Определение № 1145 от 14.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1145 гр. София, 13.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И.ова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501132 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

С Определение № 69 от 12.03.2024 г., постановено по т. д. № 7/2024 г. на Окръжен съд – Враца, е отхвърлено искането на ищците И. Ц. Д. и И. И. Д. за освобождаването им от държавна такса и разноски, като неоснователно.

При оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, ищците и частни жалбоподатели молят същият да бъде отменен и вместо него да бъдат освободени от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване и е насочена срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е и основателна.

Производството пред Окръжен съд –Враца е образувано по искова молба на И. Ц. Д. и И. И. Д., с която против ЗД „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД са предявени активно субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетения за всеки ищец в размер на по 200 000 лв. за претърпенине неимуществени вреди от смъртта на сина им 1

И. И., настъпила при ПТП, реализирано на 03.04.2023 г. В исковата молба ищците са направили нарочно искане за освобождаване от задължението им за внасяне на държавна такса по делото и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, за което са приложили и декларации за семейно и имотно състояние.

С обжалваното определение за да отхвърли искането по чл.83, ал.2 от ГПК Окръжният съд е приел, че не са налице основания за освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, тъй като те притежават два автомобила (единият на повече от тридесет, а другият – на повече от петнадесет години), две ниви, от които биха могли да реализират доходи във вид на рента, отчуждавали са имоти във времето до 2021 г., а и при извършената служебна справка се установило, че ищцата упражнява търговска дейност като едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, което отчитало печалба.

Определението е неправилно.

Освобождаването от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимата държавна такса. Преценката за наличие на визираното в чл. 83, ал. 2 ГПК основание се извършва при съобразяване на примерно изброените законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и на други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности (в този смисъл Определение № 209 от 09.05.2016 г. по ч. т. д. № 800/2016 г. на ВКС, І т.о.). Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

В настоящия случай според декларираното от жалбоподателите Д.и, 2 същите са пенсионери, чийто месечен доход се формира предимно от получаваните от тях пенсии в размер съответно на 620 лв. и 523 лв., нямат доходи от рента на двете си ниви, а автомобилите, с които разполагат, съставляват за тях по-скоро финансова тежест, отколкото да им носят полза. Ищцата е едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Лес-Доверие“ ЕООД с внесен капитал от 1 000 лв., но не получава дивиденти от него. Същевременно настоящият състав съобрази, че служебно събраната информация от първоинстанционния съд за извършени разпоредителни сделки от ищците в периода до 2021 година не налага извод, че тяхното материално положение от тогава е останало непроменено и понастоящем.

Видно е, че на каквато и наемна цена да са отдали ищците собствените си 30 кв.м. сграда в парцел I X в гр. Бяла Слатина, то същият очевидно е недостатъчен, за да покрие размерът на държавната такса, която възлиза на 16 000 лв. общо за двата предявени иска.

Ето защо, настоящата инстанция приема, че самият размер на предявените искове и на таксата за тях, съпоставени с имотното им състояние, обосновава извода, че молителите не разполага с достатъчно средства и възможности, за да внесат дължимите от тях разноски за образуване на делото и за водете на процеса. Това налага обжалваното определение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което ищците да бъдат освободени от внасянето на държавни такси и разноски в производството по делото до неговото приключване или до промяна в обстоятелствата.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 69 от 12.03.2024 г., постановено по т. д. № 7/2024 г. на Окръжен съд – Враца, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА И. Ц. Д. и И. И. Д. от внасяне на държавни такси и разноски в производството по гр. д. № 7/2024 г. на Окръжен съд – Враца до окончателното приключване на делото във всички инстанции.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия на 3

Окръжен съд-Враца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4