Решение № 626 от 14.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20251000500899 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби на двете страни срещу неизгодни за тях части от решение № 6652 от 4.12.2024 г. на СГС , ГО I – 19 състав по гр.д.№ 13853/ 2023 г.

Въззивната жалба с вх.№ 2950/10.01.2025 г. ( по регистратурата на СГС) на ищеца К. П. А. от град *** чрез пълномощника – адвокат Е. П. - е насочена срещу частта от решението, с което е отхвърлен искът по член 439 от ГПК за частта от вземането за разликата от 28 173,59 лева до пълния предявен размер от 42 961 лева, равняваща се на 14 787,41 лева .

В жалбата има оплакване за допуснато нарушение на член 111, ал.1, б.

„в“ и член 117,ал.2 от ЗЗД при извода на съда за приложимост на общата петгодишна давност, тъй като задължението е периодично, установено с акт, който ( аналогично на влязлата в сила поради неоспорване от длъжника заповед по член 410 и член 417 от ГПК ) не се ползва със сила на пресъдено нещо, а само с изпълнителна сила, погасено е в пълния размер с изтичането 1 към 17.11.2023 г. на тригодишна давност , евентуално на петгодишна давност , тъй като определението по член 344 от ГПК фиксира фактическо положение към месец ноември 2018 г. и прилагането на давността към всяко дневно задължение би имало за последица незаконосъобразно удължаване на срока на погасителната давност .

Насрещната въззивна жалба с вх.№

20244/18.02.2025 г. ( по регистратурата на СГС) на ответницата С. П. З. от град *** чрез пълномощника – адвокат С. Ц. – е насочена срещу частта от решението, с която е уважен искът за частта от вземането за горницата над 27 436,53 лева до 28 173,59 лева и съдържа оплакване за неправилно определена от съда продължителност на ограничения между 15.11.2018 г. и 29.09.2020 г. период , за който се дължи сумата срещу привременното ползване, от 21 месеца и 14 дни вместо вярната - 22 месеца и 14 дни и обусловено от това неправилно изчисление на дължимото обезщетение .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна, в който я оспорва като неоснователна.

СГС е сезиран с искова молба с вх.№ 116054/8.12.2023 г. (по регистратурата на СГС) на К. П. А. ,с която е предявил по реда на член 439,ал.1 от ГПК срещу С. П. З. иск за несъществуване на вземането й от обезщетение срещу ползваната от него 1/3 идеална част от съсобствения недвижим имот – североизточен близнак, част от жилищна сграда с идентификатор *** и обект с идентификатор № *** по кадастралната карта на град Несебър- в размер на 42 961 лева – предмет на влязло в сила на 15.11.2018 г. определение по член 344,ал.2 от ГПК, постановено ведно с решение от 22.10.2018 г. по гр.д.№ 710/2025 г. по описа на РС – Несебър за извършване на делбата и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 25.04.2019 г. - поради погасяването му по давност ( както и на други две основания ). Ищецът е поддържал, че приложимата за вземането давност е тригодишна и считана от 15.11.2018 г., е изтекла .

В срока по член 131,ал.1 от ГПК ответницата З. е подала отговор, с който е оспорила иска като : недопустим по липса на правен интерес от провеждането му при наличие на друг път за защита – чрез искане за изменение на определението при изменение на обстоятелствата – член 2

344,ал.3 от ГПК; нередовно заявен по липса на конкретизиране на оспореното вземане по размер и период и неоснователен по довод, че приложимата за вземането давност е петгодишна и тя не е изтекла към образуването на 14.11.2023 г. на изпълнителното дело пред ЧСИ, с рег.№ *** по регистъра на КЧСИ - Т. М.. Поддържала е довод, че останалите сочени в исковата молба факти нямат правопрекратяващо действие .

СГС е приел, че искът е за отричане на парично вземане от 42 961 лева, което е по –високо по размер от вземането по изпълнителния лист с оглед претенцията на ответницата – взискател за дължимост на обезщетение и за още три години след края на периода. Това е така, защото изпълнителният титул е за вземане в размер на 691 лева / месечно, считано от 15.11.2018 г.

(датата на влизане в сила на определението по член 344,ал.2 от ГПК) до 29.09.2020 г. (датата на влизане в сила на решението за извършване на делбата) или за период с продължителност според СГС от 21 месеца и 14 дни или за глобално обезщетение в размер на 14 833, 47 лева. Вземането се погасява с петгодишна давност, защото е съдебно установено. Погасена по давност е частта за първите два дни на периода – 15.11. и 16.11.2018 г. – в размер на 46,06 лева, тъй като давността е прекъсната на 17.11.2023 г. с първото изпълнително действие съгласно заявеното искане за запор. Така е формиран извод за съществуване на вземането за частта в размер на 14 787,41 лева и неоснователност на иска в тази част – горница над 28 173,59 лева до 42 961 лева, както и за липса на основание за дължимост на частта от вземането, равняваща се на 28 173,59 лева и основателност на иска в тази част .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивните жалби, доводите в отговорите на жалбите, изразените от страните чрез процесуалните им представители в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо - оспореното с иска вземане е индивидуализирано по основание, размер и страни като условие за редовност на иска ; изложени са обстоятелства с правопогасяващо според ищеца действие , настъпили след приключване на съдебното дирене в производството във втората фаза на делбата, след което ведно с решението е постановено определението по член 282, ал.2 ГПК ( отм. ) – изпълнително основание за вземането - като условие за допустимост на иска съгласно член 439,ал.2 от ГПК ; въпросът за това какъв 3 е удостовереният в изпълнителния лист размер на вземането е относим към основателността на иска. Обжалваното решение е неправилно в една част и правилно в останалата част.

