Решение № 5618 от 17.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5618 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100507768 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. К. Г., ищец в производството пред СРС, срещу решение № 9679 от 22.05.2024 г. по гр.д.№ 8864 по описа за 2014 г. на СРС, 72 състав, с което е отхвърлена претенцията й по чл.128, т.2 КТ, както и в нейна тежест са възложени разноските в процеса.

Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на така постановеното решение, както и за допуснати процесуални нарушения във връзка с обсъждане на доказателствата. Правилно СРС бил приел, че ищцата е сключила един единствен трудов договор и това е този с ВКС като след преместването си в Апелативния съд не била сключила нов трудов договор.

Неправилно, обаче, СРС бил ценил стойността на това обстоятелство. Счита, че това представлява нарушение на материалния закон. СРС не бил обсъдил довода и, че същата е преместена в Апелативния съд без нейното съгласие. В този смисъл неправилно СРС бил възприел тезата на ищцата/въззивник като 1 вместо заявеното от ищцата, че е станала служител на АС, приел, че ищцата претендира „продължаващо трудово правоотношение с ВКС“. Твърдението на ищцата било, че правоотношението й е запазено такова, каквото е било по сключения договор с ВКС, тъй като нов трудов договор с ответника – САС, не бил сключен. Твърдението на ищцата било, че в конкретната хипотеза било запазено възнаграждението й по колона 6 от Класификатора. Намира, че точно запазеното й възнаграждение по колона 6, което била получавала в противоречие с действащия класификатор през 2020 г. било основата, върху която следвало да бъде индексирано възнаграждението на ищцата с приемането на новия Класификатор за 2021 г., който Класификатор единствено предвиждал 10 % увеличение на възнагражденията на всички служители в администрацията на съдилищата. Това била и единствената й възможност да получи полагащото й се 10 % увеличение като същото се индексира по колона 6 от Класификатора. СРС не бил съобразил, че с преназначаването на ищцата не било променено нито мястото на полагане на труд по ТПО- сградата на Съдебната палата, нито бил променен обема на работа. Същественото в случая било, че трудът се дължал за експлоатацията на цялата сграда, а не само на помещенията, ползвани от ответника по делото.

