Решение № 92 от 02.08.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20241800900167 по описа за 2024 година

ИЩЦАТА - К. Н. С., с ЕГН ********** с адрес: с. Б., ул. „Първа“, чрез пълномощниците си - адвокат Н. Д. от АК – Шумен и адвокат Г. Г. Р. от САК със съдебен адрес гр. София, пл. „Позитано“ №2, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж 3 /вж. молба вх. №7169/22.07.2024г./, е предявила срещу „ЗА.К.„Л.И.“ АД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***А, обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на сина й Х. М. В. настъпила на 15.07.2023г., вследствие осъществило се на 17.05.2023г.

ПТП, около 6.18 часа в с. Ж., по вина на водача на л.а. „Фолксваген Файтон“, с рег.№ СВ 3446 ВА, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с полица № BG/22/123001222146, с начална дата на покритие 24.04.2023г. и крайна дата на покритие 23.04.2024г. /вж. молба вх. №7169/22.07.2024г./, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 08.11.2023 - датата, на която e предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й заплащане.

Претендира се и присъждане на направените в настоящото производството съдебни разноски, включително и за адвокатска защита и съдействие.

Ищцата твърди в исковата молба и уточ. молба вх. №7169/22.07.2024г., че на 17.05.2023г., около 6.18 часа в с. Ж. настъпило ПТП, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Файтон“, с рег.№ СВ 3446 ВА, който в разрез с нормите на ЗДвП и поради движение с 1 несъобразена скорост спрямо конкретните пътни и атмосферни условия, местността на релефа и състоянието на пътната настилка (мокра), изгубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл в дясно на посоката си на движение извън пътното платно, блъснал се в пътен знак „БЗ“ и отводнителната канавка и самокатастрофирал. При така реализираното ПТП, пострадал Х. М. В. - пасажер в л.а. и наследодател на ищцата.

Твърди се още от ищцата, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП настъпил и леталния изход за Х.М.В., пътник в л.а. „Фолксваген Файтон“, с рег.№ СВ 3446 ВА, съответно и търпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на нейния син.

Сочи се още в исковата молба, че във връзка с възникналото ПТП било образувано досъдебно производство ДП № 282 ЗМ-106/2023г. по описа на РУ - гр. Карнобат, пр.пр. № 6801/2023г. по описа на ТО - Карнобат към РП - Бургас, по което към настоящия момент нямало лице привлечено в качеството на обвиняем.

Ищцата излага, че видно от данните на Информационния център към Гаранционен фонд, оповестени на интернет страницата на фонда, към датата на ПТП по отношение на л.а.

„Фолксваген Файтон“, с рег.№ СВ 3446 ВА, била налице застраховка „Гражданска от‐ говорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с начална дата на покритие 24.04.2023г. и крайна дата на покритие 23.04.2024г.

Ищцата твърди, че депозирала писмена застрахователни претенция пред „З.К.„Л.И.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение на 08.11.2023г.

Твърди се още в исковата молба, че ответникът в разрез с приложимия закон отказал да разгледа претенцията на ищцата по същество и да определи застрахователно обезщетение, поради което и дължал на ищцата, на основание чл.429, ал.3 от КЗ, законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 08.11.2023г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че като пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП и смъртта на сина си, търпи следните неимуществени вреди – болки и страдания:

Твърди, че за нея, загубата на сина й било едно от най-тежките събития в живота й и че мъката по него нямало как да преживее до края на живота си, тъй като били изключително близки. Обстоятелството, че смъртта му настъпила по такъв нелеп начин, още повече засилвало болките и страданията на ищцата. Х. М. В. бил най-големият й син и бил един от най-близките й хора, за това изключително тежко понасяла неговата загуба.

Ищцата твърди още, че синът й Х. бил жизнен, всеотдаен, грижовен и деен мъж, който ежедневно полагал грижи за нея. Нямал свое семейство и затова ищцата твърди, че връзката им била извън обичайната за отношенията между майка и син. Той й бил опора както в емоционално отношение, така и финансово. Бил възпитан, спокоен, ерудиран, добронамерен - човек, който се грижел за здравето си и водил здравословен начин на живот.

За това загубата на Х., който бил не само нейно дете, но и един стойностен, морален и 2 достоен член на обществото, била особено мъчителна за ищцата.

