12.2016 г. до 05.12.2019 г., че са погасени по давност, което е основание за отхвърляне на иска. Ангажира доказателства, 1 претендира за разноски в производството.

Асеновградският Районен Съд – втори граждански състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

В съдебно заседание е установено за безспорно между страните, че ответницата А.П. е потребител на услуги за водоснабден имот в ***, както че е потребила описаните в ИМ услуги за посочения период и в посочените размери (или това не е спорно).

От ищеца с представени: Справки за водомера на абоната АТ. Ф. П. (абонат № 0101177012, водомери 06201281312 и 06201281317 ); Справка за неплатени задължения използвана от същия вода за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г. включително в ***, за водомери: 06201281312 и 06201281317; Справка от Агенция по вписвания при РС Асеновград; копие от цитираните по-горе фактури, копие от споразумение за разсрочване на задължението на ответника от 08.08.2018 г. за периода от 03.06.2011 г. до 08.08.2018 г. и заповед от 25.06.2018 г. за прекъсване на водозахранването и каналното отклонение на абонат № 0101177012.

От ответника са представени касови бележки за извършено плащане от ответника за потребена от него вода, за посочения обект на потребление.

Представено е удостоверение от ЧСИ М.С..Ц., от което е видно, че по изп.дело № 519/2015 г. (образувано въз основа издаден ИЛ по ч.гр.дело № 617/2014 г. по описа на РС Асеновград), взискател е „ВиК“ ЕООД, длъжник ответника А.Ф. П., за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в ***, за периода от 04.08.2009 г. до 05.02.2014 г. по партида с абонатен № 0101177012.

Представено е и удостоверение от ЧСИ Иво Кралев, от което е видно, че по изп.дело № 385/2018 г. (образувано въз основа издаден ИЛ по ч.гр.дело № 2147/2016 г. по описа на РС Асеновград), взискател е „ВиК“ ЕООД, длъжник ответника АТ. Ф. П., за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в ***, по партида с абонатен № 0101177012, като общо погасените суми са 237.58 лева, а непогасен остатък за взискателя 1367.63 лева към 09.02.2022 г.

От писмо/отговор от „ВиК“ ЕООД до А.Ф. П. се установява, че задълженията на ответника към 28.09.2020 г., за периода от 08.09.2014 г. до 04.09.2020 г. възлизат на 1212.67 лева главница и 318.19 лв. лихва, общо 1530.86 лева, такси и разноски за водени граждански и изпълнителни дела общо в размер на 738.52 лева.

От ответника А.Ф. П. е подадена жалба в ОС Пловдив, с искане да бъде задължена ЧСИ Ц. да вдигне наложената възбрана на недвижим имот, собственост на ответника, както и да бъде спряно посоченото изп.дело. От ОС Пловдив е било постановено определение по гр.дело № 1421/2020 г., с което е оставена без уважение жалбата с/у постановлението на ЧСИ, с което е отказал да вдигне наложената възбрана на недвижим имот, както и направеното в жалбата искане за спиране изпълнението на осн.чл.438 от ГПК.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М. А., неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, 2 че размерът на начислените от „ВиК“ ЕООД, задължения на Абонат № 0101177012 към 04.06.2021 г. (датата на заявлението за издаване на заповед за ЗИ по чл.410 от ГПК) е: главница по процесните фактури по счетоводна сметка „Клиенти“, аналитична партида АТ.

Ф. П., за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г. общо в размер на 775.06 лева. Законната лихва за всяка от процесните фактури от 28.02.2017 г. до 30.04.2021 г. общо в размер на 125.89 лева. А общо главница + лихва = 900.95 лева. Към 04.06.2021 г. в счетоводството на „ВиК“ ЕООД по аналитична партида за абонат АТ. Ф. П., ЕГН ********** не се съдържат данни за извършени плащания от страна на ответника по процесните ДФ на обща стойност 775.06 лева. За периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г. счетоводството на „ВиК“ ЕООД е водено редовно и съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