СРС не бил съобразил, че други служители, които били останали на работа във ВКС, били получили ежегодна индексация на трудовите си възнаграждения и това било довело до дискриминационно отношение спрямо ищцата, която била поставена в неизгодна позиция поради преместването й без нейно съгласие. Неправилно СРС не възприел тезата на ищцата, че в случая е налице хипотезата на чл.123,т.7 КТ като приел, че същата е неприложима. Точно, обратното, тази норма била приложима, тъй като се касаело до прехвърляне на дейност по стопанисването на Съдебната палата в гр.София. След като се прехвърляли всички задължения на предходния работодател, значи се прехвърляло и задължението за заплащане на индексиране на трудовото възнаграждение. Тезата за приложимост на чл.123, ал.1,т.7 КТ била възприета от друг състав на СРС по идентичен спор, а именно по гр.д.№ 67353 от 2023 г. на СРС. Действително, това решение не било влязло в сила, но мотивите му били много разумни. Затова намира, че приетото в това решение следва да намери приложение. Това било и така, защото ответникът също се позовавал на невлезли в сила решения, но които били със същите мотиви като обжалваното. Главният извод бил, че втория ответник дъжи такъв размер на 2 възнаграждението, каквото следвало да се заплаща, ако преместването не било настъпило. В конкретния случай като тълкувал превратно нормата на чл.123 КТ СРС допуснал възможност за безконтролно нарушение на трудовите права на служителите в съдебната система. Главният елемент в случая било сключването на трудов договор поради което развитите от СРС доводи за приложението на чл.343, ал.1 ЗСВ досежно конкурса били неотносими. Намира за неправилни изводите на СРС, че ТПО е допустимо да се промени едностранно от работодателя и включително и по отношение размера на възнаграждението за положения труд.Неправилно СРС бил приел, че индексиране се следва по колони 7 и 8 от Класификатора. Твърди, че с решението си СРС не бил обсъдил доводите на ищцата, вкл. и че до приемането на Класификатора за 2021 г. ищцата била получавала по-високото възнаграждение, което било отговаряло на диапазона в колони 5 и 6. Счита, че такова по-високо възнаграждение е допустимо да се получава като се позовава на пар.1 от ПЗРППКДАС, която била предвидена за заварен служител с такава длъжност, която не е предвидена по новия Класификатор и за съответната група съдилища, като този служител се преназначавал на сходна длъжност при запазване на възнаграждението. Твърди, че запазването на по-високото възнаграждение, което ищцата била получавала и при предишния работодател – ВКС, било вследствие на решение на ВСС, който бил първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Ответникът бил второстепенен разпоредител и не можело да не спазва решенията на ВСС. Затова и за периода от 15.07.2020 г. до приемането на новия Класификатор през 2021 г. ищцата била получавала по-високото възнаграждение по колони 5 и 6, което не отговаряло на колони 7 и 8. Намира, че волята на ВСС била преместените служители да получават по-високи заплати. Това било единственото правно и правилно тълкуване, тъй като то осигурявало кариерно развитие, израстване и постепенно увеличение на възнаграждението, което възнаграждение следвало да отразява годишната инфлация и възможностите на бюджета на съдебната власт. В случая тази компенсация не била постигната, тъй като ищцата заедно с останалите прехвърлени служители вместо 10 % увеличение по Класификатора за 2021 г. била получила такова в размер на 5,89 %. Счита, че независимо от прехвърлянето на ищцата, същата била запазила правото си на ежегодно индексиране на работната заплата по колони 5 и 6 от Класификаторите за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Излагат се доводи за определени 3 възнаграждения извън рамките на колона 8 за други длъжности- началник отдел „Управление на собствеността“ и ръководител сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения като се проследяват заплатите им за периода от 2020 г.2023 г. Счита, че всички служители следва да се третират еднакво независимо от това дали са на ръководна длъжност или не. Това било необходимо с оглед кариерното развитие на служителите в съдебната администрация. Сочи, че единствено прехвърлените служители не били получили предвиденото 10 % увеличение през 2021 г. за разлика от всички останали служители в страната, които били получили такова. Счита, че чрез извършването на индексацията по колони 5 и 6 от Класификатора ще се преодолее дискриминацията по отношение на ищцата и останалите прехвърлени служители.

Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което претенцията на ищцата с правно основание чл.128, т.2 КТ да бъде уважена. Претендира разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника, пред СРС, въззиваем пред настоящата инстанция- Апелативен съд- София, в който се излага становище за неоснователност на същата. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение. Според възззиваемия претенцията на ищцата била неоснователна и недоказана. Тъй като за процесния период ищцата имала качеството на съдебен служител по чл.340 ЗСВ, то приложими били правилата на специалния закон – ЗСВ, актовете на ВСС и по-специално тези по чл.341, ал.1 ЗСВ- Класификатор на длъжностите в администрация.

