Решение № 2068 от 28.10.2025, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2068

Кърджали, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I състав, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ административно дело № 20257120700467 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Х. А. И. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], действаща чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-245/15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-291#5/10.06.2025 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби.

Излага съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката доказателства, неправилно не е зачел за осигурителен стаж, за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, периодите на майчинство за действителен осигурителен стаж, с обща продължителност 02 г. 08 м. и 04 дни. Сочи, че времето на майчинство се зачитало за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 80 от ППЗП/отм./, поради което с оглед нормата на § 9, ал. 1 от КСО, това време следвало да се признава за действителен осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Предвид това пенсионните органи е следвало да зачетат периода на майчинството с продължителност 02 г. 08 м. и 04 дни, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-245/15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-291#5/10.06.2025 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали и върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. Д. К. е постъпила молба, в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага подробни доводи относно твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника юрисконсулт З. Б. е постъпило становище с вх. № 3573/30.09.2025 г., в което оспорва изцяло депозираната жалба като излага съображения в подкрепа на въведените в процесното решение изводи за законосъобразност на разпореждането, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.03.2025 г. Х. А. И. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], е подала в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № 2113-08-291 – л. 32/, с което е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № [номер]/[дата], Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № [номер]/[дата] и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № [номер]/[дата] /л. 23, л. 24 и л. 25/, жалбоподателката е майка на Р. И. И., с [ЕГН], Т. И. А., с [ЕГН] и А. И. А., с [ЕГН].

От опис на осигурителен стаж на Х. А. И., с [ЕГН]/л. 27/, се установява, че за периодите: 01.01.1979 г. - 05.09.1979 г. и 01.01.1989 г. – 01.01.1991 г., е била в майчинство, които периоди са зачетени от органите на ТП на НОИ – Кърджали за осигурителен стаж.

С Разпореждане № 2113-08-291#5/10.06.2025 г./л. 17/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен осигурителен стаж на Х. А. И. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], в размер на 15 г. 00 м. 03 дни. Приет е за действителен осигурителен стаж 12 г. 03 м. 29 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2025 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 67 години за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателката нямала 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Посочено е, че периодите на майчинство 01.01.1979 г. - 05.09.1979 г. и 01.01.1989 г. – 01.01.1991 г., , с продължителност от 02 г. 08 м. и 04 дни се зачитали за осигурителен стаж, но същите не следвало да се зачитат за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителката.

Жалбоподателката е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което с оспореното в настоящето производство Решение № 2153-08-245/15.07.2025 г./л. 8 – л. 10/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Х. А. И. против Разпореждане № 2113-08-291#5/10.06.2025 г. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателката няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и независимо, че притежава изискващата се възраст - 67 години /67 г. 00 м. и 00 дни/, постановеният отказ за отпускане на пенсия е законосъобразен. Посочено е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид изричната легална дефиниция на понятието не следвало да се зачете за действителен осигурителен стаж: периода на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, през което лицето е било незаконно репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др. В тази връзка са изложени мотиви, че периодите 01.01.1979 г. - 05.09.1979 г. и 01.01.1989 г. – 01.01.1991 г., с обща продължителност от 02 г. 08 м. и 04 дни, през които жалбоподателката е била в майчинство, въпреки, че се зачитали за осигурителен стаж, не следвало да се зачитат за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от