По допустимостта: Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от предявяването на установителен иск. На 04.06.2021 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК. С разпореждане от 14.06.2021 г. по ч.гр.д № 1156/2021 г. по описа на Асеновградския районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, с длъжник – ответникът по настоящото производство. Заповедта е издадена за сумата в р-р на 775.06 лева главница по описаните фактура за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г., представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ***, по партида с абонатен № 0101177012 и сумата 125.89 лева представляваща обезщетение за забава за периода от 28.02.2017 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 04.06.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата 75 лева разноски по производство. По делото е постъпило възражение в срок от длъжника АТ. Ф. П., в последствие в едномесечния срок ищеца е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

Разгледан по същество, искът се явява основателен. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за доставена отведна и канална вода за процесния период, а на ответника – че е изпълнил задължението си. Същевременно от страна на ответника, чията е доказателствената тежест за това, не се ангажираха доказателства да са извършени плащания по фактурите за потребена питейна и отведена вода, приложени към ИМ. Според предвижданията по договора задълженията се заплащат в 30-дневен срок от датата на фактурирането, т.е изпълнението на насрещното задължение не е предпоставено от връчване на фактурата, а от нейното месечно издавана.

Вземанията са претендирани по съдебен ред, като в тази връзка съдът е длъжен да обсъди своевременно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2001 г. от 18.05.2012 г. от ОСГТК а ВКС понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б“в“ от ЗЗД се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения, за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, 3 без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Изхождайки от твърденията на ищеца, в случая се касае именно за периодични платежи, чията изискуемост е настъпвала през определен интервал с определен размер на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че в настоящият случай погасени по давност са всички претендирани вземания, чията изискуемост е настъпила преди датата 04.06.2018 г. , предхождаща три години подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1256/2021 г. на АРС. Това са вземания за главница за периода от 05.12.2016 г. до 04.06.2018 г. и мораторни лихви за периода от 28.02.2017 г. до 04.06.2018 г., чията изискуемост е била настъпила (30 дни след издаване на фактурите). С тригодишна давност е погасено и вземането за мораторно обезщетение за посочения период, което е акцесорно по своя характер и се погасява заедно с главното.

От представеното споразумение за разсрочване на задължението от 08.08.2018 г., сключено между страните е видно, че ответницата се е съгласила и задължила доброволно да погаси натрупани стари задължения за периода от 03.06.2011 г. до 08.08.2018 г. в размер на 2503.07 лева, за посочения имот към дружеството - на вноски за периода от 08.08.2018 г. до 10.10.2019 г. включително. Претендираните задължение в настоящото производство са 775.06 лева, представляваща стойността на доставената питейна вода и отведена канална вода за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г. и мораторна лихва за забава в размер на 125.89 лева за периода от 28.02.2017 г. до 30.04.2021 г., или с подписаното споразумение ответницата е уговорила нов падеж с ищцовото дружество за плащане на част от тези задължения, поради което същите не са погасени по давност. Ето защо предявения иск като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.

Предвид крайния изход на спора, в полза на ищеца се дължат разноски на осн.чл.78 ал.1 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в размер на 325 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 75 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АТ. Ф. П., ЕГН ********** от град ***, че същата дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, Код по БУЛСТАТ 115010670 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Шести септември” № 250, представлявано от управителя О.Ц.К., сумата от 775.06 лева (седемстотин седемдесет и пет лева и шест стотинки), представляваща стойността на доставената питейна вода и отведена канална вода за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г. за обект, находящ се в ***, по партида с абонатен № 0101177012, мораторна лихва за забава в размер на 125.89 лева (сто двадесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки) за периода от 28.02.2017 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на подаване на заявлението в съда 04.06.20121 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 293 от 14.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1156/2021 г . по описа на Районен съд – Асеновград.

4

ОСЪЖДА АТ. Ф. П., ЕГН ********** от град ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, Код по БУЛСТАТ 115010670 със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул.”Шести септември” № 250, представлявано от управителя О.Ц.К., сумата 325 лева (триста двадесет и пет) лева, направени разноски в исковото производството и сумата 75 лева (седемдесет и пет) направени разноски в заповедното производството.