Пренесеният пред въззивния съд спор е за това какъв е размерът на удостовереното в изпълнителния лист парично притезание, с каква давност се изсрочва и погасена ли е на основание - давност - частта от притезанието в размер на 14 787,41 лева, отхвърлянето на иска за която е предмет на въззивната жалба на ищеца и погасена ли е на същото основание частта от притезанието в размер на 737,06 лева , уважаването на иска за която е предмет на насрещната въззивна жалба на ответника .

Паричното притезание на ответницата - съделителката Здравкова срещу ищеца - съдителителя А. от осъщественото ползуване на собствената й 1/3 идеална част от общите на страните две сгради не е посочено в изпълнителния лист в абсолютна стойност, но размерът му е определяем според посочените в изпълнителния лист критерии : размера на дължимата помесечно сума - 691 лева и началния и крайния момент на периода, за който се дължи. Между страните няма спор ( видно от съдържанието на насрещната въззивна жалба ), че началото на периода е 15.11.2018 г., когато е влязло в сила определението по член 282,ал.2 от ГПК ( отм. ), а краят е 29.09.2020 г., когато е влязло в сила решението за изнасяне на имота на публична продан. Следователно периодът, за който е присъдено обезщетението, е с продължителност от 22 месеца и 13 дни . Формираното с оглед зададените в определението критерии вземане се равнява на 15 501,39 лева. Погасителната давност може да прояви действието си относно целия размер, в който вземането е възникнало или относно коя да е негова част .

Източник на вземането от обезщетение срещу ползването на делбения имот от един от съделителите, присъдено като привременна мярка по реда на член 282,ал.2 от ГПК (отм.) , аналогичен на 344,ал.2 от ГПК, е влязлото в сила определение, имащо конститутивно действие . Това изключва обсъждане на „нова давност“ по смисъла на член 117,ал.2 от ЗЗД. С оглед естеството му обаче вземането не е периодично, възниква ден за ден занапред от влизане в сила на определението до посочения краен момент. Погасителната давност за него е общата петгодишна такава по член 110 от ЗЗД и тече от всеки един ден от периода на дължимост . Давността за дължимото срещу ползването на 4 имота в последния ден на срока 28.09.2020 г. ще изтече на 28.09.2025 г. .

Във въззивното производство не е оспорен изводът на СГС, че погасена по давност е частта от вземането само за първите два дни от периода 15.11.2018 г. и 16.11.2018 г. - в размер на 46,06 лева. Първото действие по изпълнителното действие, предприето по молба на взискателката от 17.11.2023 г., прекъсва давността за дължимото за всеки един ден от остатъка от периода и следователно не е погасена никаква друга част от притезанието.

Възникнало в размера от 15 501,39 лева, вземането е погасено до размера от 46,06 лева . Останалата част от него, равняваща се на 15 455,44 лева, не е погасена по давност. СГС е отхвърлил иска за по – малка част от вземането – 14 787,41 лева. Това разрешение за отхвърляне на иска следва да се потвърди, но по насрещната жалба на ответницата се налага отмяна на уважаването на иска по член 439,ал.1 от ГПК за малката горница над 27 505,67 лева до 28 173,59 лева, равняваща се на 667,92 лева и отхвърляне на иска и за нея и потвърждаване на решението в останалата обжалвана уважителна част – за частта от притезанието в размер на 69,14 лева .

С оглед изводите на въззивната инстанция за неоснователност на въззивната жалба на ищеца и основателност на насрещната въззивна жалба на ответницата , освен за обжалвания интерес от 69,14 лева, право на разноски за въззивното производство има ответницата по иска З., но в заседанието нейният пълномощник е заявил изрично, че няма претенция за тях и съдът не й присъжда разноски .

Воден от горните съображения, САС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6652 от 4.12.2024 г. на СГС , ГО I – 19 състав по гр.д.№ 13853/ 2023 г. в частта, с която е признато за установено несъществуването на вземането на С. П. З., ЕГН: ********** срещу К. П. А., ЕГН: ********** - предмет на изпълнителен лист от 25.04.2019 г., издаден по гр.д.№ 710/2025 г. по описа на РС – Несебър и на изпълнително дело № 5

20238030401608 по описа на ЧСИ, с рег.№ *** по регистъра на КЧСИ - Т. М.

, с район на действие - ОС, град Бургас - за горницата над 27 505,67 лева до 28 173,59 лева, равняваща се на 667,92 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на К. П. А., ЕГН: ********** срещу С. П. З., ЕГН:

********** за установяване несъществуването на горепосоченото вземане в частта за горницата над 27 505,67 лева до 28 173,59 лева, равняваща се на 667,92 лева .

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е признато за установено несъществуването на вземането на С. П. З., ЕГН: ********** срещу К. П. А., ЕГН: ********** за горницата над 27 436,53 лева до 27 505,67 лева , равняваща се на 69,14 лева поради погасяване по давност .

ПОТВЪРЖДАВА решението частта, с която е отхвърлен искът по член 439,ал.1 от ГПК на К. П. А., ЕГН: ********** от град ***, ул. „ ***“ № * срещу С. П. З., ЕГН: ********** от град *** , ЖК „ ***“ , бл. *, вход „*“, ап.* за установяване несъществуването на вземането – предмет на изпълнителен лист от 25.04.2019 г. , издаден по гр.д.№ 710/2025 г. по описа на РС – Несебър и на изпълнително дело № 20238030401608 по описа на ЧСИ, с рег.№ *** по регистъра на КЧСИ-Т. М. , с район на действие- ОС, град Бургас за горницата над 28 173,59 лева до 42 961 лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6