След загубата на сина си, към настоящия момент ищцата била изпълнена с чувство за самота и безпомощност, с безперспективни мисли за бъдещето си, с чувство за безпокойство как ще продължи и ще се справи ли с живота, което се отразявало негативно на нейната психика.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените искове са допустими.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.К.„Л.И.“ АД, е подал писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. З. Т., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

Оспорва всички твърдения наведени от ищцата по основанието на съдебно предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Навежда твърдения, че Х.М.В. е водачът, причинил процесното ПТП, управлявайки л.а. „Фолксваген Фаетон” с peг. № СВ 3446 ВА с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над управляваното МПС, излязъл извън пътя и се ударил в пътен знак и отводнителна канавка, поради което твърди, че не дължи обезщетение на виновния водач и на неговите наследници, съгласно чл. 494, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

На следващо място в отговора, ответникът прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с доводи, че Х.М.В. е управлявал МПС под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, което е станало причина за неадекватното му поведение довело до настъпване на процесното ПТП.

В случай, че се установи твърдението, наведено с исковата молба, че Х.М.В. е бил пътник в автомобила, ответникът твърди, че същия е имал принос за неблагоприятния резултат, защото се качил да се вози при водач, който е употребил наркотично вещество или негов аналог.

На отделно основание прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Х.М.В., поради не поставяне на предпазен колан, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Ответникът оспорва и всички твърдения на ищцата за търпени от нея неимуществени вреди: твърдението за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищцата и починалия; за болки и страдания във връзка със смъртта на Х.М.В.

Ответникът оспорва и причинно-следствена връзка между ПТП от дата 17.05.2023 г. и леталния изход на дата 15.07.2023 . за Х.М.В.

На следващо място в отговора ответникът оспорва предявения иск и по размер, като прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Счита, че размера на 3 претендираните суми не отговоря на принципа на справедливост и трайно установената практика на Върховен касационен съд на Република България.

Счита предявената по настоящото дело претенция за завишена и с оглед високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост.

На следващо място с отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения акцесорен иск за присъждане на лихва от датата, посочена като дата на уведомяване с извънсъдебната претенция.

Поддържа, че предявения акцесорен иск е изцяло неоснователен, като твърди, че ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период.

От друга страна, ответникът поддържа, че съобразно Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл.496, ал.1 от Кодекса за застраховането.

Прави се евентуално възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, както и възразява срещу искането за присъждане на разноски в полза на ищцата.

С отговора на исковата молба ответникът е признал изрично съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на застрахователна полица „ГО“ сключена със „З.К. „Л.И.“ АД относно процесния л.а. „Фолксваген Файтон“, с рег.№ СВ 3446 ВА към датата на процесното ПТП.

Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която е оспорила възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло първоначалния.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения по делото заверен препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.06.2023г., че водачът на л.а. „Фолксваген Файтон“, с рег.№ СВ 3446 ВА към момента на процесното ПТП е неизвестен. Като пострадал в протокола е отразен Х.М.В., на който е причинена политравма и е с опасност за живота. Като причини и обстоятелства за ПТП е отбелязано, че водачът на л.а. „Фолксваген Файтон“, с рег.№ СВ 3446 ВА не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия релефа и състоянието на пътя (мокро), вследствие на което изгубил контрол над управляваното МПС и излязъл в дясно по посока си на движение извън пътното платно, като се блъснал последователно в пътен знак „Б3“ и отводнителна канавка. От удара МПС се преобърнало извън пътното платно.

По делото е представен препис извлечение от акт за смърт на Х.М.В., от който се установява, че последният е починал на 15.07.2023г.

4

Видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзки е, че ищцата К.

Н. С. е майка на починалия Х.М.В..

По делото е назначена СМЕ, заключението на която установява, че пострадалият Х. М. В. е получил следните травматични увреждания в резултат на процесното ПТП: Съчетана травма - Черепно мозъчна и лицева травма - разкъсно контузна рана в челната област на главата; оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око; подкожен емфизем в областта на клепачите на дясното око; хематоми по лицето повече в дясно; трифокусно счупване на дясната ябълчна кост; счупване на горната челюст в дясно; кръв в двата горночелюстни синуса; счупване на носните кости; натичане на кръв от дясното ухо; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в ляво челно теменно; Шийна травма- счупване на дъгата в ляво на втория шиен прешлен; счупване на дъгата в дясно на петия шиен прешлен и на бодилестия му израстък; счупване на дъгата на шестия шиен прешлен в основата на бодилестия израстък; свободен гръбначен канал; Множествени повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза; излив в лявата половина на гръдната кухина;

Охлузвания по крайниците.

Установените травматични увреждания вещото лице сочи, че се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна енергия на въздействието, упражнено в областта на главата, като по своя характер представляват високоенергийна травма.

Повърхностните охлузвания по кожата на тялото и крайниците на пострадалия се дължали на косото по допирателната действие на твърди предмети с неравна контактна повърхност.