Приложими били и общите правила на КТ по силата на препращащата норма на чл.359 ЗСВ. Правилно СРС се бил позовал на разпоредбата на чл.343, ал.2 ЗСВ, която уреждала хипотезата на изменение на трудовото правоотношение чрез преместване на служител в друг орган на съдебната власт, в която хипотеза се уреждало изменението на конкретното място за полагане на труд, както и възможната промяна на длъжността. В тази хипотеза се запазвал придобият ранг и трудов стаж, определени точки от проведените атестации и възнаграждението. В случай ищцата била преназначена в друг съдебен орган,считано от 15.07.2020г.; налице била промяна в работодателя. Затова и правилно били приети от СРС за неоснователни твърденията на ищцата, че продължава да е в ТПО с ВКС. Правилно като се позовал на чл.4 и чл.7 от ППКДАС, съдът бил приел, че след като от 15.07.2020 г. ищцата била 4 служител на САС, то трудовото й възнаграждение следва да бъде индексирано по Класификатора съобразно длъжността, която същата заема при ответника, т.е. в диапазона от колони 7 и 8. След като ищцата била служител на АССофия, недопустимо било трудовото й възнаграждение да се индексира по правилата за служителите на ВКС. Установено по делото било, че на ищцата е заплатено нормативно определеното й трудово възнаграждение, както и, че към промяната на работодателя трудовото възнаграждение на ищцата не било намалявано на основание пар.1 от ПЗР на ППКДАС във връзка с процедурата по чл.343, ал.2 ЗСВ. Оспорва се твърдението на ищцата, че преместването й е станало без нейно съгласие. Сочи се, че ищцата била подписала допълнително споразумение и по силата на това споразумение ищцата била станала служител на АС-София. След като ищцата била станала служител на АССофия, ирелевантно за изхода на спора било какви заплати са получавали останалите на работа във ВКС, служители. Дори да се приемело, че е приложимо правилото на чл.123, ал.1,т.7 КТ, претенцията на ищцата също била неоснователна, защото неприложимо било правилото на пар.1 от ПЗР на Правилника за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата, тъй като след закриването на 31 длъжности във ВКС били разкрити идентични длъжности в АС-София; позовава се на приетото в решение на СК на ВСС, взето по протокол № 18/09.06.2020 г., т.16.1. В т.16.3 от това решение било посочено, че не се възразява административните ръководители на ВКС и АС-София да приложат процедурата по чл.343, ал.2 ЗСВ със запазване размера на възнагражденията, съгласно пар.1 от ПЗР на ППКДАС. В решение, протокол № 19/16.12.2020 г., т.4.1 на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС било посочено още, че съгласно пар.1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Въпросът бил обсъждан и във връзка с отразеното в протокол № 27/01.12.2021 г. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, т.13.1, както и с решение на Пленума на ВСС по пр.№ 2/04.02.2021 г. и решение на СК по пр.№ 18/09.06.2020 г., в които било прието искането за индексиране за неоснователно. Съдебните служители били назначени, а не заварени. Затова намира, че пар.1 от ПЗР на ППКДАС е неприложим, защото не се касае до служител във визираната там хипотеза5 „заварен“. Следвало да се вземат предвид и поясненията на ВСС в протокол № 27/01.12.2021 г. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, т.13.1. Неоснователен бил и довода на ищцата, че е била поставена в по-неблагоприятно положение спрямо останалите съдебни служители в съдебната система. Сочи, се че ответника не разполага с правомощия да поставя допълнителни критерии по индексирането на трудовите възнаграждения. Изискванията за заемане на длъжността били нормативно определени. Сочи, че съгласно чл.343, ал.1 ЗСВ всички служители в съдебната система се назначават с конкурс. По правилото на чл.343, ал.2 ЗСВ при преместването не се провеждал нов конкурс. В случая след промяната на работодателя, ищцата била запазила трудовото си правоотношение без провеждане на конкурс, запазила била и придобития ранг. Запазила била и достигнатото трудово възнаграждение. На основание чл.341, ал.1 ЗСВ бил приет Класификатор. Сочи, че определянето на диапазона на трудовото възнаграждение за съответната длъжност в съответните групи съдилища било в изключителните правомощия на ВСС, тъй като последният бил първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Административните ръководите на съдилища можели да определят трудови възнаграждения, но само в рамките на определените такива в Класификатора. Това било така, защото съдилищата били второстепенни разпределители с бюджетни средства. След като ищцата била вече служител на АС-София, то трудовото й възнаграждение е следвало да бъде определено съобразно длъжността, която заема в този съд- „чистач“ според колони 7 и 8 от Класификатора. Самата ищца признавала, че се е възползвала от привилегията да запази трудовото си възнаграждение,което е получавала като служител на ВКС, което възнаграждение било по-високо от това на служителите от съдилища първа група, какъвто бил АС-София. За ищцата не било налице основание за индексация на трудовото възнаграждение с 10 %, още повече за присъждане на възнаграждение по колони 5 и 6 от Класификатора. Последните колони били предвидени за определяне на възнагражденията на служителите във ВКС и ВАС. Следвало да се вземе предвид и, че ВСС, който бил първостепенен разпоредител с бюджетни средства бил дал указания на административния ръководител на САС за индексиране на възнагражденията на служителите като ищцата, по начин и размер, че същите да достигнат размера на възнагражденията на служителите в АС-София, заемащи същата длъжност.